Митрополит Николай – една година митрополитско служение

Пловдивска света митрополия

От векове в Православната ни църква се знае: Архиереят за клириците трябва да е синоним на мъдрост, достолепие и респект. Владиката за миряните трябва да е повече от духовен баща, водач и опора.

Е, как тогава да си представим, че един 38-годишен мъж с фигура на абитуриент и с излъчване на студент-отличник, може да бъде приет нормално за митрополит от вярващите в най-голямата ни епархия?! Още повече, че над него точно преди една година тегнеха и негативите на бунтар сред владиците, и позитивите на любимец на патриарха. И всичко това се подсилваше месеци преди въдворяването му с най-пикантните подправки на журналистическия занаят. Без никой да спомни Иисуса Христа, който до своята 33-годишнина възпита последователи, създаде Църква, увисна на Кръста, понесъл тежестта на греховете на целия човешки род.

Пловдивският митрополит Николай мрази да го сравняват, не обича да копира, няма амбицията да е единствен. Иска просто да го приемат, защото има какво да направи за своята епархия, има в какво да научи хората и децата ни, има какво да даде на свещенството и монасите. И само за една година трябваше да го покаже по най-красноречивия начин.

17-18 февруари 2007: ВЪДВОРЯВАНЕ

Изпратиха го десетки от столицата. Мнозина клирици от Софийската епархия, където той беше викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим, бяха доволни, че вече няма да попадат под строгия и всеобхващащ поглед на Знеполски епископ Николай. Със сълзи на очи обаче се сбогуваха с него приятелите – състуденти или сподвижници в добрите му дела като владика. Сред тях видяхме и държавници, и политици, на които беше успял да спечели доверието като млад, непримирим и безукорен духовник.

Посрещнаха го хиляди в Пловдив. Едни с безпокойство и уплаха – отците, които се страхуваха, че ще наруши комфортния им живот в енорията. Други с любопитство и надежда – вярващите православни миряни, които силно се надяваха най-после до въведе ред и дисциплина сред разпуснатото свещенство. Трети със скрита надежда – млади хора, които чакат някой да тръгне към душите им с мъдро слово и с пълна собич душа да им разкрие тайнствата на вярата ни. Предстоеше му година на опознаване и доказване.

Април 2007: МОДЕЛЪТ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ

Много от свещениците тайно все още се надяваха всичко да продължи постарому, сякаш не усещаха новия полъх. Други трепереха от паниката, в която изпаднаха още при новината, че точно той ще оглави епархията. Защото за него се носеха легенти: с каква строгост държи за спазване на канона и за брилянтното поведение на клириците, как преследва до дупка тези, които не зачитат правилата на Църквата и посрамват духовенсвото с немарливия си вид и непристойно поведение.

Всички настръхнаха, когато още първите дни той тръгна из пловдивските храмове – изненадващо, без да предупреждава предстоятелите. Нямаше време да изчаква официални срещи, жалвания, опипване на почвата.

Спретнатият му вид и сериозна осанка стряскат, но и респектират. Той знае, че за да въдвори ред, хармония и благопристойност, самият трябва да е безупречен – в поведение, в отношенията с хората, като проповедник. Това бяха първите проявления на силните му страни като духовник. Но митрополитът е и администратор. На цяла една епархия. Всички впериха поглед – ще се справи ли с голямото наследство от църкви, манастири. А с имотите? – все въпросите, които непрекъснато обсъждат клириците. И очакват отговори.

Владиката Николай обаче започна от хората. Дочули един от друг, че митрополитът строго държи на външния вид, свещениците в цялата епархия лека-полека смениха старите избелели раса с нови попски одежди. Сложиха до един черните шапки. После позаметоха храмовете си. Но …строгият поглед на владиката не значеше одобрение. Трябваше да се изхвърлят кюмбетата, да почистят всички вехтории, вътре да лъха на чистота и единственото ухание да е от тамян. Противно на всички архаично мислещи клирици, новият митрополит даде да се разбере, че озвучаването навън в двора по време на служба с нищо не нарушава правилата на църковното служение. Важно е литургията да я чуват и хората, които минават отвън и словото Божие да ги привлича в храма, да не се мърмори словото Божие под носа, а да стигне, да бъде чутои разбрано от всяко човешко сърце. Някои побързаха с извода, че това е начин владиката тайно да следи какво става вътре в храма. Страхът скова тези, които цял живот караха по инерцията на завареното преди тях. Той обаче не унижи публично никой. Не стигна до крайност и не отстрани за пропуск или непослушание нито един свещеник. За него се заговори като за строг, но не и отмъстителен архиерей.

