Професор Иван Желев: Патриархът няма юрисдикция над Руската църква, нито може да изпрати когото и да било там

Храмът-подворие „Свети Николай Мирликийски“ в София беше затворен след решение на ДАНС да бъдат изгонени двамата руски свещеници – предстоятелят, архимандрит Васиан, и секретарят, протойерей Евгений Павелчук. Тези действия бяха съпроводени с ескалация на антируските настроения и подемане на кампания за оспорване на документите за собственост на храма и неговия статут. Започнала с изявление на Русенския митрополит Наум, което изпревари позицията на Българския патриарх и Софийски митрополит, тази кампания продължава с участието и на антируски настроени членове на църковната общност в България, сред които се открояват преподаватели от Богословския факултет в София. В медиите беше поставен въпросът за автентичността на нотариалния акт за собственост върху сградата, както и дали този акт е законосъобразно издаден. Агенцията по вписванията и Министерство на правосъдието потвърдиха автентичността на документа. Министерство на правосъдието направи съобщение, че не е в неговата компетентност да отговори на въпроса за собствеността.

Очаква се и Светият Синод на Българската православна църква да обсъди проблема на свое заседание в началото на м. октомври 2023 г.

Предлагаме коментар по темата за Българското национално радио от богослова проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Новия Завет и класически езици в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професор Желев е бил редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на списание „Духовна култура“. От 2002 до 2008 г. е директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет и председател на УС на ефория „Зограф“.

„Моето впечатление, а смятам и на по-голямата част от Вашата публика, е че излишно се политизира темата. Когато бяха изгонени седемдесет служители на руското посолство, нямаше такъв шум. Но това е разбираемо, защото тук се преплита и друг план – функцията на този храм, в който, откакто помня аз (от 1966-та година), винаги е имало български богомолци. Това е част и от картината на българското православие; без да говорим за собственост и юрисдикция. Аз лично обичам там да отивам и да се моля по време на богослужение и в частна молитва, макар по редица причини да не го правя в последните години.

Вие казвате, че това е български храм, а защо тогава се води дискусия за това, чия е собствеността и обгрижването му?

Аз не съм казал, че това е български храм, просто е храм, в който се молят и много българи. Така че въпросът засяга значителна част от православните българи. А защо неправославните и нямащи отношение към религията сега се интересуват, и защо някои политици тръгнаха веднага да отпускат пари за действието на тази църква – това са други въпроси, и трябва други хора да отговарят.

Обявиха от името на Патриарха, че той е определил четирима свещеници да служат там, когато се уреди въпросът и се разреши да има богослужение. Това са два различни въпроса. Патриархът нито има юрисдикция в духовен и църковен смисъл над този храм, нито може да изпрати когото и да било. За това става дума и в огласеното съобщение – че той изпраща писмо и до руския патриарх Кирил. Кога ще стигне това писмо, как е изпратено и по какъв път, е отделен въпрос. И дали ще има, и кога ще има реакция – също. Както има една приказка, свързана по-скоро с Фенер, Цариградската патриаршия: „да се почете с мълчание“. Или мълчалив отказ, казано на съвременен дипломатически език.

Така че нещата са доста неясни. Собствеността не искам да коментирам, излязоха документи. Такова беше и моето впечатление, че тази църква си е собственост – било на Руската държава, било на Руската православна църква. Това няма значение; така или иначе не е собственост нито на Българската държава, нито на Българската православна църква. Макар че там са служили български свещеници още от петдесетте години, дори и като предстоятели, когато не е изпратен руски представител, а наши свещеници са били натоварени с това.

Въпросът със затварянето на храма трябва да се реши от Българската православна църква.  Да се направят контакти с Руското посолство и да се намери решение в този храм отново да има богослужение. Според мен, най-доброто е от РПЦ да изпратят нов представител, който да не е натоварен с такива отрицателни връзки, както се говори за отец Васиан, а и за другия свещеник.

Трябва ли да се даде повече информация за причините?

Със сигурност трябва, но не мога да ви кажа какви са правомощията и задълженията им.  Хубаво е да се даде. Аз не изключвам да има някакви дейности, които, ако не са чисто шпионски и разузнавателни, поне да бъдат на границата на тези дейности. И в един момент са решили, ние видяхме, а то пролича и от изказвания на някои политици, без да споменавам имена, че понеже, видите ли, Македонската църква е обявила отец Васиан за „персона нон грата“, а пък ние сме закъснели, и дайте да видим и ние да наваксаме. И направихме това нещо.

Българският посланик беше привикан в Москва. Съобщението, което дойде, е, че тези дейности се възприемат като антируска провокация и последиците за нейните инициатори ще бъдат неприятни. Какви могат да бъдат тези последици?

Не мога да кажа, това са неща от дипломатическата сфера, отношенията между двете страни. Но както е народната приказка, когато атовете се ритат, не би трябвало магаретата да страдат. А ние, обикновените хора, сме от категорията на по-обикновените животни. Затова не би трябвало да страдат онези вярващи, които не само участват в богослуженията в храма, но също и чакат на опашка всеки ден да слязат при гроба на св. Серафим. Би трябвало да се намери някакво решение, дори да се отвори само  криптата. Но доколкото това затваряне може да се използва като аргумент на силата, не знам как ще да се намери решение. Но, всички сме хора и можем – слава Богу имаме уста и разум да говорим – да преговаряме и да общуваме.

Както по-рано казах, редно е Негово Светейшество не просто да определи някакви свещеници, които някога може да служат там, защото това малко прилича на отбиване на номера. А по-скоро да се поиска среща с посланика на РФ в София, да се срещне с госпожа Посланика, на най-високо равнище да се проговорят нещата, да дойде, ако трябва, и представител на РПЦ с подходящ ранг, и да се намери решение.

Не говоря, пак повтарям, за промяна в статута, в собствеността и т.н. Но да се намери един модус вивенди, един начин за живот, за съществуване на този храм.“

Чуйте цялото интервю ТУК>>>.