Поклонници от Бостън посрещнати от Вселенския патриарх
Източник: The PilotПоклонници католици и православни от Бостън, САЩ, пропътуваха разстоянието от сърцето на Западната църква до сърцето на Източната църква, като пристигнаха в Истанбул – някогашния Константинопол – на 20 септември.
Групата от близо 100 поклонника потегли от Бостън на 16 септември на десетдневно икуменическо поклонническо пътуване, водена от кардинал Шон О’Мали и гръцкия православен митрополит Методий (Вселенска патриаршия). По време на трите дена, прекарани в Рим, поклонниците посетиха не само базиликата “Св. Петър” и Ватикана, но също и базиликите “Санта Мария Маджоре” и “Св. Павел извън стените”, където имаха възможност да целунат св. вериги на ап. Павел. Преди да отпътуват от Рим, поклонниците присъстваха на генералната аудиенция на папата в сряда във Ватикана, на която той поздрави кардинал О’Мали и митрополит Методий. Те се помолиха на вечернята в църквата “Св. Теодор”, която папа Йоан Павел ІІ отстъпи на православните гърци в Рим.
В края на вечерната служба кардинал О’Мали и митрополит Методий отправиха своите поздрави и обръщения към патриарха.
В своето слово кардинал О’Мали цитира примера на близките отношения между бостънската католическа и православна общност и обеща да работи за постигането на християнско единство.
“За мен е удоволствие да бъда тук с моя уважаван брат, Негово Високопреосвещенство митрополит Методий Бостънски, за да заявим с това поклонническо пътуване осъществяването на едни по-дълбоки отношения между сестрите-църкви в Бостън”, започна кардинал О’Мали.
Кардиналът изброи случаи, в които Ватиканът и Православната църква са работили заедно в последно време.
“Ние в Бостън също сме си разменили много изрази на любов и солидарност”, продължи той, като подчерта, че неговото приятелство с митрополит Методий е един пример за тази солидарност.
“Диалогът трябва да бъде в контекста на такива отношения, за да бъде плодотворен”, продължи той.
В заключение кардинал О’Мали обеща “ревностно да правя всичко, което мога, с Божия помощ, за да ускоря пълното физическо единство, възстановяването на безценното общение между църквите на Изтока и Запада за разпространяване на царството и славата на Пресветата Троица”.
Митрополит Методий изрази единодушие с кардинал О’Мали, като добави, че се надява “нашето поклонение да бъде предвестник на много други поклонения – от Съединените щати и целия свят – до Рим и Константинопол, та нашите братя, православни, както и римокатолици, да идват, за да се молят”.
Митрополитът се помоли също така всички християни “да видят, че [Божията] воля е един ден да бъдем всички едно”.
Обръщайки се към Вселенския патриарх, митрополит Методий призова също за повторното отваряне на православната семинария на турския остров Хейбели, обикновено наричан с гръцкото му име Халки.
„……някогашния катедрален храм на Източната църква“, що за глупост? Само един католишки мозък може да дойде до подобно мозъкозаключение. Отново тази простотия за първенството на Източния нов Рим. Това, че „Св.София“ е бил може би най-големия храм на изток, не го прави най-важния. Тези хора няма ли кой да им каже, за какво става въпрос изобщо в църквата Христова? Стига с това първенствуване!
Въртоглавеева пародия!
Ex 4e ubavaaaaaa celuvkaaaaa…. ohaaaa, i na men mi se razceluva izvednuj… Nazdrave:-)
Драги „правосвавни“, необяснима е злостта на едни вярващи православни християни към един наистина благ старец и духовен човек като Негово светейшество Вартоломей, който за БГ е направил само хубави неща, а БПЦ само му прави мръсотии през последните 10 г. Той дори не е отвърнал на непрекъснатите мизерии от страна на български владици и архимандрити.
А „йеромонаха“, дето виси по интернетите, което му се забранява строго от който и да е манастирски типик, искам да го питам, от позицията си на какъв съди дали Св. София е била най-важен или не е била най-важен храм в Православния свят. От позицията на православен йеромонах, от позицията на византолог, историк, културолог? На какъв? Ако от позицията на историк, да нека поспорим за чисто културологичен феномен. Но при положение, че излизате в интернет с „Иеромонах Йоан“, първо си почетете типика на братството, а после съдете православни йерарси на други поместни църкви, защото да съдиш йерарх е опасно – това говори за сектантско мислене и за непризнаване на вселенския характер на Православието. А това вече си е ерес!
