Десницата на свети Йоан Кръстител се завърна в Цетине

Светинята е била придружавана от делегация на Московската патриаршия, начело с митрополит Владимир Ташкентски и Средноазиатски, архиепископ Михаил Женевски и Западноевропейски (Руска задгранична църква), протойерей Николай Балашов, секретар на Московската патриаршия, директорът на Фонда „Свети Андрей Първозвани” Сергей Шчеблигин и представители на руската Дума.

За шестседмичното си пребиваване в Русия, Беларус и Украйна, на пророческата десница са се поклонили 2 165 000 души, са съобщили от Фонда „Свети Андрей Първозвани”, основен организатор на поклонническото пренасяне на светите мощи.

Първата спирка на това грандиозно шествие бе храмът на Христа Спасителя в Москва на 7 юни. Желаещите да се поклонят пред благословилата Христа при река Йордан десница са чакали по 14 часа. След това реликвата е обиколила още 17 града, сред които Нижни Новгород, Екатеринбург, Владикавказ, Беслан, Ростов на Дон, Минск, Санкт Петербург, Киев, Запорожие и Самара.

Украинският вестник „Комсомолска правда” информира за чудо, станало с четиримесечно момиченце, излекувало се от вродената си глухота след поклонението пред светите мощи в Киево-Печорската лавра. Майката на малката Даша обяснява как детето й за пръв път е реагирало на звук при излизането от храма, след като една жена е изпуснала парите си. Детето се е стреснало от звука и е заплакало. „Дашка изобщо не можеше да чува, нито да реагира на звуци. Тя беше глуха по рождение. Лекарите казваха – завинаги. А ето сега! Но аз си знаех, молех се! Само Христос знае, как се молех! А мъжът ми не вярваше и не даваше да идем в лаврата”, – емоционално обяснява майката.

За тялото на свети Йоан Кръстител се знае, че е било погребано в Севастия. Но апостол и евангелист Лука пренесъл дясната ръка на пророка в Антиохия. Впоследствие светинята се озовала в Константинопол, а оттам в Малта.

През 1799 година Малтийският орден, начело с Павел І, предал на Русия десницата на Предтечата, заедно с частица от Кръста Господен и Филермската икона на пресвета Богородица. По този повод била съставена и специална служба за пренасянето на честната ръка на Предтечата.

Около 120 години трите велики светини се намирали в Санкт Петербург и Гатчин. През 1919 година, при отстъплението на Бялата армия, те били пренесени в Талин, а оттам тайно в Дания, където пребивавала в изгнание вдовицата на император Александър ІІІ, императрицата Мария Фьодоровна. След смъртта й, нейните дъщери предали светините на главата на Руската задгранична църква митрополит Антоний Храповицки. Известно време те престояли в православна църква в Берлин, а през 1932 година били предадени на югославския крал Александър І Караджорджевич, който ги съхранявал в кулата на кралския дворец.

През 1941 година германските войски окупирали Югославия и 18-годишният крал Петър ІІ и сръбският патриарх Гавриил пренесли светините в отдалечения черногорски манастир „Свети Василий Острожки”. През 1951 година сътрудници на местните спецслужби взели реликвите и тайно ги предали в Държавното хранилище на Цетинския исторически музей. Задълго те се смятали за изчезнали. Едва през 1993 година черногорските йерарси успели да получат част от мощите на свети Йоан Кръстител и частицата от Животворящия Кръст Господен. Същите били пренесени в храма на Цетинския манастир и поставени за поклонение на вярващите.