Библията и апокрифите за астрологията

 

Множество изследователи на астрологията приемат за родина на тази псевдонаука Месопотамия, където през ІІІ хилядолетие пр. Хр. тя придобива своята идентичност като практико-теоретична мисъл за цялото тогавашно обществено самосъзнание. Народите с политеистична нагласа в този регион отъждествяват слънцето, луната, звездите и планетите с различни богове и богини и вярват, че техните движения по небето се отразяват върху съдбата на хората и царете.

Асирийците, които завладяват северното израилтянско царство през 722-721 г. пр. Хр., и вавилонците, които превземат южното юдейско царство през 587-586 г. пр. Хр., се занимават задълбочено с астрология. Този интерес към небесните тела несъмнено се предава на част от покорените юдеи.¹

 

Едно от най-ранните позовавания на астрологията в Стария Завет е забраната за поклонение на звездите във Второзаконие 4:19. В този стих Бог изрично предупреждава избрания народ срещу евентуалното служение на тварните небесни тела: „Да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе”.²

 

Във великия кодекс на Мойсей е записана забраната за отдаване на всякакви видове вълшебства под страх от смъртно наказание (Левит 19:31; 20:6): „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви оскърбяват. Аз съм Господ, Бог ваш. И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци и към магьосници, за да ги последва в блудството им Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа й”.

 

Старозаветните пророци водят упорита и продължителна борба, за да изкоренят астрологическите убеждения и свързаното с тях почитане на звездите от израилтяните. Например Исайя се обръща към олицетворената от него „дъщеря Халдейска”, за да осмее „ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи на новолуния”. Тяхната безполезност се доказва от факта, че претърпяват пълен провал и получават вечно наказание от Господ: „Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него” (47:13-14).

 

Пророк Исайя, като предрича гибелта на Вавилон за неговото нечестие и пагубно занимание с магии и астрология, от името на Яхве с ирония казва: „Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш. Ти си уморен от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка…” (Ис. 47:12-14). Тук е налице пряко указание за безсилието на всички видове вълшебства пред волята и силата Божия и на неминуемия край на хората, които се занимават с магия и астрология или прибягват към помощта на окултистите. При стълкновението на маговете с пророците и другите духоносни мъже синовете на тъмнината търпят поражение. Така в книга Изход (7-9) четем за това как чародеите, които се противят на Мойсей, вършат много чудеса пред фараона, но не могат да противостоят на Божията сила и в края на краищата са принудени да признаят своето поражение от пророка Мойсей. В книга Битие (41) се разказва за тържеството на праведния Йосиф над египетските мъдреци. Те не успяват, при цялото си магическо изкуство, да изтълкуват вярно съня на фараона. Пророк Даниил също многократно посрамва халдейските мъдреци и магове (Дан. 2:4-5). Всичко това се обяснява с факта, че синовете на светлината вършат винаги своите чудеса и пророчества със силата Божия. Маговете и астролозите, които използват изкуството на вълшебството, действат с демоничната сила и естествено търпят поражение, когато се опитват да се борят с Бога. 

 

Пророк Йеремия също се противопоставя на астрологията. Като говори от името на Бога, той заповядва на своя народ: „Не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат” (10:2). Той осъжда и някои юдеи, които се покланят на вавилонската богиня Ищар, наречена „богиня на небето” и отъждествявана с планетата Венера. В нейна чест те кадят „в юдейските градове и по йерусалимските улици”, правят възлияния, месят и раздават питки с нейния образ. Когато култът на Ищар е забранен от пророка, идолопоклонниците се жалват, че оттогава са изгубили късмета си: „Търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад” (44:15-19). Тези предупреждения и забрани на пророците биха били немислими, ако голям брой израилтяни не се отдават на служение на небесните тела.