По думите ти братко или сестро, се вижда веднага, че отдавна не си се причастявал. Обвиняваш ме, че вися в интернет и че това е забранено от монастирските устави, с което не мога да се съглася. Това просто не е вярно. Сложил си иеромонах в кавички, с което също ме обиждаш, защото аз съм иеромонах. Не си имал доблеста да си напишеш името, а си се регистрирал с мюсюлманско име, нека сега не обсъждаме кой е Салахадин, надявам се само да си научил за него от книгите, а не от филмите. Напиши си името, ако имаш малко доблест.
Обвиняваш ме че съдя, а не си прочел, аз просто призовах да се спре с първенствуването, но предполагам, че ти в живота си свикнал винаги с лакти да си отстояваш позицията и даже не мога да ти се разсърдя. Причастявай се често и благия дух никога няма да те напусне.
И представи си, ако не бях в интернет, как щеше иначе да ме обидиш?
Представи си, че съм сметнал, че наистина пише някой, който се представя за йеромонах, а не истински йеромонах, тъй като просто не ми е ясно как йерархическо лице ще се съмнява в достоверността на вековно установения ред по чест на различните поместни църкви, образуващи и изпълващи едната Православна Вселенска Църква. Най-малко от тебе очакваш да похулиш установения ред на Честта, предаден ни от Отците и Вселенските събори. Спомни си Халкидон, където Константинополският патриарх е обявен за първенствуващ заедно с Римския. Но казваме днес – Римският епископ е отпаднал от тоя порядък. Какво излиза тогава? Оспорваш вселенски събор? Помисли монаше! Та ти трябва да си за пример! Имаш вселенска отговорност!
Освен това, ти не ми отговори на въпроса, който зададох, а се почувства обиден. Не обиждам никого, само задавам въпрос, за да помислиш, преди да се хвърляш в такива теми! Името ми не е мюсюлманско, а арабско. А от коментар ти излиза, че мразиш и чужденците и друговерците. Не можеш ли да приемеш, че съм с арабски произход, но православен християнин. В онези земи Християнство има от времето на Спасителя! А тука от кой век? Кажи ми! Изобщо в мен се изгражда типичният образ на отец-националист. Нещо, което е не красиво.
Този път ще започна отзад напред, че братко ти съвсем отиде в тъча и продължаваш с брадвата, а не с кръста. Отец-националист не мога да бъда и да искам(обаче аз не искам), защото моята община се състои основно от небългари. Казваш, че православие имало по арабските земи по-рано от българските, но разреши ми да не получавам комплекси от това, тя истинската права вяра няма земя и време. Аз братко израстнах в Австрия и въпреки това винаги си оставам чужденец, а да мразя някого не ми е присъщо(много смятат, че това е недостатък), виж друговерците не приемам, защото нашия Бог не търпи други бгове. Прочети акатиста на пресвета Богородица и ще се убедиш(виж Икос 6).
И сега дати отговоря на най-важния за тебе въпрос, изказах мнение нито като византолог, нито като културолог, нито като историк, а като православен християнин на който му е омръзнало да слуша, как някои постоянно се кичат с титли, които им са дадени при определени политически и културно-обществени моменти. Това, че тези титли са признати от Св. събори, не защото са важни за Православието(иначе тия титли, ако си спомниш са ги носили и някои ересиарси), а за да има мир. Рим ли е по-важен от Константинопол или обратно ми е все тая, ако аз не обичам брата си и не живея по закона на Любовта, то напразно живея. От друга стана обаче не мога да допусна постоянно някой да се прави на важен и иска да определя какво да се прави, защото някой бил дал права по чест на неговите предшественици. Ти ми кажи може ли Патриярха на Константинопол да служи в някое българско село без благословението на местния епископ? И пак те моля да разсъдиш, първенствуването ли е по-важно или смирението? Причастявай се често. Бог да те благослови!