Благодеятел на 2006 г.

Източник: БНР

На 6 януари 2007 г. – един от най-светлите християнски празници в България – Богоявление, Фондация “Благодеятел” отличи личности и oрганизации, извършили добри дела през 2006 г. БНР е официален медиен партньор на кампанията. Наградата – бронзова статуетка във формата на сърце – бе връчена за трети път. За първи път обаче тази година конкурсът беше национален. Председателка на журито бе Зоя Паприкова-Крутили. Тя е дъщеря на носителката на голямата награда “Благодеятел на 2005 г.” – покойната вече Донка Паприкова, известна като българската Майка Тереза. По традиция председател на журито и връчващ голямата награда, е носителят й от предната година.

“За хората, които искат да правят добро, е достатъчно само да бъдат номинирани – каза за Радио България Зоя Паприкова-Крутили. – Тази номинация не е свързана с някакви парични награди. Тя е чисто морална Смисълът е да се показва колкото се може повече добро и за щастие това вече се разбира. Доброто трябва да бъде изтъквано, да бъде показвано, да бъде давано за пример. Майка ми самата, в началото, когато започна дейността ни, не бе склонна да я показват или да говорят за нейното дело – припомни г-жа Паприкова. – След това обаче разбрахме, че казвайки и показвайки добрите дела, можем да привлечем и други хора като нас да ни последват. Майка ми винаги е казвала: “Българинът е склонен да прави добро. Това е като едно пламъче, което във всяка душичка го има. Въпросът е то да бъде запалено, разгоряно и тогава пламва всичко.”

Носител на голямата награда “Благодеятел на годината” стана жена, нуждаеща се самата тя от подкрепа. Това е председателката на Асоциацията на онкоболните в гр. Варна Яна Георгиева. Преборила се с рака, тя основава Дом на онкоболните в града и така помага на други болни като нея да научат повече за болестта, да са силни и да я преодолеят. А с човещина и всеотдайност увлича и много други за добротворство, в т. ч. и сред самите болни.

“Тази номинация не е за г-жа Георгиева – каза през сълзи самата Яна Георгиева след получаването на голямото отличие. – Тя е за всички хора, които представлявам и които имаме една много специална, но много човешка цел: Искаме да живеем! Благодаря на моето семейство и моя съпруг за възможността, след като държах в ръцете си епикризата “рак” и след като ми казаха, че няма да живея дълго, да ми даде възможност да стигна до тук. Много съм развълнувана, защото преди 5 години думичката “рак” беше на обречените. Но ние се хванахме за ръце и доказахме, че и тази болест е победима, стига да имаш до себе си своите съмишленици, много обич, много вяра, много любов помежду ни. И аз съм безкрайно благодарна на всички хора, които ми повярваха, в т. ч. на община Варна в лицето на нашия кмет. И мечтата на онкоболните да имаме свое местенце, в което да се събираме, да си свалим перуката или протезата, без да се притесняваме, и заедно, независимо от социалния ни статус, да споделяме и хубавите, и трудните моменти в живота и в ремисията си, стана реалност. Наградата не е само за мен, а за всички онези хора, които се борят с болестта. И все по-често те излизат като победители от тази битка.”

За Радио България носителят на Специалната наградата на публиката юристът Марин Кавръков – сега гл. редактор на регионален вестник в Сливен, каза, че не я е очаквал, но тя е стоплила сърцето му. По думите му, важното е, че чрез този конкурс и медийните партньорства се дава шанс водеща новина да стане добрата новина. Г-н Кавръков е дал шанс на даровити деца да развият своите заложбите в областта на природо-математическите дисциплини, дарява и помага за събиране на средства за животоспасяваща трансплантация на бъбрек в чужбина на нуждаеща се съгражданка. По негова идея и с негови средства книга, съдържаща ценни исторически сведения за родния край, е пренесена в Сливен и става достояние на сливенската културна общност.

“Не е необходимо да си богат, да имаш власт, за да свършиш добро – убеден е г-н Кавръков. – И най-бедният човек може да направи добро. Понякога една добра дума, един окуражителен съвет, един подтик напред може да извади човека от кризата. Аз така разбирам вършенето на доброто. И се радвам, че в България се появи такава организация и хора, които са решили, че трябва да дадат обществено признание за хората, които са правили добро. Повечето хора, на които съм помогнал, не ги познавам, животът ме е събрал с тях. Така е не само в България, а по цял свят. Едно направено добро отвръща също с добро.”