Великден 2007: ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА МИНАВА ПРЕЗ СЪРЦЕТО

Милосърдието и обществената дейност са една от важните страни на Православната църква. И това, че от години свещенството се оправдаваше в невъзможност да помага на хората, заради вечния проблем с попските заплати и малките приходи в църквите, се оказа по-скоро криене зад измислени паравани.

Духовникът трябва да отвори душата си за хората, да намери път към всеки, да покаже загриженост и обич. И вместо да тръгне да наставлява, митрополит Николай показва. За свикналите с аскетичния живот на покойния митрополит Арсений клирици, бе необичайно изненадваща промяната на епархийския дом. За месеци старата скърцаща сграда бе възобновена и чистотата и порядъкът в нея говореха красноречиво за нрава на нейния нов обитател. Вратите на тоя дом сега са отворени за всеки, който има нужда да сподели, да предложи, да потърси подкрепа. Владиката е сладкодумен, но със същата вещина умее и да изслушва. А колко го радват детските усмивки!

Дали ще събира малките от детските домове да боядисват великденски яйца, дали ще приласкае талантливите пловдивчанчета за участие в празничните концерти на Великден и Рождество Христово или просто ще поръча възстановка на Витлеемската ясла, където се е родил Иисус Христос в двора на митрополитската църква – всичко това е плод на усилията му в една посока. Към храма да се привличат най-малките християнчета. И тъй като много от родителите им днес нямат необходимата православна култура и възпитание, владиката Николай мечтае за нещо още по-смело – девически метох в центъра на Стария град. И една от най-важните задачи на монахините да бъде просветителската работа с децата. Докато майки и бащи са в храма на литургия или по повод на личен празник, за децата им да се грижат сестрите от манастира. Като им разказват простичко и достъпно за историята на нашата православна вяра и ги въвеждат в тайните на богослужението. Резултатът бързо дойде – Първата Възкресенска нощ на открито в новата епархия. Изненада ли бе, че повечето от дошлите да се поздравят с “Христос Воскресе” бяха млади хора?

Май 2007: ТРИ ДЕНОНОЩИЯ ПОКЛОНЕНИЕ

За вярващите пловдивчани това наистина беше нечуван празник. Три денонощия миряни от цялата епархия, пък и не само от нея, се точиха на опашка пред храма “Света Марина”, за да докоснат частица от Светия Кръст Господен. Тогава за първи път градът се почувства като център на една от най-старите епархии в страната. И оцениха своя митрополит като човек, който наистина мисли за пречистването на душите им.

31 май 2007: ПЛОВДИВ ИМА СВОЯ ДУХОВЕН ПОКРОВИТЕЛ

Чували ли сте за свети Ерм? Та него дори не го споменават в разширеното издание на жития на светиите! Митрополит Николай обаче го знае. Дали отличният студент извади от “сейфа” си наученото в Богословския факултет, или интелигентният архиерей до такава степен се беше подготвил, че беше изучил всичко за духовното минало на бъдещата си епархия – това не са важни подробности. Но само три месеца след въдвОряването си Пловдивският митрополит Николай обяви светеца за духовен покровител на града на тепетата. И разпространи сред пловдивчани житието на светеца – да знаят кой е той и да го тачат. А денят на неговата смърт 31 май, защото тогава светиите се представят пред Бога, вероятно ще стане Патронен празник на Пловдив

Лято 2007: ВРЕМЕ ЗА ЖЪТВА

Служението на един архиерей като предстоятел на епархия не е само в показната част по време на литургия или на църковен празник. Да ръководиш една епархия не значи единствено да овладееш клира и да го водиш мъдро. Отколе църквата е вторият собственик след държавата ни. А сега – след безбройните и безстопанствени приватизации, църквата в това отношение е вече с крачки пред държавата. Стига да има кой да стопанисва вещо имотите й и да ръководи компетентно стопанската дейност. Стотици са църквите в Пловдивска епархия, десетки са манастирите в нея. И докато основното перо на издръжка на храмовете е продажбата на свещи и църковна утвар, повечето от манастирите притежават лозя, ниви, добитък, които могат не само да се издържат, но и да носят приходи за цялата епархия, убеден е Негово Високопреосвещенство. Защото най-важното нещо, което измъчва съзнанието на израстналия в столицата интелектуалец, е как постепенно да овладее тези имоти, Така че, те да му помагат не само да обнови многобройните църковни паметници, но и да повиши заплатите на свещенството в поверената му Пловдивска епархия. Че да остане и за благотворителност, за бедни, за култура, за христиняска просвета. Негово желание е още по-смело – да не затруднява общината със субсидия за предмета Вероучение – скоро да дойде онова време, когато Митрополията спокойно да осъществява това финансиране.

