Небесната светлина слезе на земята
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В една нощ, съвсем обикновена като днешната, преди около две хиляди години Бог станал Човек. Това чудо забелязали само Майката Дева и Йосиф Обручник; за това чудо Ангелите Господни възвестили на хората, чисти по сърце – на пастирите, които пазели стадата си през нощта; за тази тайна узнали и хората, които били проникнали дълбоко в тайните на природата и били познали онова, което небето и земята могат да кажат за вечността. Никой друг не забелязал, че всичко в творението се е изменило, че на земята е блеснала искра от небесната светлина.
Господ казва, че светлината свети в мрака и че този мрак не я приема и не може да я угаси. И така, за нас на земята изгряла небесна светлина, Бог станал Човек и съдбата на нашата земя изцяло се променила. Вече няма разделение между земно и небесно, Бог е влязъл не само в човешката съдба, но и в цялата наша човешка история, Той се е облякъл в плът и се е съединил със самото вещество на сътворения свят. И сега всичко съществуващо във вселената – и човешката съдба, и сътворението на света, и всичко до последния предел на нашия необятен свят, на още неопознатата и непостигната Вселена – по някакъв тайнствен начин е съединено и сродено с Живия Бог.
Светът наистина вече не е този, който е бил преди това, сътворен от великото творческо Божие слово: той
стоял лице с лице пред своя Творец, призоваван и създаващ се, върху него въздействал Бог, но въпреки това между Бога и света съществувало някакво непостижимо разстояние. Сега това разстояние се е стопило, Бог остава все така непостижим, дивен, безмерно дълбок; и в същото време Той е близък на нас – не само на нас, но и на всичко съществуващо във Вселената.
В Рождеството на Господа Бог влиза в света, облича се в неговата тъкан, в неговата плът, в неговата материална същност. А във Възнесението на Господа този свят бива възнесен от Него с Неговата плът в дълбините на Самия Бог. Сега Бог и светът са тайнствено съединени. Почти можем да кажем, че светът вече е влязъл в Божествената вечност, а Бог е придобил временна и трагична съдба – и в този свят Христос е живял и проповядвал.
Ние, вярващите, изразяваме това посредством думите на Писанието: че човек е призван да стане причастник на Сина, на самата Божествена природа в Христос, да стане Единороден Син Божи; а други говорят за това колко дивен е човекът и колко много може да постигне, какъв може да стане… Но това слово за човека е станало реалност, влязло е в човешката мисъл и човешкия опит посредством Христос и Неговата проповед.
Ето защо Христос с такава спокойна увереност ни е говорил за това, че ние, които познаваме Божиите пътища, сме призвани да бъдем като квас, сложен в тесто, и да заквасим целия свят, та от безквасен и мъртъв, той да стане жив, трепетен, непостижимо различен и непостижимо близък на Самия Бог – и това се осъществява. Осъществява се чрез словото на евангелската проповед, осъществява се и сред онези, които отдавна са я забравили или са я отхвърлили, защото нищо друго освен тази проповед не е родило онова човешко съзнание, с което сега живеят всички.
Апостол Павел видял в Атина жертвеник, посветен на неизвестен Бог. Не можем ли ние, християните, да кажем, че този неизвестен Бог е човек; но че само НИЕ знаем колко високо, колко непостижимо е Неговото призвание, и че онези, които не вярват в Бога и мислят, че вярват в човек, безкрайно Го унижават, правят Го малък, стесняват Го до пределите на тази наша земя, или Го разширяват в пространството „до небесата”.
А ние знаем, че човешката дълбина може да се срещне само с Божиите дълбини. Само ние, християните, знаем това, защото вярваме, че Бог е станал човек, и сме убедени, че човекът е призван да бъде бог по благодат. Само ние вярваме в човека в пълна, победоносна мяра, и поради това в целия свят ще проповядваме достойнството на човека, чиято мяра е Въплътеният Бог Христос. Да проповядваме това не с думи, а със своето отношение към човека. Да покажем на света какво значи нашата вяра във Въплъщението, нашата вяра в този тайнствен Бог, Който е станал Човек и ни е показал нашата мяра. „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” – ето какво трябва да проповядваме не само на тясната, бедна, обезбожена Вселена, която по този начин се обезчовечава, а на Вселената, простираща се до Божествената безпределност, в която човекът става човек само тогава, когато вярва, че наистина е призван да бъде бог. Амин. I www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
