В Гагра е възстановен един от най-древните православни храмове в Абхазия

За разлика от случващото се в България, в Абхазия Църквата държи да стопанисва своите храмове и не ги предоставя на културните институции , за да се грижат последните вместо нея.
Нееднократно нашата редакция е получавала сигнали от вярващи, които са смутени от факта, че в някои храмове като „Св. Йоан Богослов” на Земенския манастир и Боянската църква „Св. Панталеймон” трябва да платят входна такса, за да посетят светинята. Сега към този списък ще се присъедини и средновековния храм „Св. Йоан Кръстител” в Кърджали. Питаме се, как малката Абхазия може да съхранява църквите си, без да спират те да бъдат действащи и защо за Българската църква това е непосилно?
Храмът е от VI-VII век и е една от най-древните светини на Абхазия. Вътрешната му подредба е възстановена по проект на йеромонах Андрей Ампар. Той подарява на църквата нови икони и богослужебна утвар. В момента Абхазката епархия води преговори с управлението по охрана на историческото и културното наследство, за да бъде предаден храмът на Църквата.
Възстановено е и православното богослужение в Пицундския храм от VIII век, църквата е обновена, има нов иконостас, осветена е отново и в нея се извършват богослужения.
В Абхазия има повече от десет действащи православни храма. Абхазката епархия се е заела и с възстановяването на хотелския комплекс, който се намира близо до храма на свети апостол Симон Кананит в Нови Атон.
Името на селището е Пицунда, оттук пицундски. В Античността се казва Бичвинт. Аз съм написал история на Грузинската църква, но не съм я издал – досещате се защо.