Критични часове за архиепископ Христодул
от
· Православие.БГ
·
12/01/2008
news.ert.gr
Предстоятелят на Еладската православна църква архиепископ Христодул продължава мъжествено да се бори с болестта си и отказва да постъпи в болница въпреки постепенното влошаване на здравословното му състояние. Лекуващите лекари изразиха опасения за метастази в костите, тъй като приемането на силни наркотични болкоуспокоителни не облекчава болките му.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
Етикети: архиепископеладскаправославнахристодулцърковните
Може да харесате още...
Архиепископ взема наркотици? А Марк 15:23??
На тежко болни и страдащи може да се дават лекарства, които да успокоят болките им! Стига да не предизвикват т.н „лека смърт“!!! Иначе си е убийство…
Прочети, отче, книгата на архимандрит Серафим – „Нашата любов“… ;-))
Господ да не дава на никой да е в подобно положение. А да си говорим с цитати от Евангелието без да се съобразяваме с конкретната ситуация е неуместно. Дали г-н Дон Кихот се смята за съвършен като Христос че да откаже да облекчат болките му при такава болест?
Какво ми цитирате разколника Серафим? Както Бог е повелил жените да раждат в страдание, така и раждането за вечността често се съпровожда по Божия воля със страдание. Баща ми измъчваше от рак осем месеца и накрая сам, без принуда, се покая. Осем месеца умирах по малко заедно с него. Не го пожелавам на никого, но това беше невероятен катарзис.
и аз искам сега да се покая и да се извиня на Дон Кихот за своеволието си и за необмисления и безрасъден коментар. И на мен като болен на хемодиализа (а вече трансплантиран) не ми е чужда болката и страданието, затова просто да се помолим на Господ да се смили над нашите немощи.
“ И да бъдат милостите на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос със всички нас“
Дон Кихот, ти си странна птица! Да си юродив – Не си! Да не дава господ да си на хала на болните с непоносими болки, като архиепископа. Аз преди година в моята енория имах един болен, дето и нощем обикаляшуе като самнамбул от болка и не го хващаше сън човека, и ти ми говориш за наркотици… Вярно е: На чуж гръб и 100 тояги са малко! Проявявай повече съпричасност и любов към хората, ако можеш да разбереш за какво ти говоря!
Каквато болка аз съм изтърпял, вие не сте и сънували. Но опиум не съм вземал. Всеки трябва да си плати греховете без остатък.
Дон Кихот, недей така да съдиш хората… Защото наистина е трудно да си представим на какво изпитание е подложен сега Архиепископ Христодул! Това, че ти си преживял нещо и си го изтърпял, не означава, че и другите могат. Все пак ние сме хора…