Патриарх Алексий: Портите на Небето са отворени за нас



Източник: Патриархия.ru

Продължава визитата на Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий във Франция. На 3 октомври заедно с много православни християни Негово светейшество се поклони на една от най-големите светини на християнския свят — Трънения венец на Иисус Христос, който се пази в храма на Парижката Света Богородица (Нотр-Дам).

След молебена, който бе отслужен от временния настоятел на Подворието на РПЦ в Париж йеромонах Нестор, патриархът, православните клирици и миряни се поклониха на Трънения венец, частицата от Животворящия Кръст Господен и гвоздея, с който е било пробито тялото на Спасителя.

В храма присъстваха католическият архиепископ на Париж Андре Вен-Троа и свещенослужителите на неговата епархия.

"Този храм е същинското сърце на Париж и цяла Франция — каза Негово светейшество. — Древните му стени са видяли много бури в историята, когато е изглеждало, че беззаконието тържествува и силите на злото побеждават. Но всеки път светинята, която се пази тук, е явявала помагащата и укрепваща сила Божия… И нека светът, който ни заобикаля, да се покланя на празни и лъжливи идоли. Нека да е изпълнен с униние, отчаяние, объркване, скръб. Ние знаем, че портите на Небето са отворени за нас, и призоваваме всички да влязат през тях".

На същия ден в Елисейския дворец се състоя срещата на Негово светейшество и президента на Френската република Никола Саркози. Негово светейшество бе приет на нивото на държавните глави, което е израз на особено уважение към Руската православна църква и нейния предстоятел.
Негово светейшество поздрави президента с изборната победа и му пожела успехи на неговия пост. В по-нататъшната беседа между тях той разказа за процесите на духовно възраждане в Русия, за положението на Руската църква и партньорството между Църква и държава в решаването на въпросите, имащи принципно значение за народния живот.

Той благодари на президента и в негово лице на целия народ на Франция за добрината и гостоприемството, оказани на руските емигранти, напуснали родината си след болшевишката революция и гражданската война. "Добрите отношения между Русия и Франция са основани върху общото в културата на двата народа и върху общите християнски ценности", каза той. Патриархът подчерта небходимостта от съхраняване на тези ценности в живота на днешна Европа, а също и че правата и свободите на личността трябва да се съчетават с нравствена отговорност. "Свободата е разрушителна без морал, а моралът не може да бъде несвободен", каза той.

В ответното си слово президентът на Франция се съгласи с думите на Негово светейшество за необходимостта да се запази духовността на народа. "Говорихте за това смело, дори по-смело, отколкото мнозина църковни дейци, и народът на Франция прие това послание", каза той. Никола Саркози отбеляза, че придава голямо значение на диалога между Православната и Католическата църкви и изрази надежда, че в резултат на този диалог общото свидетелство на християните ще бъде по-успешно.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Дон Кихот каза:

    Моленко Олег, свящ. Богословские вопросы. Апокалипсис: Пророчества. – М.: Памятники исторической мысли, 2007. – 800 с.

    Книга написана отцом Олегом Моленко на основании его ответов посетителям электронного сайта http://www.omolenko.com с 2002 по 2007 годы. Особое внимание уделяется эсхатологическим ожиданиям и современному периоду, который автор именует „предантихристовым временем“.