Вход Господен в Йерусалим. Не е възцаряване, а кръст
Господ влиза в Йерусалим. Той не за първи път влиза в този град, но този път влизането Му е изключително. Съвсем неотдавна Христос прави явни чудеса с такъв мащаб, каквито Юдейската земя не е виждала до тогава. Това е изцелението на слепородения и разбира се, възкресяването на четиридневния Лазар. Народът предвкусва, че сега трябва да стане нещо грандиозно. За първи път в трите години на Своето обществено служение Спасителят позволява на народа да изрази онзи възторг и онова преклонение, които са били старателно прикривани преди, за да не се дава още един повод на юдеите.
Господ възсяда осле – това е първият случай в евангелската история, в който Христос не върви пеша, а се вози. Ние виждаме, че хората постилат дрехите си по пътя и така изразяват преклонението и почитта си към Него. Ние чуваме как децата викат „Осанна!”, секат палмови клонки и застилат пътя и се радват на това, че най- сетне дългоочакваният Месия влиза в Йерусалим.
Единствен Христос знае, какво всъщност Го очаква в този град. Само Той знае, че тук няма да се случи възцаряването, което толкова чакат евреите, нито пък ще има позорно изгонване на римската власт. Тук Го очаква предателство, очакват Го издевателства и мъчителна смърт на кръста, сълзите и риданията на най-близките ученици.
Но всичко това предстои. А днес е тържеството. На този ден е важно най-вече да се замислим върху удивителната Божествена кротост. Ние често възприемаме кротостта като проява на слабост, безхарактерност и немощ. В действителност огромна Божествена сила присъства в онова смирение, което ни показва Христос. Възседнал осле, Той разрешава на народа, който толкова дълго очаква своя Спасител, да Го чества като Цар. Защото този народ има нужда от утеха и вдъхновение.
„Целият свят е създаден чрез Кръста” – беше казал един богослов. Кръстът като принцип на живота, като символ на пълното отдаване на себе си заради битието на другия, всъщност е онази основа, върху която се крепи целият свят, чрез която се свързва цялото Божие творение. Днес искам да пожелая на всеки от нас не само радостно да посрещнем Христос, Който влиза в Йерусалим, но също и да намерим в себе си сили, за да останем с Него, когато ще Го изоставят всички, когато ще бъде пребит, оплют и предаден на мъчителна, страшна кръстна смърт. | www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
