Излезе празничният брой на списание „Свет“

Скъпи приятели, излезе новият брой на списание „Свет“, посветен на празника Рождество Христово. В броя ще намерите текстове от протойерей Георги Флоровски, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, архимандрит Симеон (Томачински), митрополит Атанасий Лимасолски, Марина Сиротина, Маргарита Друмева и наградени автори от конкурса за детско творчество „Роди се Дете, Син ни се даде“,  на който Фондация „Покров Богородичен“ оказва приятелска подкрепа.

Предлагаме ви един от текстовете, посветен на  иконописното изобразяване на Рождественските събития.

Повече от новия брой на списанието  може да прочетете тук:

 

Иконографията на Рождество Христово

 

Иконата винаги е богослужение в цветове. Символично, образно иконата изразява основите на църковното учение за събитията, отобразява литургическите традиции. Иконата неразривно е свързана с текста на Евангелието.

Празнуването на Рождество Христово се е установило в IV век. Дотогава се е празнувал празникът Епифания (в превод – „Богоявление“), когато са се припомняли събитията Рождество, Кръщение и първото чудо на Спасителя в Кана Галилейска.

Четвърти век е епоха на арианската ерес, разгромена на Първия вселенски събор.

Изобразителното изкуство винаги отговаря на духа на времето, и в църковното изкуство това е особено забележимо. Отделното празнуване на Рождество, акцентът на темата за раждането на Христос по плът, е отговор на художниците към споровете на епохата. Най-първите изображения на събитията на Рождество са фреските от катакомбите и скулптурите от саркофазите. На ранните изображения Божията Майка е изобразена често седяща, което подчертава безболезненото раждане на Божествения Младенец. Такъв вариант ще се запази и в някои по-късни паметници на църковното изкуство.

На тази фреска Богородица с Младенеца на ръце са изобразени в античната традиция, тогава все още напълно господстваща в младото зараждащо се християнско изкуство. Античните мотиви и образи завинаги ще останат в традицията на църквата, но ще бъдат претопени в съвършено ново изкуство.

Тук Рождеството е указано от Звездата. А към Звездата сочи изобразеният юноша. Този персонаж ни заставя да погледнем към звездата и да ѝ обърнем особено внимание.

През пети век започват да изобразяват Богородица лежаща, което, напротив, говори за раждането на Спасителя като истински човек, за неизбежните родилни мъки. Пети век – това е епоха на христологически спорове, спорове за природата на Христос. Жестът на Богородица, нейният образ понякога изразява умора, тя дори може да е загърбила Младенеца.

Впоследствие, когато вече е нямало необходимост да се акцентира върху един или друг догмат, положението на Богородица в иконата на Рождество Христово вече може да бъде и седящо, и легнало. Това зависи от мисълта, която изразява художникът, от композиционните задачи. Във фреските силуетът на Богородица може да бъде по-свободен, по-сложен. Във фреската изобщо има по-голяма композиционна свобода.

На тази фреска е изобразен одър – знак за това, че Пречистата Майка лежи, символ на нейната почивка след раждането. Но Богородица сякаш не може да лежи спокойно, тя се е привела към новородения Младенец. Този жест също е много човешки, много трогателен и така познат на всички майки. Той сякаш илюстрира думите от Писанието: „Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.“ (Йоан 16:21)

На този фрагмент жестът на Богородица изразява крайна умора.

И тук полулежащата Пресвета Богородица нежно загръща Младенеца.

Винаги в иконата на Рождество присъства праведният Йосиф. И той винаги седи замислен. Неговата поза показва размисъл за произхода на новородения Младенец. Иконата предава различни смисли на празника, различни теми, които може да се прочетат в Евангелието. Често свети Йосиф седи, отвърнал лице от пещерата с Божията майка и Младенеца. Той целият е потопен в своите размишления. В православната иконография Йосиф винаги е отделен от Божията майка и Христос, което подчертава неговата непричастност към раждането на Младенеца от обручената му Мария.

На фреската от сръбския манастир Дечани свети Йосиф гледа встрани от пещерата в мълчаливо удивление от това, което се случва.  А тук е с гръб към пещерата, прегънат на две и подпрял с ръка главата си. Колко изразителен е неговият образ! Той е смутен, той мисли!

В иконите на Рождеството винаги се изобразява пещерата като място на раждането на Спасителя. Само че в Евангелията не се споменава пещера; тя се споменава в апокрифното евангелие на Яков. Но черният свод на пещерата твърдо се е установил в иконографията на празника. Защото такова изображение на пещерата е станало символ. Символ на раждането на Царя Израилев не в царски дворци, а в място, което съвсем не е пригодно за това. Пещерата ни напомня, че нашият Бог е избрал да се роди така смирено, че Той е дошъл не да царства на земята, а да ни извика в Своето Царство.

Към новородения Младенец във всички икони гледат вол и магаре. По иконите често се разхождат овчици, те вървят заедно с пастирите към пещерата. За пастирите четем в Евангелието (Лука 2:8-20). Волът и магарето не се споменават в Евангелията, но независимо от това твърдо са се установили в иконографията на празника Рождество. Тяхното изображение ни отпраща към пророчеството на Исаия: „Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.“ (Исаия 1:3).

Свети Василий Велики тълкува така тези пророчески думи: „…под образа на вола ни се представя Израил, а под образа на магаре – простият народ“. Простият народ – това са езичниците, разбираме ние. Хората, които не познават Единия Бог. Но и те стоят пред яслата на своя Господар.

Често в иконите на Рождество присъства сцената на умиването на Младенеца. За това не говорят нито Евангелията, нито апокрифите. Тази сцена произлиза от късноантичните биографически цифри. И тук виждаме, че наследството на античността не е изчезнало и не е могло да изчезне напълно. Художниците са попивали това наследство, учили са се от него, приспособявали са го към новото учение, към новите задачи. И сцената на умиването, заимствана от античните образци, за пореден път акцентира вниманието върху истинското раждане на Спасителя по плът, защото всяко новородено дете се нуждае от измиване. И Божественият Младенец не е изключение от това правило. Така Господ „изпълнява всяка правда“ (Матей 3:15).

Задължително в сцените на Рождеството се изобразяват ангели. За тях говори Евангелието. Ангелите славословят, говорят с пастирите, указват пътя на влъхвите. Много са разнообразни иконите на Рождество Христово. Някои са много подробни, други са много оскъдни на детайли. Но тези разлики не променят смисъла. Богатството на образите идва от фантазията на художниците.

Влъхвите. В монументалните изображения, фреските, мозайките, те нерядко се оказват включени в композицията на Рождество. За сметка на това в иконите те се срещат по-рядко по причина на размера на изображението. Случва се и сцената на поклонението на влъхвите изобщо да се изнесе в отделна композиция, така става в някои стенописи. А например в стенописите Ферапонтовия манастир Дионисий е посветил на влъхвите цели три сюжета! На горната композиция те препускат след звездата.

На другата поднасят дарове на Младенеца.

На третата – „те заминаха по друг път за страната си…“.

Превод: Илиана Александрова

Източник: hramvladimira.ru