Нашите сродници на небесата
Църковните празници са непресъхващ извор на утеха, ободрение и надежда, и само ако повече се замисляхме над техния смисъл, животът ни би бил много по-радостен. Това се отнася и за Деня на всички светии. Какво си припомняме на този ден?
Припомняме си, че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития на световната история, били те радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството Небесно, където са светиите. Защо преминават вековете; защо възникват, укрепват и залязват могъщи държави; защо Църквата проповядва Словото Божие; защо благовестителите отиват в далечни страни; защо изобщо е създаден светът; защо светят звездите; защо са сътворени галактиките? Само с една цел – за да се насели Царството Божие със светии. Светът е създаден, за да роди светци; историята се развива, за да се явяват в нея светиите; животът на земята съществува, слънцето изгрява и дъжд вали заради същата тази цел – да се явяват светиите Божии.
Такъв е Божият замисъл за вселената; Бог желае да сподели със сътворените същества – с ангелите и хората – онзи вечен живот, онази любов и радост, които Той Самият притежава. Бог иска да създаде като резултат един прославен и преобразен свят, в който спасените хора и ангелите съставят едно семейство, чиято Глава е Христос. Всички векове от живота на Църквата протичат с целта хиляди хиляди хора от всички народи с покаяние и вяра да влязат в Божия дом и да заживеят там завинаги.
Ние знаем имената на някои от светците и ги почитаме, но всъщност Божиите светии са много повече от тези, които познаваме и именно заради това Църквата отбелязва този ден и се обръща към всички тях с молитвата: „Всички светии, молете Бога за нас!”
В този ден ние си припомняме, че имаме огромно любящо семейство, наши отци и братя, майки и сестри, които са извървели пътя на спасението преди нас и сега пребивават с Господа на небесата. Ние никога не сме самотни, забравени, изоставени – множество погледи, изпълнени с любов, загриженост, дълбоко съчувствие, са обърнати към нас от небесата, дори когато ние не усещаме това; нещо повече – точно в тези моменти те са най-близо до нас.
Църквата вярва, че светиите, след като се поселят на небесата, в никакъв случай не ни забравят, но по Божия воля се грижат за нас. Както в любящото семейство бащата възлага на по-големите деца да се грижат за по-малките, така и на небесата ангелите и светиите се грижат за нас, които извървяваме своя път на земята.
Този празник ни напомня, че Църквата не е „обществена организация”, тя е мистично тяло, общност, която обединява всички сега живеещи православни християни с тези, които вече са на небесата. Като част от Църквата ние принадлежим към това събрание, което се простира през всички страни и векове и чиято Глава е Христос. Да принадлежим към Църквата, да влизаме с благоговение под сводовете на храма, да пристъпваме към Светите Христови Тайни – това означава да принадлежим на небесата; да напуснем Църквата означава да прекъснем връзка с небесата.
Там, на небето, при Господа и Неговите светии няма ненавист, раздори и разделения; там има само любов и истинско братство, там са простени всички грехове и обиди, изцелени са всички язви. Светците ни напомнят за небесата – за онази реалност, изпълнена с присъствието на Господа, в която те пребивават в безкрайна радост и утеха; напомнят ни за нашия Дом, където нашите роднини ни очакват, за да ни посрещнат с обич.
Светците ни напомнят също и за надеждата. Защото те са били хора като нас, със същата плът и кръв. Те са живели във времена, които също са били изпълнени с препятствия и съблазни – не по-малко от нашите. И въпреки това те са достигнали до небесния си дом, те са при Господа. Значи, и ние не бива да униваме, и ние ще стигнем там и в свое време ще се присъединим към тях.
А сега, докато изминаваме нашия земен път с всичките му примки, ями и спънки, с всичките му блуждаещи огньове и лъжливи указатели, за нас е много важно непрекъснато да виждаме пред себе си Града на светиите, Небесния Йерусалим, към който вървим и където се надяваме да достигнем с Божия помощ и по молитвите на всички светии. | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
