Съобщение на Московската патриаршия по повод преминаването към системата за електронна идентификация
Източник: Седмица.Ru
„Съзнавайки необходимостта от грижата за обществената и държавна безопасност, борбата с престъпността и особено с тероризма, Светият Синод се отнася с разбиране към загрижеността на власт-имащите за задължителната организация на регистрация на населението, като счита, че няма нищо греховно в самия факт на организирането на регистрацията на населението…
Няма нищо греховно и в това, че за регистрирането на гражданите, за осигуряването на безопасността на човека и обществото, се използват последните технически постижения, в това число и електронните средства, само развиващи вече обичайните методи. Така, описанията на изображението на човешкото лице и тяло са се използвали с цел безопасност още в древните векове. Усъвършенстването на способите на тяхното записване не носи в себе си нищо принципно ново.
Въпреки това, заедно с редицата технически преимущества, създаването и обединяването на масиви лична информация, а също така и развитието на електронните средства за разпознаване на личността крият в себе си немалко опасности. Расте зависимостта на човека от неизбежните технически сривове, грешки, небрежност на персонала или вмешателство на зломишленици. Не е изключена възможността за централизирано събиране на сведения за частния живот на гражданите и техните убеждения. Това създава заплаха за правата и свободата на личността, прави възможен тоталния контрол на човешкия живот, в това число и на неговия мироглед. Такова развитие на събитията усилва опасността от преднамерено отношение спрямо човека въз основа на неговите религиозни, политически и други възгледи.
Тази опасност приема доста реални очертания в момент, когато в националното и международното право укрепват идеите за нравствения и мирогледния релативизъм.
За православните християни, вярващите на нашата Църква, понесли през ХХ век невиждани по мащаба и жестокостта си гонения за изповядване на името Христово, възможността да живеят съгласно нормите на вярата е извънредно скъпа. Във връзка с това, Свещеноначалието на Руската православна църква води не безуспешен диалог с власт-имащите по дадения кръг въпроси, като информира църковния народ за хода и резултатите от този диалог…
В частност е отбелязана опасността от събирането и съхраняването на данни за частния живот на хората, особено за религиозния и политическия им избор, здравословното им състояние, кръга на общуване, пътуванията и т.н.
Неоправдано се смята дистанционното събиране на данни за човека без неговото знание, особено на места, където той не е задължен да се представя.
Всеки човек трябва да знае каква именно информация за него се съдържа в „електронното досие” и да има възможност да изключва от нея сведения, изгубили актуалността си. Би следвало, по мнението на Църквата, списъкът на събираните и съхраняваните данни да се определи ясно и да стане общоизвестен…
Не трябва в системата на регистрация да се приписва на хората някакъв номер, който да се използва вместо име. Подобно на номера на паспорта, регистрационните номера могат да се отнасят не към личността, а към документа или към записа в базата данни.
И накрая – и това е най-главното, – недопустимо е хората, които по различни причини се отказват от участието в новата идентификационна система, да бъдат маргинализирани, съществено ощетявани в правата им, подложени на дискриминация при приемане на работа, при разпределяне на социална помощ и така нататък. За тези граждани трябва да бъде предвидена алтернатива, която да им позволи пълноценно да живеят в обществото, да не възпрепятства осъществяването на правата и свободите им, ползването на законните привилегии, независимо от тези или други форми на идентификация на личността.
Призоваваме православните християни да помнят, че приемането или неприемането на новите документи, в това число съдържащите електронна информация за природните свойства на човешкото тяло, не трябва да бъдат повод за осъждане на едни християни от страна на други, за всяване на смутове и разколи в Църквата.
Хилядолетният опит на живота в Христа свидетелства, че Господ пази вътрешната свобода на християнина, в каквито и условия да се намира той, защото „Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор. 3, 17)”.
