29 май – годишнина: Превземането на Константинопол от турските орди



Източник: в. Елевтеротипия

През 1854 г. един английски кардинал Джон Хенри Нюман описва своите впечатления от Константинопол. Той вижда един световен град с множество етнически групи в него, смес на много култури, град, в който древните ромеи (гръкоговорящото и изобщо православното население) са все още преобладаващи. Това се случва повече от половин век преди ужасяващия геноцид над един милион арменци, повече от половин милион гърци, около шестедесет хиляди българи и незнайно колко кюрди и други по-малки етноси в началото на ХХ век.

Какво пише този английски пътешественик: “Една варварска сила, която вече векове се е настанила в сърцето на Древния свят, държи под убийственото си иго най-прочутите страни на класическата и на християнската древност, които са и едни от най-плодоносните и красиви места на земята. Без да има собствена история, тя си е присвоила историческите имена на Константинопол, Никея, Никомидия, Кесария… държаща ги под своя окупация без дори да има идея, че нагло е обсебила половината от световната история….”

Той все още не знае, че най-лошото предстои, че една от най-мащабните операции по унищожаване на коренни жители и изгонването им от вековните им поселища ще се случи пред очите на тогавашна Европа и тя, изморена от Първата световна война, няма да има сили да предприеме каквото и да било и просто ще си затвори очите.

553 години след падането на Града отчитаме, че разделените и захласнати по вътрешните си малки проблеми балкански страни и след това западноевропейските страни не видяха общата и голяма заплаха, идваща от Изток. Те не прогледнаха дори и в началото на ХХ век за опасността, която се таи в разделението на братята во Христа. Почувствал историческата си обреченост, последният Ромейски василевс Константин Палеолог се хвърля смело в ръкопашна битка на 29 май 1453 г. пред Златните порти заедно с малобройните останали защитници на града и така си спечелва вечна славата на мъченик за Христа. Саможертвата му и досега се възпява в народното творчество.

В Атина годишнината беше отбелязана с помен за василевса Константин от 10.15 ч. на площад Митрополеос в Атина, а от 10.30 ч. в зала “Атикон”, ул. Стадиу 56, започна международен форум с участието на официални представители на Гръцката държава, Църквата, учени от различни страни, които изнесоха беседи на теми, свързани с това трагично за цяла Европа събитие. Представиха се и танцови, и певчески състави от деца и внуци на изселници от Цариград, които припомниха на присъстващите прекрасната музика на Града, а и на цяла Мала Азия.

В Солун в 20.00 ч. в Парнасос, пл. Коритси 8, говори о. проф. Т. Зисис на тема “Превземането на Града според Генадий Схоларий”. Оплаквателни песни за падането на Константинопол изпя хорът за народна музика под ръководството на Николаос Узуноглу. Във Военния музей на града, в 20. 00 ч. също започнаха чествания с изпълнения на ансамбъл “Симон Карас”. Събитието бе отбелязано и в сградата на “Съюза на елините – изселници от Египет” (3-ти септември 56). В Илиуполи, Солун, в школата “Богоматер” говори Елени Гликадзи, пяха знаменитият изпълнител на тракийски песни и църковен певец Хронис Айдонидис, певицата Нектария Карадзи и хор “Мелисмата”.

За съжаление у нас датата не бе отбелязана по никакъв начин, въпреки че в Столицата, Пловдив и черноморските ни градове живеят достатъчно потомци на изселници от Цариград, както с български, така и гръцки корени. Никой обаче не се сети да почете паметта на загиналите защитници, в чието число е имало представители на всички етноси от Балканите. Явно историческата памет не ни е силна страна.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. енравота каза:

    Ха ха ха, гречка пропаганда….а също и къса памет…та кой изгони коренни жители от вековните им поселища в беломорска Македония? Кой, ако не нашите гръкославни братя, обезлюди града на Гоце Делчев – Кукуш…и Истанбул (Градът) не е превзет от „турски орди“ а от Османски войски, Османската империя не е турска…Крумовите орди, също са тюркски…ами ако той беше превзел Истанбул, сега щяхме ли да се самобичуваме??…

  2. Penko каза:

    Скъпи Енрьвота, намирисва на етнофилетизъм и то в най.чист вид. Византия е все пак извора на християнския изток, а ромеите биха ти се обидили ако ги наречеш гърци със сигурност. А за Крум няма и спор, че е класически тюрк-езичник опожарил не една православна обител навремето.