Най-напред въведе стикери за отчитане на свещите. Звучи невероятно, но е факт – всеки стикер подписва собственоръчно. Кога ли намира време – вероятно през нощта. А дали изобщо си почива. На бюрото му често има разхвърляни поне две или три писалки, на които е свършило мастилото. Отчитането на продадените свещи следи изкъсо. Тази съвсем непопулярна мярка му спечели много врагове, защото секна незаконната продажба на свещи в храмовете, а приходите от свещи се увеличиха четири пъти.

После тръгна по манастирите. Слабост му е Кукленският манастир "Св. св. Козма и Дамян". Готов е всяка свободна минута да запали колата и да отпътува натам, за да проследи докъде е стигнал ремонтът. Това е едно от култовите места за пловдивчани. По всяко време на годината тук се събират много хора от цялата страна, за да измолят от светците изцерение. Естествено тържествената литургия на първия храмов празник на 31 юли отслужи високопреосвещеният митрополит. За празника пристигна и духовният му баща плевенският митрополит Игнатий. Но скоро радостта от празника помръкна.

Ужасът и безсилието едва не го завладяха при посещението му в Баткунския манастир, който от 1971 г. не функционира като манастир, а като църковно-земеделско стопанство, ръководено не от духовници, а от директор. Следкато реши да се запознае с управлението на манастирското стопанство, дни наред не намери покой, потресен от скандалното поведение на директора и безстопанственото му отношение към работата. За всеобщо изумление 30-те крави в стопанството се самоизяждали и нито мляко, нито месо давали. Тогава митрополит Николай завяи категорично, че това повече няма да е ТКЗС, а ще бъде света обител с духовен живот. Уволни директора и назначи млад ентусиазиран монах за игумен оатец Яков и състоянието на Баткунския манастир вече се стабилизира.

Димитровден: ЗНАЦИТЕ НА ОБИЧТА

Лека-полека хората започнаха да вярват на младия архиерей. Всички виждаха как храмовете се събуждат за нов живот, как старите изоставени църквовни паметници отварят отново врати, а техният владика е винаги там, където се проправя път за нещо ново и добро за епархията. Само за един сезон затворените от десетилетия пловдивски църкви "Свети Димитър", "Св. Николай", "Света Петка Стара" бяха съживени. Апогей на тази поредица бе реставрирането на осемвековния храм "Св. Димитър" в Стария град. 37 Димитровци, първенци в бизнеса, съградиха почти наново църквата на Трихълмието. Всяка вечер Негово Високопреосвещенство ходеше да нагледа докъде са стигнали майсторите, променяше и подсилваше цветовете на стенописи и мазилки, издири зограф, който да нарисува новите икони за мраморния иконостас, лично тръгна да подбира църковната утвар и подреди олтара в нощта преди обновлението навръх Димитровден. На храмовия празник – 25 октомври, зад ктиторите – Димитровци, да чуят словото на владиката се подреди мало и голямо, успяло да се откъсне от работния ден. Да се черкува в тази църква на имения ден на сина си пристигна руският посланик Анатолий Потапов.

Октомври 2007: ИНСТИТУЦИЯ ИЛИ УБЕЖИЩЕ?

Църквата е коректив – на властта, на културата, на просветата. Такава е била нейната мисия и роля отколе. Такава трябва да е и сега, в годините, когато ценностите – морални и духовни, се размиват в опошляването на всичко стойностно и истинско. Но Църквата ни мълчи, поне така беше досега. Затова и някак неестествено прозвуча гласът на пловдивския архиерей, който не благослови постановката на Иван Добчев "Лазар и Исус" по класика Емилиян Станев. Един по-дързък режисьор вероятно би се възпротивил и оставил мнението на владиката да виси във въздуха. Но явно нито Иван Добчев, нито директорът на Пловдивския театър Емил Бонев, са случайни хора и чест им прави, че се съобразяват. А може би това е респектът от авторитета, който митрополит Николай успя да наложи само за година не само сред клира, но и сред интелигенцията на Пловдив. И ето, Църквата излезе от забвението, чу се гласът й, налага се авторитетът й. След мълчаливото запрещение на спектакъла "Лазар и Исус", последва постановка в Кукления театър. Сам владиката уважи премиерата на “Божият син”. И не се посрами от това, че ще го видят просълзен от правдивата интерпретация на Светото писание с кукли. Последва сближаване на трупата. И за Рождество куклениците украсиха двора на митрополитската църква с Витлеемската Пещера. Целият град се извървя – кой от любопитство, кой да прави снимки, кой да покаже на децата си какво е било. Помагаха и институции, и политически партии, независимо от цвета им. Подадената ръка към цивилните институции получи ответ.

