И българският народ има свои закрилници
Стенопис „Пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир“
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език улесняват нейната мисия на земята – да води към спасение всички вярващи.
Победата над триезичната ерес, постигната от светите братя Кирил и Методий, спомага България да отвоюва заслужено място в християнска Европа. Така Българската Църква става една от най-древните самостойни църкви, приемница на постигнатото от светите братя. От зората на нейното създаване богослужебен език е старобългарския, който дължим на свети Седмочисленици. Език, на който и до днес, в течение на повече от единадесет века всички следовници Христови възнасят молитвен зов от родната ни Църква. Излязлото от нейните недра голямо множество знайни и незнайни титани на духа честваме във Втората неделя след Петдесетница.
Между тях има ревностни борци срещу ересите (които в определени периоди от българската
история разяждат духовната снага на народа ни), като св. Иларион Мъгленски. Други се изявяват като доблестни архипастири, готови да положат душата си за своите пасоми, каквито са св. патриарх Евтимий и св. Йоаким I.
Трети ярко се открояват като будители, проповядвайки по време на чуждо иго истините на вярата на роден език – преп. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Дълъг е и списъкът на българските мъченици, пострадали в различни времена за вярата в Христос, пръв между които е синът на хан Омуртаг – Енравот (Боян). След него се нареждат имената на Онуфрий Габровски, Димитрий Сливенски, Лазар Български, Трендафил Старозагорски. Не можем да не споменем и светиите от българското монашество, между които е и покровителят на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец. Едва ли могат да бъдат изброени всички без да пропуснем някого от българските Божи угодници, предпочели вечно блаженство пред земни блага и изгоди. Когато вникнем в живота им, ще разберем, че те могат да бъдат наши светилници, чрез които ще разпръснем по-лесно мрака и пустотата в душите си и ще успеем да се отърсим от грешните наслоения заели огромно място в тях.
Какво са за нас родните ни светии? Хората, просветили народа ни в истините на евангелската вяра, народните възродители посели словото Божие, дало обилни плодове и направили възможно създаването и укрепването на силна духовно и политически държава. Българските светии са осветлявали тъмните съдби на народа ни и са били негови пазители през вековете. Притежавали основните добродетели на християнството, те винаги са съзнавали и помнели етническата си принадлежност и никога не са се отричали от своя род и език, а напротив, патриотизмът и родолюбието са били техни верни пътеводители. Това разбира се не им пречи да бъдат достойни членове на многоезичното християнско семейство.
Създадените в тяхна чест жития и църковни служби, до които всеки може да се докосне, разкриват моралния им облик. За нас като че ли е по-важно да знаем какви не са били тези Божи угодници. Нито един от тях не е проявявал гордост, леност, завист, омраза, безсърдечие, корист, тщеславие. Не са ли това пороците, които днес най-много ни пречат в ежедневието? Опитаме ли се да се справим с тях не само ще се доближим до непреходните християнски ценности, но ще помогнем на страната и на себе си. Ако искаме да бъдем, както добри християни, така и достойни граждани не бива да забравяме, че по думите на св. ап. Яков „човек се оправдава с дела, а не само с вяра… Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”.
Дай Боже с помощта на тези наши небесни закрилници и ходатай пред Бога да успеем да възродим не само вярата на народа. А България винаги ще има нужда от тяхната подкрепа и ако проявим своята вяра, надежда и любов те не ще ни я откажат.
Из книгата на Ана-Мария Кръстева “От Рождество до Възкресение”, ИК “Омофор” 2010 г.