 

Известни познания по астрономия са необходими за създаването и поддържането на юдейския слънчево-лунен календар. Няма съмнение, че се оказва невъзможно да се унищожат без остатък религиозните аспекти на наблюдението на звездите в древния Израел. В ръкописите на есейската община от Кумран, съвременна на Христос, се търси тъждественост между движенията на небесните сфери и чертите на човешките лица, между астрологията и физиономиката. Подобни идеи липсват в Стария Завет и най-вероятно са възприети под чуждо (елинско) влияние. Хората с подобни интереси свързват пряко макрокосмоса и микрокосмоса, вътрешните закони на вселената и външните характеристики на тялото. От научна и религиозна гледна точка тези възгледи са грубо суеверие.³

 

 

Най-известният новозаветен пасаж, свързан с астрологията е поместен в Евангелието от Матей (2:1-12). В него се разказва за посещението в Палестина на влъхви или мъдреци от Изток, които чрез изчисления узнават за раждането на неземен Цар. Те наблюдават и следват звезда, която ги води във Витлеем. Най-вероятно тези мъже са астролози от Вавилон. Евангелистът Матей не съобщава за този случай, за да препоръча астрологията, а за да покаже, че и звездите са ръководени от Бога и в лицето на влъхвите всички народи се покланят на новородения Спасител.⁴

 

Някои хора се смущават от въпроса: „Ако астрологията има демоничен характер и нейното използване е грях, как влъхвите узнават времето на Христовото Рождество с помощта на астрологията?” На този въпрос има два отговора, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно.

 

Първи отговор. Причината, поради която се очаква тази звезда на Изток, се поставя във връзка с предсказанията, направени в Стария Завет. В книга Числа четем: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля…” (Числ. 24:17). Пророк Исайя казва: „Дигни се, светлей (Йерусалиме), защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. И народи ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе. Те всички ще дойдат от Сава ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня” (Ис. 60:1,3,6). В псалом 71 четем: „Царете на Тарсис и островите данък ще Му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще Му принесат”. Пророк Даниил знае тези предсказания и не ги крие. Освен това, лично на него принадлежи пророчество за времето на Рождеството на Богомладенеца (Дан. 9:25). Тези данни, които сочат събития от изключителна важност (времето, мястото и обстоятелствата на Христовото Рождество) са зафиксирани и старателно пазени от вавилонската жреческа школа, начело на която стои пророк.

 

Втори отговор. Божият промисъл, който превръща човешката злоба в средство за довеждане на Йосиф в Египет, също така дава на астрологията възможност да доведе влъхвите при Христос. Известно е, че Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4). Може да се заключи, че не благодарение на магиите и астрологията влъхвите узнават времето и мястото на Христовото Рождество, а поради това, че Сам Господ им открива пътя, който смята, че е най-добър за тяхното спасение. Астрологията няма никаква заслуга във факта на пътуването на вълхвите по звездата към мястото на Христовото Рождество.

 

Небето и звездите са творение на Божиите ръце, което е видимо от всички. Затова в определени случаи Господ посредством тях дава знамения, които предсказват важни събития в бъдещата съдба на човечеството. Така по времето на кръстните мъки на Спасителя пред неговата смърт „тъмнина покриваше цялата земя до деветия час и потъмня слънцето…” (Лука 23:44-45). На хората се известява, че от човешки ръце е убит Този, Който идва да спаси човешкия род, да възвести и открие пътя на спасението в Царството Божие. В Евангелието също се чете, че в края на света при второто Христово пришествие „ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите” (Лука 21:25). За разбирането на тези небесни знамения, които ще бъдат изпратени от Господ, не са нужни знания по астрология или тълкувания на астролози. Всеки, който е приел в сърцето Божието откровение, няма да се усъмни в  обетованието за бъдните събития.

 

Това тълкуване се подкрепя от св. Игнатий Богоносец, който е епископ на Антиохия и е хвърлен на лъвовете в Колизея около 108 г. Докато е воден от стражата през Мала Азия до Рим, той отправя седем послания до местните църкви. В посланието си до християните в Ефес (ХІХ.2-3) св. Игнатий признава астрологическия характер на посещението на влъхвите и поклонението им на новородения Младенец, но смята, че това събитие не подкрепя, а унищожава в зародиш магиите и заклинанията. Той пише: „Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше [пръскаше] светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]? От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот [срв. Рим. 6:4]. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта”.⁵ 

 

В други книги на Новия Завет намираме същото непримиримо отношение към всички видове чародейства, както в Стария завет, и същата постоянна победа на Божията сила при сблъсък с чародейството. Апостол Павел изгонва духа прорицател от една слугиня, предричаща бъдещето (Деян. 16:8). Той прави това, въпреки че тя открива истината, като върви след апостолите и говори, че те са раби на всевишния Бог, които откриват пътя на спасението. Но апостолът не желае да чуе истината от нечистите бесовски уста, като дава с това пример на отношение към демоните, които понякога откриват очевидното. Защото зад това стои само желанието им да ни въвлекат в общение с цел да спечелят доверието ни, а след това да ни погубят. Апостол Павел също наказва със слепота магьосника Елима, който се противи на евангелската проповед и се опитва да отклони хората от истинската вяра (Деян. 13:8-11). И накрая от книга Деяния на светите апостоли научаваме за това, че под въздействието на успешната Павлова проповед в Ефес хората, „които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички” (Деян. 19:19). По този начин те се отричат от връзката с бесовете и засвидетелстват несъвместимостта на вярата в Христа и чернокнижието.

