Освободеният от Върховния съд Охридски архиепископ Йован все още е държан затворен
Източник: След решението на Върховния съд на Република Македония за съкращаване на наказанието лишаване от свобода на Негово блаженство Йован, Охриски архиепископ и Скопски митрополит, същият бе пуснат от затвора в Идризово, където излежаваше присъда за престъпление – разпалване на национална и религиозна омраза. С това обаче архиепископът не беше окончателно освободен.
Именно, въпреки че получи потвърждение от Основния съд в Битоля, че трябва да му бъде върнат паспорта, отнет два дена преди да бъде затворен (юли 2005 година), Управлението на вътрешните работи, естествено, под директивата на Министерството на вътрешните работи, цели 20 дена съвсем безправно задържа паспорта на архиепископа. Това време им е необходимо, за да издействат от Основния съд във Велес да вземе извънсъдебно решение да бъде отнет паспорта на Негово блаженство.
По искане на прокурора, госпожица Славица Темелковска, само ден преди съобщаването на окончателното решение в съдебния спор, в който архиепископът е съден от прокуратурата на Република Македония за престъпление – укриване, съдът определи, извън съдебно заседание, да му бъде отнет паспортът. В постановлението пише, че това се прави, за да се осигури присъствието на обвинения (архиепископ Йован). Само два дена след това съдът присъди архиепископът да бъде освободен, но паспортът няма да му бъде върнат до влизане в сила на присъдата. Следователно, без значение е, че е освободен от обвинението, архиепископ Йован повторно е затворен.
Затворът не е само физическото затваряне на човека в предназначената за това сграда. Затвор е и когато на някого се ограничава свободата на движение, независимо, че не е заключен под наблюдение на стражи. Но има ли такова право държавата Република Македония, която иска да се интегрира в Европейския съюз, където човешките права и свободи са основа на правния ред?
В искането си за връщане на паспорта от 26 април 2006 година, подадено пред Основния съд във Велес, Негово блаженство Охридският архиепископ и Скопски митрополит Йован изтъква, че вече не съществува мотивът, поради който е отнет паспортът, а именно – осигуряване на присъствието му на съдебния процес, определен за 30 март 2006 година в същия съд, тъй като процесът вече е приключил и е постановена освобождаваща присъда в негова полза.
По отношение на втория мотив на съда, че съществува възможност архиепископът да напусне държавата, при положение, че вече е осъден на една година затвор с влязло в сила решение, то същото все още не му е било връчено.
В писмото си до съда архиепископ Йован пише: „Нека ни бъде позволено да отбележим, че съдът е предвидил същността на мисията ни в Република Македония, но за това, че никак не е успял да разбере духовната структура на нашата личност, изобщо няма да си правим труда да обясняваме. Ако съдът мисли, че с това, че сме осъдени на една година затвор, ще се откажем от делото на живота си, дело, чието средище е единствено територията на Република Македония, и ще избягаме в друга държава, то той наистина прави съществено предвиждане. Та нали Бранко Цървенковски би платил тежки милиони, ако решим да напуснем държавата, а да не говорим за това, че би ни помилвал и простил повече от десет години каторга. Да избягаме от държавата и след това да нямаме право да се върнем в нея в продължение на години, като знаем и сме напълно убедени, че с присъдите за затварянето ни държавата върши услуга на Църквата, на която принадлежим, Православната Охридска архиепископия, разбира се, в дългосрочен план, би било повече от наивно, след всичко, което се случи през последните четири години, и дори – несериозно.
Но, шегата настрана, наистина смятаме, че е нечестно някой, пък бил той и съдът, да ни държи в затвор по-дълго време, отколкото сме осъдени. Именно, с това, че не ни се разрешава да пътуваме в чужбина в период, по-дълъг от определеното със съдебна присъда наказание – затвор, съдът показва, че е под натиск на властта, особено на председателя на държавата, господин Бранко Цървенковски, който не подбира средства, за да унищожи структурата на Православната Охридска архиепископия.
Като доказателство, че наистина трябва да пътуваме в чужбина, ви прилагаме копие от поканата от Негово светейшество Ипекският архиепископ и Сръбски патриарх Павле, с която ни кани да участваме на първия тазгодишен Архиерейски събор, който ще се състои в Белград на 15 май 2006 година.
С надеждата, че съдът ще даде положителен отговор на искането ни и ще ни върне паспорта, оставаме с особена почит. Христос воскресе!”
Но, ето вече почти цял месец след тази молба, Основният съд във Велес няма становище по въпроса. Човек наистина трябва да се запита, защо държавата Република Македония кара жителите си да подават молби, особено в съседна България, за издаване на паспорт от тази страна? Според последните официални данни от Министерството на външните работи на Република България, почти сто хиляди граждани на Република Македония са получили български паспорти. Като че ли съществува държавна политика за подтикване на гражданите на Република Македония да притежават двойно гражданство.
От Информационната служба на Православната Охридска архиепископия