Никулден 2007: САМ С ВСИЧКИ В НОВИЯ ДОМ

Духовният пастир трябва да е като лекарят – винаги да е готов да приеме, изслуша и помогне. А митрополит Николай обича хората, обича гостите. Затова и митрополитският дом е отворен за всеки. С радост ще те покани да споделиш обяда с него. Трапезата никога не е отрупана. Обикновено хапват гостите, той "похапва" – малко и скромно. Но не обича да го прави сам.

Работният му ден започва в 8 сутринта и свършва около 12 часа вечерта, често и след полунощ. На вратата му не се налага да се чука, защото никого не е отпратил без внимание. Научиха се да идват и свещеници, и управници, и чиновници, и бизнесмени. Всеки има своите проблеми и грижи. И младоликият на вид владика в един момент се превръща в най-желания съветник и критик. Никулден беше денят, в който разбра, че е спечелил обичта на хората. През митрополитския дом преминаха всички, с които по някакъв начин се беше сближил – от най-обикновения клисар, дори съседката от съседната къща, чийто прозорци гледат към митрополията, до министри и глави на други православни църкви. Телефоните неистово звъняха. Към 15 часа изненадващо батерията на мобилката угасна с 192 пропуснати обаждания. Владиката разбра, че е намерил верния пък към хората. И сънят му трябва да е спокоен. Ако не са идеите, които нахлуват в главата му през час и не му дават покой, докато не ги осъществи.

Особена слабост са му децата. А малките най-вярно усещат, когато някой е искрен с тях. Затова се привързват към него от първата дума и му вярват безусловно. За тях най-вече му е грижата. Защото каквото и да направи, те ще са тези, които ще го ползват в името на вярата и за доброто на Църквата и народа ни.

Рождество Христово: ПРАЗНИКЪТ ЗАПОЧВА С НАЙ-МАЛКИТЕ

Рождество е най-красивият християнски празник. И макар за православните Възкресение да носи повече смисъл и величие, раждането на Спасителя има голям съзидателен смисъл. А какво е Рождественската литургия без детски гласове! Такива в Пловдив – дал Господ! И настъпи мигът, когато целият град чу и песнопенията на три детски хора, събрани на едно, под купола на храма "Света Марина". Величествена музика, изпълнена от брилянтни певци! Тържество на духа и таланта. Невръстни коледари изпълниха пък двора с песни и наричания, владиката ги поздрави и почерпи. Никой не усети, че температурата беше минус 4 градуса. Вечерта децата украсиха с ангелските си гласове и Коледния концерт – апогея в празненството под патронажа на Пловдивския митрополит Николай и кмета на града Славчо Атанасов.

Градоначалникът и владиката се хванаха ръка за ръка и продължават да вървят заедно като дават добър пример за партньорство и сътрудничество на институциите. И хората оценяват отличното взаимодействие и го ценят. Дано тези топли и приятелски отношения пребъдат и занапред.

Януари 2008: БИТКАТА ЗА ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ

Празникът отшумя. Предстоеше много по-сериозен път през новата 2008 година. А тя започна с нова битка – с просветните фактори. От тях зависеше дали ще се въведе Православно възпитание за деца в Пловдив. Засега успехът се простира в започналите нови кръжоци по православно християнство за първи и втори клас – като извънкласна форма на обучение. Повече от 1100 деца вече се посвещават във вярата. На старта на новата инициатива заедно отново застанаха и кметът Славчо Атанасов, и митрополит Николай. До края на учебната година владиката ще посети всяко едно от училищата и на всяко дете ще подари учебник "Православно вероучение", обеща да посрещне всички малчугани в митрополитската църква и сам да им предаде урока на живо в храма. Случайно или не първият учебен час по Православно християнство беше на 4 февруари, на същата дата, на която точно преди година беше избран за пловдивски митрополит.

ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА В РАСО

Освен че обича да посреща гости, владиката обича и да ходи на гости. Разпуска с пътешествия, но никога не пътува сам. Често води свещеници в съседна Гърция, която е пример за православна християнска държава – да видят, да се научат, да напазаруват утвар за храмовете си. Предпочита да се води в сребристото беемве, в джипа качва обикновено момчетата от Митрополитския хор. Любимите му числа са 3 и 7 – 3 – Светата Троица, 7 – свещеното число. Затова номерът на митрополитския автомобил е 37 37, въпреки че мнозина свързват цифрите с годините, на които е станал митрополит. Както и да се тълкува 37 37 вече е парола за катаджиите по магистралата. Спират го не за проверка, а за благословение. А за летенето на беемвето по пътищата вече се разказват легенди. Защото пловдивският митрополит е в състояние сутрин да заседава в Светия синод, в ранния следобед да осъществява делови срещи в митрополитския дом, а вечерта – да бъде на някой от църковните или манастирски сторежи. Любимите му цветове са червеният – на Господ Иисус Христос и синият – на Богородица.

Коментари

коментара