Какво предстои: подпомагане и развитие
Източник: ChristianityTodayНе какво, а как: Кои ще бъдат според евангелистките водачи приоритетите и предизвикателствата през следващите 50 години
По света всеки ден умират 29 000 деца по причини, които са предотвратими, 800 милиона деца са недохранени, 1 милиард нямат достъп до чиста вода, 8 милиона са бежанци, а 15 милиона деца са загубили родителите си вследствие на СПИН. За нещастие тази потресаваща статистика ще се запази през следващите 50 години. Не толкова кои предизвикателства са най-неотложни, а по-скоро как да се посрещнат те, е грижата на водачите, работещи за подпомагането и развитието.
Може би най-важното “как” е свързано за тях с християнската идентичност: “Най-важното предизвикателство, пред което ще се изправи евангелското подпомагане през следващите 50 години”, казва Франклин Греъм от “Самарянска кесия”, “е да се грижим нашата вяра да не се разводнява, докато отговаряме на болката на хората по света”.
Робърт С. Пол, председател на “Международни медицински посланици”, дава израз на друга обща тема: Въпросът не е в това просто да предоставяме помощ, а “да партнираме на бедните”, това е ключът. “Истински интегрираният, практически и ефективен подход към служението изисква да преминем от ‘предоставяне на отговори на другите’”, казва Пол, “към отношение на ’непрекъснато учене заедно с другите’ …, да обединим усилията си с евангелистите по света като учещи се съвместно да откриваме Господния път към развитието”.
Дори още по-важно за евангелистките водачи от въпросите “как” е грижата за бедните, под каквато и да било форма, да остане приоритет за евангелистите.
“[За историците,] които гледат отстрани, евангелистите на нашето време може и да изглеждат материалисти и моралисти”, казва Бен Хомън, председател на “Храна за гладните”. “Предизвикателството по отношение на подпомагането и развитието, мисля аз, е да се призове църквата и евангелистите към една дълбока загриженост за бедните. Въпросът за намаляването на бедността е нещо, което е в сърцевината на нашата идентичност като евангелисти.”
“Дали последователите на Христос ще водят?”, пита Рич Стиърнс, председател на “Визия за света”. “Ще постави ли веровата общност нуждите на най-бедните сред бедните на по-челно място сред своите приоритети – по-челно от нашите строителни програми, семинари за разрастването на църквата и музикални служения? Ще покажем ли Христовата любов в нашата грижа за “най-малките” толкова убедително, че действително да започнем да променяме представата за християните, която има секуларният свят?”
Дейвид Бекмън, председател и главен изпълнителен директор на “Хляб за света”, счита, че призивът за загриженост и въпросите “как” се преплитат, като се има предвид какво вече се случва в света. “Стотици милиони хора, които са отчайващо бедни, търсят начини да подобрят своята прехрана и да нахранят децата си”, казва той. Но както отбелязва по-нататък, “Най-голямото предизвикателство пред евангелистите е да участват в този голям Изход, да знаят, че Бог избавя много хора от бедността, и да помагат това да се случва”.
“Надявам се да станем свидетели на решителен напредък”, казва Бекмън. “Надявам се това да не отнеме 50 години.”
