Руската катедрала в Ница поражда юридически спорове

Руската православна катедрала в Ница, едно от най-важните здания от този вид извън Русия, е в сърцето на юридически спор между настоящите си ползватели, принадлежащи към руската диаспора, и руската държава. И двете страни отстояват правата си върху собствеността на сградата.
„В сряда се яви съдия-изпълнител, който носеше разпореждане от съда от висша инстанция на Ница, с което беше упълномощен да извърши, за сметка на руската държава, инвентаризация на катедралата и на нейните имоти. Ние се противопоставихме на това”, – е заявил пред Агенция „Франс прес” отец Йоан Гейт, председател на църковното настоятелство при катедралата „Свети Николай”.
Сегашните ползватели на руската катедрала, построена в началото на ХХ век, отказват да се извърши инвентаризацията, зад която те виждат желанието на Москва да присвои храма, множеството предмети на изкуството и икони, подарени от вярващите, както и недвижимата собственост, която принадлежи на енорията, а именно, къщи и апартаменти в Ница.
„Руското православно религиозно сдружение на Ница е собственик на катедралата откакто е било извършено дарението през 20-те години от представителя на Руската църква във Франция. Имаме всички документи, които доказват това”, – твърди Алексий Оболенски, вицепрезидент на сдружението.
Адвокат Жан-Филип Конфино, натоварен от Русия да състави молбата за инвентаризация, заявява, напротив, че „руската държава е собственик на терена на катедралата отпреди повече от един век. Дългосрочният договор за владение в продължение на 99 години в полза на сдружението изтича през 2008 година и Русия смята да направи опис на помещенията, за да подготви приемо-предаването, когато договорът изтече”.
Но зад процедурата, определена от адвоката като „класическо прилагане на френския закон, което в никакъв случай не визира да лиши вярващите от енорията им”, настоящите ползватели на храма виждат политическа интрига.
„Целта на Русия е да има допълнително посолство във Франция”. Това е акт на външна политика, домогващ се до едно много добро място на френска територия, едно наследство с несравнимо великолепие”, – смята един от свещениците в храма, отец Михаил Филипенко. Акт, който засяга при това енория, числяща се към Цариградската патриаршия, чиито отношения с Московската патриаршия често са били доста бурни.
Със петте си блестящи купола, със стените си от червена тухла, руският храм в Ница, намиращ се близо до центъра на града, е считан за един прекрасен пример на „предпетровия” стил (края на ХVІ – началото на ХVІІ век), който дълго време е бил посещаван от белогвардейците изгнаници, заселили се на Лазурния бряг след Октомврийската революция през 1917 година.
„Политиката на Русия за възвръщане на имотите в чужбина винаги е била много дейна. Понеже Съветският Съюз се смяташе за атеистичен, църквите в много по-малка степен почувстваха това, но трябва да кажем, че нещата се променят”, – отбелязва Алексий Оболенски.
Той отива още по-далече, като твърди, че е голяма вероятността заможните руснаци, установили се по Лазурния бряг през последните години, често близки до управляващите кръгове в Москва, също да имат пръст в инициативата на руската държава.
Руското посолство в Париж, с което АПФ се е свързала, е посочило, че „няма информация по случая”.
Молба за отмяна на разрешението за инвентаризиране е била подадена пред съда в Ница, чието решение се очаква в близките дни.