 

Същевременно трябва да се подчертае, че св. апостол Павел е запознат с античната астрология, която тогава е част от обществената култура, преподава се в образованието и се поддържа чрез обреди и заклинания. Той се интересува повече от самия факт на злото, отколкото от неговите причини, затова не трябва да се учудваме, че използва терминологията на астрологията. За него астрологическите сили са така тясно свързани с „началствата” и „властите”, че не е възможно да се прави разлика между тях. Той настоява, че всяко зло ще бъде победено от Христос независимо каква е неговата причина и независимо с какви термини се описва от хората. Вероятно за него е също толкова суеверно да се вярва в астрологически сили, колкото и да се почитат „началства” и „власти”. Според неговите разбирания олицетворените небесни тела и демоничните сили първоначално са сътворени еднакво добри от Бога, но те отпадат от Него и съблазняват хората да им се подчинят.

 

Апостол Павел включва астрологическите влияния в гамата от духовни сили, които са подчинени на Христос. Тук особено изпъква пасажът от посланието до Римляните: „Аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни ангели, ни власти, нито сили (archai), ни настояще (enestota), нито бъдеще (mellonta), ни височина (hypsoma), ни дълбочина (bathos), нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (8:38-39). Термините hypsoma и bathos са известни технически термини в астрологията и означават най-високата и най-ниската точна (апогей и перигей) на траекторията на една планета. Същото значение имат астрологическите термини hypsomata и tapeinomata в „Моралиите” на Плутарх.⁶ Повечето екзегети на Новия Завет се съмняват, че апостол Павел знае истинското значение на тези термини. Други обаче са на противоположното мнение, защото едва ли той е събрал случайно на едно място толкова много астрологически понятия.⁷

 

Другите „астрологически” откъси в посланията на апостол Павел са следните:

 

1) „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света” (ta stoicheia tou kosmou) – Гал. 4:3;

2) „Как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? Тачите дни, месеци, времена и години” – Гал. 4:9-10;

3) „Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и празна измама според човешкото предание, според стихиите световни (ta stoicheia tou kosmou), а не според Христа” – Кол. 2:8;

4) „Ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления…?” – Кол. 2:20.

 

Тази образност донякъде напомня за изразите в апокрифния Завет на Соломон, съставен вероятно в юдейска среда през ІІІ в. сл. Хр. Петер Буш неубедително смята, че този магически наръчник е християнско произведение от ІV в.⁸ Злите духове, които разговарят със Соломон, се представят с думите: „Ние сме 36-те стихии (stoicheia), световните господари (kosmokratores) на тъмнината”. А техният водач направо заявява, че е олицетворен астрологически термин: „Аз съм първият декан на зодиакалния цикъл”.⁹

 

„Стихии” на гръцки език означава буквално „черти, знаци, букви”, но би било неправилно да се предполага, че с тях апостолът иска да означи заповеди като тези от Мойсеевия закон. В такъв смисъл е употребен терминът „първи начала” (stoicheia tes arhes) на Божието слово в посланието до Евреите 5:12. Другите, много по-често срещани преводни значения на стихиите са „природни елементи, стихии” и „знаци на зодиака”. Според апостол Павел астрологията и спазването на старозаветния закон водят до суеверно спазване на времена и сезони (Гал. 4:10), което трябва да бъде преодоляно от християните. Христос ни предлага свобода от „стихиите” и известните или неизвестни космически сили. Каквито и въздействия да ни сполетят, Спасителят е по-силен от тях като техен Господар.

 

Терминът oikonomous („домоуправители”, в преносен смисъл – „зодиакални знаци”), прилаган от апостол Павел в посланието до Галатяни (4:2), също е известен в астрологията. Неслучайно стихът, в който е включен, предшества друг стих, който съдържа явно астрологическия термин „стихии”. В други послания, например в 1 Кор. 4:1-2, същият термин е преведен с „разпоредници”.

