Тайнството на благодарността
„Евхаристия“ означава благодарност. Ние благодарим на хората по много начини. Но как благодарим на Бога?
Ние благодарим на Бога, когато изучаваме Неговото Слово, записано от пророците и апостолите, и се стремим да изпълним всички Негови заповеди, които се отнасят за нас. Благодарим Му, когато сме Му признателни за всичко, дори и за страданията, болестите и смъртта, които ни сполитат. Но най-голяма благодарност Му принасяме, когато Го обичаме от все сърце и приемаме от все сърце Тялото и Кръвта на Сина Му на всяка св. Литургия.
При все това някои християни лишават други християни от Христовите Тяло и Кръв въпреки заповедта, с която завършва всяка св. Литургия: „Пристъпете със страх Божи, с вяра и любов!„
Те лишават християните от насъщния Хляб, Христос, за Когото вярващите умоляват Небесния Отец в Господнята молитва – да им Го дава всеки ден.
Небесният Отец дава на християните Тялото и Кръвта на Сина Си на всяка св. Литургия, а Неговите слуги – свещениците отказват да им дадат закланото Теле – Самия Христос. Какво ли ще направи Господарят с тези слуги, които прогонват християните от Тялото и Кръвта Христови и ги лишават от възможността Кръвта Христова да ги умие от всеки грях и Христос да се всели в тях?
Тези хора не познават нито божествените Писания, нито светите Отци, съставили Златоустовата, Амвросиевата, Василиевата и Преждеосвещената литургии. „Боже, прости им, защото не знаят какво вършат“ (по Лука 23:34)!
Според св. Теодор Студит копнежът за Тялото и Кръвта Христови прави християните достойни за св. Причастие. Боже, дари нас, неблагодарните, с копнеж за Тялото и Кръвта на Твоя Син, за да пребъдва Той в нас и ние в Него! Амин!
Въпросът с благодарността към Бога няма само литургично измерение. Благодарността към Бога по същината на идеята, че човек е венец на Божието творение и любимо божие същество означава и признателност към хората, които нещо са направили за нас и за вярата, славейки Бога чрез своите дарби, оползотворени таланти, възпитание и култура. Да се отдава благодарност само на Бога означава да се мисли по сектантски, където идеята за ресурса на сектата се отдава само на Божието даяние, а не и на приносите на хората, които участват в нея. Зарибяването на хората чрез пропаганда само на богопочитанието е често срещано явление в историята на религията. Другият момент е страха от Божието наказание и възмездие с което вярващите се вкарват в подчинение на клира. Днес БПЦ не проявява благодарност към хората, които се грижат за вярата , водена както от трансцендентно богоотдание, така и от българската неблагодарност, с която сме известни на партньорите си в историята. Славата на Бога – това е човекът.
Въпросът с благадрността е въпрос на истинска вяра. Хората обаче, които считат себе си за избрани от Бога – слчая на ръководството на религията и хората, които мислят себе си за избрани от хода на историята – случая на комунистите и на някои политици не проявяват благодарност към хората. Нека вземем БПЦ. Бог дава на човека дарби, харизма и определено материално и интелектуално наследство, което човек използва в живота си за Божия слава и за доброто на хората, помнейки, че Христос е предупредил да не заряваме талантите си в земята, а да ги оползотворяваме с лихви за да дадем отчет на Страшния съд. БПЦ обаче не издирва божиите таланти и дадености у хората, нито търси Божиите угодници, нито търси прояви на божественото сред народа, за да му даде път, благодарейки по този начин на Създателя на всички хора. Например БПЦ не е благодарна на дейците на Екзархията от ХІХ век, а без тях нямаше да имаме самостойна Църква днес с всичките й привилегии, обществени почести, ресурси и имоти.