Послание на Светия и Велик събор на Православната църква

Pravoslavie_Sabor

Представяме ви пълния текст на Посланието към света, отправено от делегатите, участвали в завършилия вчера на остров Крит Свят и Велик събор на Православната църква…

 

“До православните и до всеки човек с добра воля

Възхваляваме и славим Бога „на милостта и на всяка утеха“, че ни сподоби в седмицата на Петдесетница (18-26 юни, 2016 г.) да се съберем на остров Крит, където апостол Павел и неговият ученик Тит са проповядвали Евангелието в първите години от живота на Църквата. Благодарим на Светата Троица, че ни дари с благоволението Си да завършим в единодушие работата на Светия и Велик Православен събор, свикан от Вселенския патриарх Вартоломей в единомислие с предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.

Вярно следвайки примера на апостолите и богоносните отци, ние отново се задълбочихме в Евангелието на свободата, която „Христос ни дарува“ (срв. Гал.5:1). Основа на нашите богословски обсъждания беше убедеността, че Църквата не живее за себе си. Тя е носител на евангелското свидетелство за благодатта и истината, и предоставя на целия свят Божиите дарове: любов, мир, справедливост, помирение, силата на Кръста и Възкресението, очакването на вечността.

1) Ключов приоритет на Светия и Велик събор беше прогласяването на единството на Православната църква. Положено върху Божествената Евхаристия и апостолското предание на архиереите, съществуващото единство трябва да укрепва и да принася нови плодове. Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква се явява богочовешка общност, което в Светата Евхаристия ни дава предобраз и жив опит за последните времена. Като непреходна Петдесетница тя е пророчески глас, който не може да бъде заглушен, присъствие и свидетелство за Царството на Божията Любов.

Вярна на апостолските традиции и светотайнствения опит, Православната църква се явява истинен приемник на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, която изповядваме в Символа на вярата и потвърждаваме чрез учението на отците на Църквата. В своя светотайнствен живот нашата Църква живее тайнството на Божието домостроителство, чието средоточие е Светата Евхаристия.

Православната църква дава израз на своето единство и съборност чрез провеждането на събори. Съборността определя нейната организация, вземането на решения и набелязването на по-нататъшен път. Православните автокефални църкви не представляват федерация от Църкви, а Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Всяка поместна църква, в която се извършва Светата Евхаристия, се явява в съответното място присъствие и проявление на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Относно православната диаспора в различните страни по света беше взето решение епископските събрания да продължат своята работа, до приложение на каноничната точност. Тези събрания се състоят от канонично избрани епископи, назначавани от всяка автокефална Църква и пребиваващи в нейно подчинение. Съгласуваното взаимодействие на епископските събрания е гаранция за съблюдаване принципа на православната съборност.

По време на своята работа Светият и Велик Събор подчерта важността на предстоятелските събрания и направи предложение Светият и Велик Събор да бъде учреден като регулярно действаща институция.

2) Участвайки в Божествената Евхаристия и молейки се за целия свят, ние трябва да продължаваме „служението след литургичното богослужение“ и да носим свидетелство за вярата до близки и далечни, съгласно заповедта на Господа преди Неговото Възнесение: „И ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя“ (Деян.1:8). Реевангелизирането на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христа, се явява непреходен дълг на Църквата.

3) Съблюдавайки своя дълг да свидетелства за истината и апостолската си вяра, нашата Църква придава голяма значение на диалога, и то най-вече с инославните християни. По такъв начин останалият християнски свят ще познае по-дълбоко истинността на Православното предание, значимостта на светоотеческото учение, литургическия опит и вярата на Православието. Водените от Православната църква диалози никога не предполагат компромиси относно въпросите на вярата.

4) Избликът на фундаментализъм, наблюдаван в различни религии, представлява израз на нездрава религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог значително подпомага укрепването на взаимното доверие, мира и добрите отношения. Елеят на религиозния опит трябва да бъде използван за заличаване на рани, не за възпламеняване на военни конфликти. Православната църква решително осъжда разгръщането на военно насилие, преследванията, насилственото прокуждане и убийствата на представители на религиозни малцинства, принудителните промени на вероизповеданието, търговията с бежанци, отвличанията на хора, изтезанията и ужасяващите екзекуции. Тя осъжда разрушаването на храмове, религиозни символи и паметници на културата. Църквата е особено обезпокоена от положението на християните и другите преследвани етнически и религиозни малцинства в Близкия Изток и в други региони на света. Тя се обръща към международната общност с призив да бъдат защитени православните и всички останали християни, както и другите групи от населението на този регион, притежаващи неотменно право да пребивават в своята родина в качеството си на равноправни граждани. Нашият Събор призовава всички страни към незабавни и систематични усилия за прекратяването на военните конфликти в Близкия Изток и навсякъде, където продължават военни стълкновения, за да бъде подпомогнато възвръщането на всички прокудени хора по родните им места.

Обръщаме се преди всичко към най-силните в настоящия свят, за да подпомогнат възцаряването на мира и справедливостта в родните страни на бежанците. Призоваваме политическите власти, гражданите и православните вярващи в страните, в които намират убежище унижените бежанци, да продължават да им оказват помощ, доколкото им е по силите и дори с цената на свръхусилия.

5) Съвременната секуларизация има за своя цел отчуждаването на човека от Христа и от духовното влияние на Църквата, отъждествявайки я неоснователно с образа на консерватизма. Въпреки че западната цивилизация носи трайни следи от непреходното християнско наследство. Нещо повече, Църквата като сфера и образ на живота в свобода явява спасителното значение на Богочовека и Неговото Тяло.

