Православната журналистка



Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Fr Pavel каза:

    Название: Чудовская Псалтырь XI века, отрывок: Толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древне-болгарском переводе
    Автор: Валерий Погорелов
    Издательство: Императорской Академии Наук (Санкт-Петербург)
    Год: 1910
    Страниц: 298
    Формат: DjVu (в rar)
    Размер: 5,4 мб, в т. ч. 3% на восстановление
    http://depositfiles.com/ru/files/t2575nqm7

  2. Стефан Чурешки каза:

    Честно казано нищо не разбрах от тази статия. Православната журналистика е нещо много сериозно и много трудно – от 15 години пиша по разни издания на християнска тематика и според руската визия за развитието на България съм православен журналист, а според европейската трактовка на ставащото у нас съм историк и политически есеист. Голямата журналистика изисква много солидна обща култура, остър поглед върху ставащото и добро перо, което върху ограничен обем да представи явлението или факта от битието на достъпен и разбираем език. за да бъдеш православен журналист освен с постулатите на вярата следва да познаваш и културната обстановка, в която пишеш за да могат текстовете ти да бъдат полезни. В света, доколкото ми е известно няма катедра или факултет по журналистика, а специалисти или общи хуманистаристи пишат по различни теми – така се гарантира професионализъм на медийното издание. А според мен основаната задача на православната журналистика е да разтълкува битието ни по християнски.

  3. Стефан Чурешки каза:

    Макар да прекалявам с комeнтdрите от моя скромен опит искам да споделя, че е много трудно да правиш християнски текст, особено в Източна Европа. Комунизмът имаше интегрална структура на образование, политагитация, културно-масовишки мероприятия и издания, които не носеха и намек от християнството освен постулата за общи материални блага по примера на първите християни и изравняване на обществото, макар комунистическите лица да получаваха всякакви привилегии. При това положение се „изчиства“ християнския бекграунд на обществената култура и се чака новата култура, като се превеждат всички съчинения на световната култура, които не носят религиозен отпечатък Така ако искаш да направиш християнски текст ти или тръгваш директно да се позоваваш на Писянията и на св.отци, или търсиш пътища с лексиката на атеизма да разясниш истините на вяратаВторото е много трудно, а първото обикновено не е трайно в живота на човека, защото вярата иска много продукция за да се укрепи Въобще много е трудно.

  4. Стефан Чурешки каза:

    Една от сериозните задачи на православната журналистика е да разяснява за ментета в религията и за възможно културно шарлатанство в обществото При обстановка на незнание, на проспиване на комунизма от страна на БПЦ, на разни договорки и рационално мислене от страна на духовенството , при отказ на овластени хора да приемат християнството в обществото се получават фалшиви кумири, учения и практики, които обикновено се разнасят от полуграмотни хора, защото критериите на грамотността бяха силно занижени през комунизма за да се отчетат успехи на образованието Затова истинският православен журналист следва да посочва болезнени и важни религиозни и културни теми от живота на общността и да обяснява защо например ни е страх от сектите и новите учения и защо следва да бъдем православни Моите усилия например са съсредоточени върху осветляването на автентичната българска история и извличане на поука от нея и правя опити за възможна религиозна философия на историята, жертва на рациото след 1944г.

  5. Стефан Чурешки каза:

    Сериозен въпрос пред състоянието на религията в България и по света е въпроса с религиозното мошеничество. Най-често мошеничеството преминава под знака на „духовността“, защото там няма веществено лабораторна провримост и така всеки , който може да чете и пише, доколко го може истински това е друг въпрос, може да се обяви за духовен водач и за представител на духовността. за да се провери истинността на религиозния деец следва да има връзка с Бога, т.е. след негови актове и слова Бог да се прояви в живота на човека, да има предметно-вещева проверимост на религиозния култ – чудеса край икони, мощи, свещени водоеми, свети места край селищата, да има адекватна и правомерна тълкувателна система на свещените текстове, да има , ако е възможно историческа опитност, да има уставност и каноничност в устройството на религиозната общност и да има последващите дела и слова на праведност от адептите на тази общност според световните стандарти за милост, истина и справедливост и култура. А БПЦ?