Езерният праведник
Издателство Омофор подготвя второ, преработено и допълнено издание на книгата „Езерни молитви“ на св. Николай Сръбски (еп. Николай Велимирович). Този радостен повод ни накара отново да се върнем към тази забележителна книга и нейния автор.
***
Няма да чуете за този човек по телевизията. Водещите в студиото не говорят за него. Не бихте го видяли в никое шоу и новините няма да ви съобщят нищо по този въпрос.
Напразно бихте го търсили във вестниците. Никое списание не би поместило снимката му. Радиото мълчи за него в пролуките между музикалните парчета.
Няма политик, който да го цитира в речите си. Никой президент не би започнал посланието си с него; и най-обезвереният парламент в най-тежкия си час не ще потърси опора в думите му.
Името му не се мълви от бармана, когато той ви подава питието ви. Хотелският служител няма да го отрони, отключвайки стаята ви, и на рецепцията няма да ви намекнат нищо за него. Не ще го видите в рекламите и неоновите надписи, по плакатите и уличните билбордове. Футболистите не си го подвикват на терена и в крясъците на митингите не се долавят звуците му. Напразно ще очаквате да го чуете от дисководещите и певците не биха го изревали пред екзалтираните тълпи.
И все пак той е тук, до вас. Свеж като глътка планинска изворна вода и по-насъщен и жив от хората, които ви заобикалят. Изправен до него, целият телевизионно-карнавален свят чезне и се превръща в призрак, пука се в един миг като раздут сапунен мехур.
Праведникът, старецът, духовният учител. Всички зинали, кресливи усти на нашето безумно съвремие не могат да заглушат тихия му глас. И както зеленият кълн си пробива път, разпуквайки бетона, така и неговото спокойно присъствие разсейва с лекота налудния образ на този свят.
Праведникът. Всеки познава Праведника. Той може да е прославен светец с икона в храма, а може и да е неведом никому монах, селски свещеник или сляп неграмотен старец. Може да е жив или мъртъв, в плътския смисъл на думата. Това няма значение. Праведникът винаги е жив. Вие знаете кой е той – това е вашият праведник.
Плътските разстояния нямат значение. Както и годините. Както и гробовете. Той е тук, до вас. Винаги чувате гласа му – не с ушите на плътта, а с ушите на душата.
Всеки си има Праведник. За мнозина в нашия мрачен век и по нашите горестни балкански земи този праведник е свети Николай Сръбски – Дядо Николай, както и до днес го наричат с обич хората. Авторът на Езерни молитви.
Андрей Романов
***
Езерото и неговата тайна, Андрей Романов
Много дълбини и пластове има в тази невероятна книга и човек би могъл да пътува цял живот през нея. Но поне три плана се открояват още при първо вглеждане. Първият е физическото обкръжение – езерото и планината. Вторият – онтологичният: отшелникът и Бог, човешкото и божественото. Третият – мистичният, съкровеният: душата-Богородица и нейният син – вътрешният човек, тайнственият Христос. >>>
За Николай Велимирович, еп. Артемий (Радосавлевич)
Николай е видял Божия свят призори на 23 декември (стар стил) 1880 г., на празника на свети Наум Охридски. Родил се е в малкото селце Лелич, недалеч от Валево, в полите на планина Повлен. Родителите му Драгомир и Катерина били прости земеделци, но добри и почтени хора и набожни християни, особено майката. Скоро след раждането на първото си чедо те го просветили със свето кръщение в близкия Челийски манастир и го нарекли Никола. >>>
Иванкината Коледа, Св. Николай Велимирович
Оплакваш се от самота всред големия град. Толкова народ – около теб ври като мравуняк, а ти въпреки това се чувстваш като в пустиня. Най-тежко ти е на големите празници. Навсякъде кипи радост, а теб те притиска тъга. Коледа и Великден идват при теб като някакви празни съдове, които ти напълваш със сълзи. Но когато наближат и дойдат, тъга и пустота завладяват душата ти. >>>
Възкресител е моят Господ, Св. Николай Велимирович
Слугите идват и се правят на господари. Господарят дойде и стана слуга. Слугинските господари гледат да загосподаруват над колкото може повече хора и неща, а господарският Слуга гледа да послужи на колкото може повече хора и неща. >>>
Кръвта на Праведника, Св. Николай Велимирович
Народните първенци се сдружиха с хайдуците против Христа, свещениците и мъдреците – с лъжествидетелите и безумците. Търговците зарязаха своите дюкяни и грабнаха ножоове, за да убиват. Куци сакати протегнаха своите патерици и слепие своите тояжки – единственото си оръжие – за да помогнат за убийството на изцелителя. Юрнаха се и жените на кръв и поведоха и децата си, за да помогнат и те на едно народно дело.
Разпети Петък в Йерусалим, Св. Николай Велимирович
Ето че настана денят на най-голямото престъпление, извършено някога под слънцето. Ден на срам и страх за човешката съвест до края на времето. На този днес вярващите имат обичай да извървят мислено или с краката си пътя на Христос. Пътя, по който Господ е носел Кръста Си на Голгота. >>>
Пасха в Йерусалим, Св. Николай Велимирович
Чакахме и дочакахме! Когато белокосият Патриарх запя: „Христос воскресе“, сякаш тежко бреме падна от душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага от всички страни се разнесоха виковете на народа, подобни на бучене на бурни води: отдолу, откъм Гроба, отгоре, откъм Голгота, откъм галерията, откъм колонадата, откъм первазите на прозорците: навсякъде, където имаше място дори колкото само за едно човешко стъпало, се тълпяха хора. >>>
Пази вярата си, българино брате!, Св. Николай Велимирович
Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй воловете си и не задържай своя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. >>>
Над Изтока и Запада, Св. Николай Велимирович
Географски Балканът е между Изтока и Запада; духовно той е над тях. Коя е тази сила, която опазва Балкана – да не бъде и духовно между тях, а го издига над Изтока и Запада? Православната вяра и само тя. Всички останали фактори – географското положение, културата, науката, ислямът, политиката, националните тежнения и аспирации – държат Балкана между Изтока и Запада. Православната вяра го издига над Изтока и Запада, и само тя. >>>
Борово красноречие, Марин Бодаков
Да се подслоним ли в градеж от „Езерни молитви“, чиито слова се наслагват благо, закрилящо, непоколебимо? Достатъчно смъртни ли сме да го сторим? Нямам достъп до образци на българската духовна лирика, но сръбската литература на вярата се врязва в паметта. Още повече, когато нейният поет епископ Николай Велимирович има такава центростремителна биография. >>>
В клипа едно младо момче играе на „канадска борба“ с невидим враг, като в борбата надделява ту единият, ту другият. В стаята е тъмно, както е тъмно в душата на зависимия. От последния кадър се вижда, че младежът всъщност се е борил сам със себе си… >>>
