Изявление на Московската патриаршия относно институцията на армейските свещеници
Източник: Патриархия.Ру
Изявление на Московската патриаршия във връзка с обществената дискусия за възможното въвеждане на институцията на армейските свещеници.
Изграждането на модерна армия е невъзможно без включването на духовен компонент във възпитанието на защитника на отечеството. Нещо повече, пълноценният живот на човека в армията е немислим без възможност за реализиране на религиозната свобода, гарантирана от Конституцията на Русия. За съжаление и досега не е разработен реален правен механизъм, който да осигурява тази свобода за вярващите хора, служещи във войската. Необходимостта от специални законодателни решения произтича от факта, че в армейските поделения действа особен режим, който ограничава възможностите на военнослужещите да получават духовни грижи.
Опитът на другите страни показва, че институцията на армейските свещеници, подкрепяна от държавата, съдейства за успешното решаване на много проблеми в армията. Достъпът на свещенослужителите до военнослужещите може да бъде ефективно осигурен само ако свещениците бъдат включени в организационната структура на Въоръжените сили. Тази практика отдавна действа в повечето страни по света, и в частност във Великобритания, Германия, Канада, Франция, САЩ и други. По същия път вече вървят балтийските държави и Армения. Решение за въвеждане на военни свещеници е взето и в Украйна и Грузия. Въпреки това използването на чуждестранния опит не трябва да подменя положителните достижения на отечествената система за армейска възпитателна работа, а военното свещенство — да измества съществуващите днес възпитателни служби в армията. Неговите представители са призвани да работят рамо до рамо с командирите и офицерите-възпитатели.
Опитът на другите страни свидетелства и за това, че институцията на армейските свещеници повдига моралния дух в армията и помага за поддържането на междурелигиозния мир сред военнослужещите. Това обаче е възможно само при условие, че армията не се разглежда като поле за мисионерска дейност, на което различните религии се борят за нови последователи. Следователно в армейска среда трябва да работят само онези религиозни общности, чиито членове служат във войската, и то само сред своите собствени последователи.
И последно. Нашият национален опит във взаимодействието между армията и религиозните организации през последните десетилетия показа, че духовната грижа за военнослужещите не води до конфликти на религиозна почва. Напротив, оказа се, че пастирската грижа е търсена от военнослужещите. Тя придава по-човечен характер на военната служба, укрепва моралните сили на войниците, изпълва военната служба с дълбоко нравствено съдържание. Всичко това спомага за укрепването на страната и носи реална обществена полза.
Оценявайки положително идеята за законодателно оформяне на институцията на армейските свещеници, Руската православна църква смята, че това ще послужи на укрепването и развитието на най-плодотворните форми на сътрудничество между религиозните организации и армията.
