Къде в Православната Църква звучи орган?
Да, не съм се объркал, въпросът не е подвеждащ. Обикновено музикалният инструмент орган се използва в римокатолическото и протестантското богослужение. С някои редки изключения…
Органът е клавишно-духов инструмент със сложно устройство. Сложен е и процесът на свирене, защото в него участват едновременно ръцете и краката на изпълнителя. Той е най-въздействащият музикален инструмент, богат на звучности и с най-голям тонов обем. Съвременният си вид органът придобива около 16 век.
Има различни видове орган – тръбен орган (с най-богата звучност), хармониум, американски мелодиум, електронен орган, хамонд орган (използван в госпъл музиката)[1], кино-орган (използван в началото на 20 в. в кино салони за озвучаване на неми филми).
Използван в древногръцкия и римския свят, органът е известен и във Византия още през 4 в., където се е използвал само при дворцовия церемониал.
В Римокатолическата църква органът е въведен през 7 век. Въпреки въздействащото му звучене, в Православната Църква се изпълнява богослужебна музика, която е акапелна[2], т.е. без инструментален съпровод.
Ако Православната Църква е счела, че е редно да звучи орган в храма, тя е щяла да го въведе в богослужебна употреба още във Византийската епоха, когато, както споменахме, този инструмент е използван в императорския дворец. В основата на православното разбиране за църковната музика е фактът за незаменимата роля на най-истинския и „жив” инструмент – човешкия глас.
Известно е, че Самият Господ Иисус Христос – в нощта, когато установява св. евхаристия (възпоменавана на Велики Четвъртък), запява псалми заедно с апостолите Си: „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:3; Марк. 14:26)[3].
Въпреки изброените факти все пак има някои православни храмове, в които, по време на богослужение се използва музикален орган.
Едно такова място е църквата на св. Спиридон на о-в Корфу[4]. Въвеждането на инструмента в храма се свързва с името на гръцкия архиерей Атинагор (избран през 1948 г. за Константинополски патриарх), който е митрополит на Корфу през двадесетте години на миналия век. Но не само симпатията на духовника към инструмента е довела до включването му в богослужението. Нека не забравяме, че в продължение на няколко века (до 1797 г.) Корфу е под владението на Венеция.
„Православен” орган звучи и другаде – в някои гръцки православни храмове, намиращи се на територията на САЩ[5]. И макар че през първата половина на 20 в. има редица случаи на въвеждане на орган в гръцки православни храмове в Америка, още в края на 19 в. съществуват данни за използване на орган в православния храм „Света Троица“ в Ню Орлиънс.
Интерес представлява фактът, че през 1930 г. споменатият архиерей Атинагор е назначен за Американски архиепископ. Макар че и в Америка той има участие във въвеждането на инструмента в православни гръцки храмове, не може да се счита, че тази практика започва от него[6].
Нека не забравяме, че някога свети отци, като св. Ефрем Сириeц (†378), св. Василий Велики (†379), св. Йоан Златоуст (†407), св. Исаак Велики (†466) са създавали и насърчавали създаването на богослужебни християнски химни, за да противодействат на еретиците (офити, ариани и др.), които са привличали нови последователи в редиците си с помощта на привлекателни песни, в които са вмъквали лъжеученията си.
Имайки предвид споменатото многовековно венецианско западно влияние на о-в Корфу, както и това, че в САЩ православните църкви се намират в среда с културни традиции, различни от тези на една православна страна (в Щатите органът се ползва в госпъл музиката[7], както и в музикални жанрове като джаза и блуса), бихме могли да използваме горния принцип и при обяснението си за употребата на органа в тези православни храмове.
Съществуват данни, че и в Албанската Църква се изпълняват църковни песнопения на руски композитори под акомпанимент на електрически орган[8].
Дали използването на един музикален инструмент в православния храм би породило непреодолим проблем?
Известен е случаят с руския композитор Александър Гречанинов, който в дореволюционните години стига до идеята в православното богослужение да се използва органът. През 1917 г. Руската църква категорично отхвърля предложението на автора на „Литургия Доместика”[9].
Реално погледнато католиците започват да използват орган в богослужението си 400 години преди Великата схизма (11в.), което означава, че някогашното единство на Христовата Църква не е било нарушавано от факта, че една част от вярващите са използвали инструмент в богослужението си.
В интерес на истината не бива да забравяме и факта, че въпреки употребата на орган в богослужението, католиците считат грегорианското си пеене, което е акапелно, за богослужебно пеене от първостепенно значение.
Въпреки изброените случаи за използване на орган в Православната Църква, за хваление в нейното богослужение се използва само човешкият глас – този най-чуден и богат на нюанси музикален инструмент, създаден от Бога.
Бележки:
[1] Виж т. 7.
[2] (от ит. alla cappella – като в параклис).
[3] Борисов, И. Селенията на църковната музика. С., 2019, с. 17-20.
[4] https://www.youtube.com/watch?v=WJ47X65lRxs
[5] https://www.youtube.com/watch?v=UMebe0fJkzE
[6] Namee, M. Organs in Greek Orthodox churches, www.orthodoxhistory.org, 23.12.2009.
[7] Gospel, „Евангелие“ – духовна християнска музика, появила се в САЩ през първата половина на 20 в.
[8]Ответы пастыря. Музыка на богослужении: почему православные обходятся без органа и барабанов?,www. jesus-portal.ru, 09.04.2020 г.
[9] „Литургия Доместика” е едно от най-известните произведения на руската духовна музика. Написано за тенор (алт), струнен оркестър, орган, арфа и челеста; втората разширена версия е с участие на хор. Заедно със „Страстна седмица“, това произведение бележи връх в творчеството на Гречанинов.
