Нюйоркско издателство тиражира странна хипотеза
В духа на културологията на постмодернизма продължават опитите за "деконструкция" на библейския текст. Според издадената от нюйоркското издателство Grove Press книга "The book of J" автор на значителни части от Битие, Изход, Числа и Второзаконие е жена, живяла през Х век преди Христа.
Специалистите оценяват нееднозначно книгата на Блум и Розенберг. "Въпреки че преводът на Розенберг е едновременно модерен и разтърсващ, той внася промени в смисъла на еврейския текст. Аргументите в полза на новата теория не са достатъчни като строго доказателство. Независимо от това "The Book of J" заслужава висока оценка като литературна творба" (Морис Тачмън, Library Journal).
Коментар на редактора: Православните християни не трябва да се смущават от появата на подобни "сензации". В повечето случаи те са със слабо или никакво доказателствено покритие. Но дори и да предположим, че хипотезата на двамата автори е вярна, това не може да подрони ни най-малко богооткровеността на библейското Слово. Независимо от това, дали авторите на библейските книги са били мъже или жени, те са били вдъхновени от Светия Дух. За да оспори този факт, "библейската критика" ще трябва да "опровергае" освен всичко друго и многобройните библейски пророчества, в частност тези за Иисус – нещо, което никой не е успял да стори досега.
Казвам си, че нямам право да комнтирам вече в сайта, но извинявам се, този път не мога да замълча. Как може, кой си позволява да гадателства, че библейски светописец можело да се окаже жена. Силно ми заприлчва на онази скверност „Шифърът на Леонардо“. А още по-голяма нечистотия-че написалия част от Стария завет Божи човек бил гениален виждате ли почти като Шекспир и Достоевски. Библията да не е роман, състезаващ се на литературн конкурси. Мерзост
Като търсим сензацията в днешния материален свят, все повече затъваме и се лутаме в лабиринта на своята бездуховност и невежество, като се заблуждаваме, че сме откриватели. От такива новини остава болката и съжалението за хората, които търсят смисъла на своето битие и живот далече от Истината, потънали в собственото си невежество. Драматичното е, че увличат и други след себе си.Положителното е, че предизвикват възмущение и се намират изобличители на подобни измами.
Даже и да е писан текста от жена, какво толкова скверно има в подобна хипотеза, та чак етикети като бездуховност и невежество да залепяме?
Въобще за православната исагогика важно ли е кой точно е писал свещените текстове? Аз мисля само дотолкова, доколкото това подпомага академичната екзегеза и текстовия анализ, а не и да го превръщаме в спасителен въпрос… Самите свети евангелисти не приписват ли текстове от кн. на пр. Захария на пр. Исаия например?…
Питам си просто…
А и няма ли жени-пророчици в Библията? А Дебора не е ли политически лидер при Израилската теокрация? А „Песента на Мариам“, защо са я записали?…
Аз пък си мисля, че всички тези „смайващи разкрития“ все пак отдалечават от истината. И според мен, все пак, целят някакво объркване. Нали като прочетеш за такава новост ще започнеш да се съмняваш, да си казваш: ами ако са прави?! И днес така, утре.., после ще кажеш : абе, на Свещеното Писание, какво му е толкова свещено?! „Новите“ открития рядко са читави, си мисля…
Съжалявам, ако съм подвел някого да си мисли, че едва ли не говоря против жените. Има пророчици и светици. Писах гневно против поредните автори- „откриватели“, които
изнамират „открития“ и любопитки. Основното, което ме възмути е,че сравняват написалият част от Стария завет с големи, но светски писатели и и си играят с женското начало. И това почва да ми напомня за други „открития“ на уж тайни събития и материали подобно на книгата „Шифърът на Лонардо“ и „евангелието“ на Юда. Опасявам, че тези „открития“ тепърва ще нарастват.
Че какво ви пречи. Те па си казват за другите, че те не знаят къде е Истината. Всички религии са така. Нормално да има критика от страна на една религия към всички останали.
Ама това е, че ние винаги се чувстваме застрашени от другите, засегнати. А какво правим в действителност?! Дърпаме Иисус от пътя му. Нали е написано, че така ще стане? Какво се борите? Това е Божия воля. Нищо неможете да направите. Всеки си има право да си избира пътя. За вас това може да е мъжа, но други там могат да намерят истина.
„“Въобще за православната исагогика важно ли е кой точно е писал свещените текстове?““
Тъкмо с това се занимава.
Изясняването на авторството е част от исагогиката,наравно с исторята на текста и на преводите.
Четете проф.Марковски
„Православната исагогика“ с това се занимава, просто защото „православна исагогика“ няма. Корените на тази богословска дисциплина (исагогика) са другаде – друга географска ширина и с тези си акценти става популярна, когато става модерна и текстовата критика.