 

Поле за дейност на демоните е цялата вселена и особено сферата между небето и земята. Затова апостолът ги нарича „поднебесни (epourania) духове на злобата” (Ефес. 6:12). По навик ние асоциираме духовното само с доброто. Но за апостол Павел духовното като земното и като човека е част от сътворения свят и може да въстане против Божията воля.

В Номоканона (сборник от църковни правила и постановления), е казано пределно ясно: „Които ходят при магьосници или се занимават с магьосничество или звездословят, шест години да не се причестяват по първо правило на Трулския събор и според 80-то правило на св. Василий Велики; ако свещеник прави това – да се отлъчи”.¹⁰ Тук Църквата ясно сочи демоничния произход на всички видове вълшебства, включително астрологията, на недопустимостта от общуването с тях на християните и на строгото наказание на тези, които по някаква причина се решат да се свържат с демоните.

 

 

Първата книга на Енох e старозаветен апокриф, който жанрово се отнася към апокалипсите. Съдържа обети и пророчества за световни събития и идването на Месия, който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е „избран и скрит” пред Повелителя, „преди да бъде създаден света” (48:70). По стил и дух Книга 1 Енох стои близо до книгата на пророк Даниил. Тя дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през междузаветния период. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на английски език през 1821 г. Запазени са откъси на гръцки и арамейски език (в Кумран). Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на Макавейското въстание (има преки намеци за Иуда Макавей). Макар че не е включена в канона, Книга 1 Енох се ползва с голямо уважение в древната Църква. Славянският превод най-вероятно е извършен в България по времето на цар Симеон І (893-927).¹¹ 

 

1 Енох 8:5-8 обяснява астрологията като дело на падналите ангели, които предават своето знание на хората. За автора астрологията е демонично и враждебно на Бога занятие. Той пише за нейния произход следното:

 

 

Друг апокриф от епохата между двата Завета е книгата Юбилеи. В древност откъси от нея са цитирани в трудове на св. Епифаний Кипърски и блаж. Йероним, а по-късно в хрониките на Георги Синкел, Георги Кедрин и други византийски летописци. Юбилеи става известна на учените през 40-те години на ХІХ век, когато немският мисионер д-р Крапф намира нейния етиопски превод. Той е лошо запазен и пълен с грешки. Книгата Юбилеи е свободен преразказ на библейските повествования, които се съдържат в книгата Битие и отчасти в книгата Изход. Разказът се води от ангел, който предава откровения на Мойсей. Този апокриф се датира между 160 г. пр. Хр. и 70 г. сл. Хр.¹²

 

В 12:16-18 се говори за праотеца Авраам, който живее с баща си Тара в Харан в продължение на „две седмини”. В шестата седмина на петата година, при новолунието на седмия месец, той бодърства нощем, за да наблюдава движението на звездите и да прогнозира времето. Накрая прави следното заключение: „Всички знамения на звездите и знаменията на слънцето и луната са в ръката на Господа. Защо да ги изследвам? Когато Той иска, изпраща дъжд рано и късно и когато иска, излива потоци [дъжд] и всичко е в Неговата ръка”. След това Авраам започва да се моли на Твореца да го спаси „от ръцете на злите духове, които са силни над помислите на човешкото сърце”, за да не се отвърне от Него.¹³ Тези думи ясно демонстрират, че според автора на книга Юбилеи астрологията е опасна лъженаука, която е под влиянието на демоните и хората, които я практикуват, не могат да се спасят.

 

Трети апокриф, който е твърде хетерогенен по характер, са книгите на Сивила (Сибила). Те представляват цял корпус от 14 книги, създаден вероятно в Александрия между ІІ в. пр. Хр. и ІV в. сл. Хр. В тях се съчетават езика и темите на Омировите поеми, старозаветните пророчества и раннохристиянската проповед. Авторите им призовават езичниците да се обърнат към единия Бог, раз­обличават идолопоклоничеството, зло­то и безчестието. На юдейски автори принадлежат част ІІІ, ІV и V на книгата.