6) В своя съвременен подход към брака Православната църква счита за нещо нерушимо съюза между мъжа и жената в любовта, „тайна велика… по отношение на Христа и Църквата“. По сходен начин тя определя семейството като „малка Църква“. Изхождайки от брака, семейството се явява единственият гарант за добро възпитание на децата.

Църквата винаги е подчертавала значението на въздържанието. Християнската аскеза се отличава радикално от всякакъв тип дуалистична аскеза, която отделя човека от обществото и ближния. Тъкмо обратното, тя го свързва със светотайнствения живот на Църквата. Въздържанието засяга не само монашеския живот. Аскетическият дух е характерен за християнския живот във всичките му проявления.

***

Светият и Велик Събор, освен конкретно взетите решения, изказва също така кратки коментари във връзка със следните онтологични и актуални съвременни проблеми:

7) Относно въпроса за отношението на християнската вяра към естествените науки Православната църква избягва да поема под свой контрол научни изследвания и не изразява позиция по всеки научен въпрос. Църквата е благодарна на Бога, Който дарява учените да откриват неподозирани измерения от Божественото творение. Съвременното развитие на естествените науки и технологии доведе до радикални изменения в нашия живот. Допринесените от тях ползи облекчават нашето ежедневие, подпомагат лечението на тежки заболявания, опростяват комуникацията между хората, способстват за проучване на вселената и др. Но заедно с това, те водят и до редица негативни последствия от рода на манипулирането на свободата, постепенното заличаване на ценни традиции, разрушаване на околната среда и оспорване на моралните ценности. Научното знание обаче, колкото и скоростно да се развива, не стимулира човешката воля и не дава отговор на значими етически и жизнени въпроси, не подпомага откриването на смисъла на живота и на света. Същите тези проблеми изискват духовния подход, който Църквата се опитва да предостави чрез биоетиката, базирана на християнката етика и светоотеческото учение. Редом с уважението си към свободата на научните изследвания, Православната църква акцентира и върху опасностите, които се крият в някои научни открития, изнасяйки на преден план достойнството на човека и неговото божествено предназначение.

8) Съвременната екологична криза е следствие от духовни и етически причини. Нейните корени са свързани с алчността, сребролюбието и егоизма, които водят до неразумна употреба на природните ресурси, изпълване на атмосферата с вредни замърсители, наличието на парников ефект. Християнският подход към решаването на този проблем изисква от човека покаяние за злоупотребата с природата, въздържание и аскетическа нагласа, която се явява противодействие на свръхконсумацията и редом с това култивира у човека съзнанието, че той е само „стопанин“, а не властелин на творението. Църквата не престава да подчертава, че бъдещото поколение има правото да се ползва от природните блага, дарени ни от Твореца. Ето защо Православната църква взима активно участие в различните международни екологични инициативи, тя определи 1 септември като ден за молитва за опазване на околната среда.

9) В противовес на уравняващата и обезличаваща стандартизация, която се развива чрез различни средства, Църквата прогласява уважение към самобитността на хората и народите. Тя е против превръщането на икономиката в нещо независимо от основните човешки потребности и развиването й като самоцел. Прогресът на човешкия род не е свързан единствено с повишаване на жизнените стандарти и икономическото развитие в ущърб на духовните ценности.

10) Православната църква не се меси в политиката. Нейното слово остава ясно отчетливо и пророческо, каквото е редно да бъде всяко посредничество в името на човека. В наши дни човешките права са поставени в центъра на политическото внимание като отговор на съвременните социални и политически кризи и сътресения, чрез което се цели постигането на защита на гражданите от държавния произвол. Нашата Църква посочва задълженията и отговорностите на гражданите, но редом с това – и необходимостта от постоянна самокритика от страна на политиците и гражданите с цел усъвършенстване на обществото. На първо място Църквата подчертава, че православният идеал за човека надминава рамките на установените човешки права и че „над всичко стои Любовта“, както ни посочва Христос и както са научили от опит Неговите верни следовници. Освен това тя набляга на факта, че фундаментално човешко право е защитата на религиозната свобода, и по-конкретно – свободното съзнание, вярата и религията, както и всички проявления на религиозно вероизповедание, било то в личен или обществен порядък, а също и правото на всеки вярващ да практикува свободно, без намеса от страна на държавата, изпълнението на своите религиозни задължения, публичното преподаване на религия и поддържането на условия за функциониране на религиозните общности.

11) Православната църква се обръща към младите хора, търсещи пълноценен живот, изпълнен със свобода, справедливост, съзидание и любов. Тя ги призовава да се присъединят осъзнато към Църквата на Този, Който е Истината и Животът, за да могат чрез приобщаването си към нея да се укрепят в силите си, да споделят тревогите си, грижите си и очакванията си. Младите хора са не просто бъдеще на Църквата, но също така активно и творческо настояще както на поместно, така и на вселенско ниво.

12) Светият и Велик събор откри нови хоризонти в съвременната многообразна вселена. Той подчерта нашата отговорност в пространството и времето, и то в перспективата на вечността. Съхранявайки непокътнат своя светотайнствен и сотириологичен характер, Църквата е чувствителна към болката, тревогата и призива на народите за справедливост и мир. Тя „пее Господу, благославя името Му, благовества от ден на ден Неговото спасение; разглася между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му“ (срв. Пс. 95).

Да се молим „Бог на всяка благодат, който е признал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин“ (1 Петър 5:10-11).”

(Следват имената на предстоятелите и делегатите на всички участващи в Събора поместни църкви, подписали Посланието)

 

Източник: www.holycouncil.org
Превод от руски: Анжела Петрова

 

Близки теми: