Митрополит Николай – една година митрополитско служение



БЛИЗКИ ТЕМИ:

19 коментара

  1. Liturgist каза:

    Не познавам лично митрополит Николай. Единствените ми впечатления за него са от медиите и от негови бивши ученици в Семинарията. Чух се грижи за благолепието и държи на реда в Църквата. Също така самият той е изряден. В същото време семинаристи са ми разказвали за неговата злоба и отмъстителност, но искрено се надявам това да е плод на ученическо недоглеждане. Освен това човек се развива и дай, Боже да е за по- добро. Пожелавам му повече такт, любов и искрена вяра.
    Прочее, смятам, че този панегерик в чест на митр. Николай не е най- подходящата форма за отбелязване на едногодишното му управление на Пловдивската катедра. Но да не бъркаме житиеописателите с главните герои на житиеописанието.

  2. paterp каза:

    Панигирикът като форма на проповед не се ли пише само в чест на светия, и то жител на Небесния Йерусалим?

  3. Atila каза:

    „Предпочита да се води в сребристото беемве, в джипа качва обикновено момчетата от Митрополитския хор.“
    „А за летенето на беемвето по пътищата вече се разказват легенди.“
    Наскоро в съседния сайт четох с възхита и умиление това:

    http://www.dveri.bg/content/view/5873/177/
    Понеже имам честта да познавам лично патриарх Павле, мога да допълня случките от публикуваното с още една, когато на него му направиха подарък Mercedes струващ над 100 000 долара, още на другия ден колата беше продадена и парите пожертвани за благотворителност. Не казвам владиката да ходи пеш, ама Христос пожела да влезе в Иерусалим с ослица, не на кон, не на камила…Колко е прав Илия Бешков!

  4. sponzor каза:

    Почти като депутат лети по пътищата или като общински кмет с това беемве дядо владика. А написаното звучи като славословие. Само лъжемонахинята от родопската му резиденция липсва, за да е пълна представата за големец или новобогаташ. Не го съдя, опазил ме Бог, просто споделям асоциациите, които предизвиква в мен написаното.

  5. iliana каза:

    при първия ми допир с това произведение в сайта на пловдивската митрополия ми се хвърли в очите този ред: „Човешкото в човека с расо“. следващите го изречения довършват впечатлението и попадат право в сърцето, както се казва. значи, това беше вчера и все още чакам да ми размине, за да прочета целия текст.

    всичко хубаво – поводът – една година митрополитско служение – си заслужава да се отбележи. явно е, че митрополитът работи, хората реагират, има някаква динамика в епархията и това е сигурно много хубаво. изобщо не опитвам да давам оценки какво и как е постигнато в пловдивско. но как е възможно (!) да се пише по такъв начин?! това е неприлично.

    противно на целите на авторката , предполагам, този текст обижда на първо място митрополита. едва ли най-доброто, което е заслужил за тази година, е този нескопосан литературен продукт. честно казано, излагаме се другари. имаше през соца една серия вицове в стил „ленин е жив в сърцата“; хайде да не го съживяваме и днес.

    толкова ли е трудно да напишеш нещо честно и просто?!! пет искрени думи ще свършат много повече работа и ще докоснат много повече хора от тези венцехвалебствени изстъпления. тези подходи са достатъчно компроментирани в една посткомунистическа държава. и това най-малкото.

  6. portos каза:

    Защо пък да е неискрено? Май всички много свикнаха да наричат Светата Българска Православна Църква – БПЦ.

    Аз на една конференция в София преди година като се представях казах: Варненска и Великопреславска Света митрополия и всички много се смяха (сетне в ресторанта) – разни дами ме щипеха с поглед по бузите и викаха „Светата митрополия, светата митрополия“ пък аз се правех на недоразбрал.

    Този „панагерик“ е за предпочитане, смятам…

  7. portos каза:

    Защо пък да е неискрено? Май всички много свикнаха да наричат Светата Българска Православна Църква – БПЦ.

    Аз на една конференция в София преди година като се представях казах: Варненска и Великопреславска Света митрополия и всички много се смяха (сетне в ресторанта) – разни дами ме щипеха с поглед по бузите и викаха „Светата митрополия, светата митрополия“ пък аз се правех на недоразбрал.

    Този „панагерик“ е за предпочитане, смятам…

  8. plamen каза:

    …само по себе си. свикнахме сякаш, че за църквата и нейните водачи може да се пише само в драматичен и критичен ключ, а това не е така. проблемът е другаде. в момента, за да напишеш положителна статия за епископ (или за Църквата – нашата българска – изобщо) е крайно непопулярно занимание. и затова – много трудно. и защото е много трудно, един слаб текст, акцентиращ върху достойнствата (а че хората имат и достойнства, в това не се съмнявам) може – парадоксално – да навреди повече, отколкото един добър, но критичен текст. вчера четох едно интервю с Петер Хандке, австрийски писател, който е известен със симпатиите си към сръбската страна в косовския конфликт. едва ли има по-непопулярна кауза в момента от това да защитаваш сърбите, ако си западноевропейски интелектуалец. и затова огромно значение има стила, в който се прави тази защита. проблемът на статията, която коментираме, е проблем на статията, не толкова на митрополита. (би бил проблем на митрополита, ако той я е поръчал, което не искам да си мисля). и затова (портосе), ми е трудно да се съглася с тебе. не всяка критика вреди и не всяко хвалебствие ползва. това е особено валидно, когато говорим и пишем за личности, а не за Църквата изобщо.

  9. iliana каза:

    неискрено е, защото е неискрено.

    ако например наистина примираш в литературни форми от това, че някой обича да ходи на гости и да посреща гости, (за автомобилът и неговото летене, както и неговите номера номера и прочие безсмислици, които освен да подразнятхората, което и правят, нищо друго не постигат, изобщо не говоря…) значи или имаш сериозен проблем, или си „неискрен“, да не напиша друга дума, която много ми се написва. и второто също е немалък проблем.

    така не се пишеше и за тодор живков. така се е пишело за ленин и георги димитров, неслучайно споменах в предишния си коментар.

    всъщност, ти сериозно ли защитаваш текста?

  10. portos каза:

    ЦИТАТ:
    всъщност, ти сериозно ли защитаваш текста?

    Ами всъщност, не

    Друг ми е проблема – блудкави са несръчните панагерици, но ми е писнало да слушам и как духовници наричат Църквата БПЦ с полуусмивка.

    А и отде да знам – може госпожата пък искрено да се възхищава от владика Николай. Колкото до умението й да го изрази – толкова може. Онези, които могат повече, ги видяхме вече…

  11. Християнче каза:

    Това не бива да ни очудва. В БПЦ всичко е възможно. Ще предстои и предложение за предсмъртна канонизация.“ Натворените „чудеса действат яко над опростелия ни народ.

  12. portos каза:

    Цитат:
    да не напиша друга дума, която много ми се написва

    Напишете я. Пък ще ви отговоря пак с нещо по Висоцки, или по Булгаков… Ще видим… Аз винаги се радвам, когато вие ми правите анализи. За разлика от Владислав Митев, не се впрягам, защото сте ми симпатична – представям си гримасите, които ви обземат, затова е истинско удоволствие за мен понякога да ви дразня.

  13. portos каза:

    Скъпо Християнче

    Опростелият си народ ли съдиш?

    Имах в 9 клас един преподавател по литература, който намали с една единица оценката на „конкурента ми“ за пълна шестица, задето си позволи точно този израз да употреби, когато коментираше Ботев и врачанците. Тогава учителят каза: „Никой не е по-голям от хляба си“ и му писа четворката.

  14. portos каза:

    маме тук сърцеведци?!

    Отде знаете за какво се готви владика Николай.

    Допуснете пък, че служи ревностно, според силите и разбиранията си.

    Уморяваме вече този показен цинизъм!

  15. iliana каза:

    не говорех за теб и твоята неискреност а за авторовата. изглежда твърде щадящо е прозвучало, та направо си е сменило смисъла. както и да е.

    не знам кое наричаш показен цинизъм. мисля че не си се изразил точно.

  16. john_doe каза:

    И на мен в последно време, като се зачета в коментарите под новина, свързана или посветена на някой епископ или изобщо на „съвременното състояние“ на Българската православна църква, в съзнанието ми се натрапва следния стих от Свещ. Писание (2 Кор.12:20-21), с който най-точно мога да изразя моето лично мнение за тях. И моля най-настойчиво православните „гуру“, които се изявяват тук да ми спестят „наставленията“ и „указанията“ си, как трябва да мисля и чувствам и съответно да се изразявам „правилно“ … колкото и да им е трудно:-)

  17. alfy каза:

    Шалом. Аз не видях нито една лъжа в статията. Малко завиждам на пловдивчани, че има за какво да пишат. Реално свършеното в останалите епархии дори умножено по 2 не дава гореописаното- елементарна математика.

  18. iliana каза:

    считай че въпросът ти е уреден.

  19. iliana каза:

    прочетох внимателно коментарите дотук. в това число – и моите собствени. никъде не видях твърдение, че написаното е лъжа. критиките се отнасят към формата и въобще към идеята да се напише такова нещо. верни или неверни могат да са фактите. никой не комвентира фактите, а идеята да се разкажат по такъв начин.

    естествено, че е глупаво да се омаловажават усилията на митрополита през тази година. но още по-глупаво е да се пишат подобни похвални слова. и то да се пишат така лустросано и некадърно. те повече злепоставят, отколкото помагат на митрополита. така е! който иска, разбира.

    всеки духовник и духовен човек знае, че не е добре за него и за другите ласкателството и похвалите за служението му в църквата. ако не сме аскети, поне четем книги, преди да пишем такива… предполагам.

    ето нещо по темата: „Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата; няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
    Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим. „…

    що за образ чертае този текст? „човешкото в човека с расо“? авторката е открила човешкото сред другото; невероятно. кое е другото, пита се неподготвеният читател?
    ! да не се пишат глупости е по-важно, отколкото да се напише нещо.

Споделете в социалните мрежи