 

Предполага се, че първоначално Сибила е легендарно демонично същество. На една монета тя е изобразена като богиня. Първоначално гърците наричат „сивили” жените от Изтока, които пророкуват. По-късно се появяват няколко Сибили, като дейността им се свързва с различни култови средища. Варон изброява 10 от тях. Най-известна е сивилата от Кум (Кампания), която според „Енеида” на Вергилий учи Еней как да слезе в подземното царство. Ливий съобщава, че Сивилините книги се пазят от специални жреци в храма на Аполон и с тях се консултират в критични моменти за Римската империя. През 83 г. пр. Хр. те изгарят и са заменени с други. Окончателно са унищожени в края на ІV в. сл. Хр. по заповед на Стилихон – военачалник на император Теодосий ІІ (408-451). Известни са различни видове Сибили – вавилонска, еврейска, елинска, римска. В християнските Сибилини пророчества обикновено се пророкува за идването на Христа. Те са стихотворни поеми.¹⁴

 

В християнската литература и изкуство Сивила се нарежда до старозаветните пророци и запълва пространството между тях и скитащите прорицатели и магьосници. В катедралата на Улм (Германия) тя е изобразена наред със старозаветните жени и християнските светици. Рисувана е от Микеланжело, Рафаело, Монтеня, Рембранд, Тинторето, Търнър и др.¹⁵ 

 

В кн. 3:218-230 на Сивилините пророчества войната с астрологията се представя като вече спечелена. Текстът възхвалява юдеите като „племе от най-праведни люде.., защото не се безпокоят за кръговото движение на слънцето или луната… Нито пък се занимават с астрологическите предсказания на халдеите”.¹⁶ 

 

В редица други апокрифи, възникнали в лоното на елинизма, астрологията се цитира и възхвалява като истина от последна инстанция. В крайна сметка отношението към нея на различните автори се определя не от позициите на точните науки, а в зависимост от техните монотеистични или политеистични убеждения.  

 

 

¹ Rochberg, F. The Heavenly Writing: Divination, Horoscopy, and Astronomy in Mesopotamian Culture. Cambridge, 2004.

² Eрландер, Г. Знаки времен. Зодиак в еврейской традиции. М., 2003.

³ Popovic, М. Reading the Human Body: Physiognomics and Astrology in the Dead Sea Scrolls and Hellenistic-Early Roman Period Judaism (diss.). Rijksuniversiteit Groningen, 2006.

⁴ Бътлър, Е. Митът за мага. С., 2001.

⁵ Цит. по: Светоотеческо наследство. Изборник. Ред. Р. Стефанов. С., 2001, 21-22.

⁶ Plutarchi Moralia. T. I. Leipzig, 1925, p. 305.

⁷ Knox, W. L. St. Paul and the Church of the Gentiles. Reprint. London, 1961, 106-107.

⁸ Busch, P. Das Testament Salomos. Die älteste christliche Dämonologie, kommentiert und in deutscher Erstübersetzung. Berlin und New York, 2005 (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 153).

⁹ The Testament of Solomon, Edited from Manuscripts at Mount Athos, Bologna, Holkham Hall, Jerusalem, Milan, Paris, and Vienna, with Introduction by C. C. McCown. Leipzig, 1922 (Untersuchungen zum Neuen Testament, 9), 51-52.

¹⁰ Требник. С., 1904, с. 195

¹¹ Книга на Енох. Етиопска и славянска версия. Предг., съст. и прев. Б. Владимирова. С., 1994.

¹² Scott, J. M. Geography in Early Judaism and Christianity: The Book of Jubilees. Cambridge and New York, 2002

¹³ Цит. по: Книга Юбилеев. – В: Ветхозаветные апокрифы. Прев. А. В. Смирнов. СПб., 2000, 14-162; http://apokrif.fullweb.ru/apocryph2/jubilees.shtml

¹⁴ Holdenried, A. The Sibyl and Her Scribes: Manuscripts and Interpretation of the Latin Sibylla Tiburtina c. 1050–1500. Aldershot, 2006 (Church, Faith and Culture in the Medieval West). 

¹⁵ Mâle, E. L’Art religieux de la fin du moyen âge en France. Paris, 1949, 253-278; de Clerq, C. Quelques séries de Sibylles hors d’Italie. – Bulletin de l’Institut historique belge, 48-49, 1978-1979, 105-127, 41 ill.; 51, 1981, 87-116, 54 ill.  

¹⁶ Издания: Книги Сивилл. М., 1996 (История духовной культуры); La Sibylle: Parole et représentation. Éd. par M. Bouquet et F. Morzadec. Rennes, 2004 (Collection „Interferences”)