От проф. Марковски съм чел „Въведение в Новия Завет“. И като сме на вълна да си препоръчваме учебници, нека аз ви препоръчам един мой „настолен“ автор – прот. Георги Флоровски и конкретно книгата „Църква, Писание, Предание“, там още в началото о. Георги поставя въпроса затова доколко е важно „Кой, кога и къде е писал някоя библейска книга“ за православно мислещия богослов и че не върху това се крепи вярата, понеже ние не вярваме във вербалната (дума по дума) инспирация (вдъхновение) на свещения текст, нито в персоналната (че човеците-автори са безпогрешни), а в това, че „Дух Светий е говорил чрез пророците“. Че пророкуват и жени е повече от ясно. От това дали св. пр. Моисей е писал Битие или св. Павел Послание до Евреите не съществен въпрос и той не прави тези книги по-малко или повече Боговдъхновени.
И въобще – автентичността (тъй както я разбира съвремената историография), не е гаранция за свещеност (на някоя книга), нито нейната съмнителна определимост по законите на текстовата критика я прави по-малко полезна и изграждаща за вярата… Дали разбирате добре последната мисъл, благородна дамо??
Относно глупостите на Дан Браун, предлагам на вниманието ви следната прекрасна статия :-):
http://www.pravoslavieto.com/art/movies/Da_Vinchi_Code_Angelov.htm
Истинската критика на тези неща не е в нескопосана критика срещу войнстващия феминизъм, а в осмисляне на презумпциите във философията на нео-езичеството – задача, с която автора се е справил превъзходно и след малко лично ще го почерпя с бира затова…
Като цяло ,уважаеми сте прав,то тук става въпрос за нещо различно……..
Подхвърляне под съмнение Св.Предание върху което също се крепи вярата и то съвсем не по-малко.
Дано ме разбирате………..
О, как ви разбирам! Чувствам ви направо!
Аз просто препоръчвам най-скромно да оставим протестантите да се оправят с батака, който са си спретнали за 400 години лутане – да опровергават поотделно всеки „писък на текстовата критика. Нека нео-езичниците им разбият илюзиите, пък дано те се усетят, че „Само Писанието“ е хубав риторичен израз, но не и нещо върху което цялостно да градиш богословие.
И не съм „прав като цяло“, а съм прав съвсем цялостно:-):-):-)
Какво значуи Св. Предание и поставянето му под съмнение? Мислите ли, че светите ни отци са имали наум да ни оставят кодифициран списък с имената на библейските автори книга по книга. да, вероятно авртора на кн. Битие е Моисей или е компилация, или е писана значително по-късно. Мисълта ми е, че опровергаването или утвърждаването на коя да е от тезите е със съмнителна апологетична стойност за нас като православни.
„“опровергаването или утвърждаването на коя да е от тезите е със съмнителна апологетична стойност за нас като православни.““-Иминно Флоровски ,който така любезно ми препоръчахте е против този подход,нали?Защото за нас няма съмнение ,приятелю,именно поради свидетелството на Св.Предание,а то съвсем не е само „кодифицирани“ списъци като мур.канон или произведения на отците:-)))
А бедната ми песона изобщо не гради богословие върху изрази,за всяко нещо си има време и място ,зависи кой как си го решава 🙂
Често, често ми се върти в главата изразът „умът като съблазън“. Що ли се чудим, ча братята хамериканци периодически ги наскача нещо, в резултат на което бълват глупости в промишлен мащаб. То не беше, че бил намерен гроба на Иисус Христос, то не беше евангелието на Юда, то не беше Дрън-Дрън Браун. Някъде прочетох, че всяка ерес винаги е започвала с атака срещу Богочовека. Та, както се казва в книга Еклесиаст, „нищо ново под слънцето“.
Напълно подкрепям по-горния коментар (на „Idiot“) .
Трябва да знаеш че „преданието“ т.е. мненията на редица Отци се отличават от широкото мнение днес.
Св.Иоан Златоуст например доказва че книга „Второзаконие“ е съставена около 7 в пр.Хр.
За да влезе в употреба Библията ни разказва историята за пророчицата Голда която е одобрила тази книга?!! При това в присъствието на високопоставени личности .
Това че текста на Тора реално е завършен към 4 век преди Христа не променя нищо.
Още повече че нашите Отци богослови спокойно са боравели с тази тематика,и то без излишни емоционални залитания.
Поздрави
„За да влезе в употреба Библията“ ,с това искам да кажа: да се инкорпорира текста на Самарянската книга позната ни по името „Второзаконие“ решава жена:-))
Текста за това може да прочетете в 4Царе 22:8-19,и повторението на разказа във 2Паралипоменон 34:15-25