Писмо на о. Томас Хопко до Митрополитския съвет на Православната църква в Америка

Слава на Иисуса Христа!

Прося благословението на Ваше Високопреосвещенство.

Предвид сегашното положение на Православната църква в Америка, несъмнено е дошъл часът Ваше Високопреосвещенство и Митрополитският съвет да настоява за един внимателно организиран и задълбочен анализ и обсъждане на онова, което се е случило на нашата обична църква, което доведе до:

• финансовия скандал, който претърпяваме

• финансовата криза, пред която сме изправени

• разделенията в Светия Синод и църквата, на които сме свидетели

• липсата на общение и общуване, които понасяме

• гнева, чувството на безизходица, угнетеността и откровения цинизъм сред клира и информираните миряни, които преживяваме

• разногласията, които съществуват между нас относно естеството на епископата, властта и вземането на решения в църквата (включително разногласията ни относно взаимоотношенията между епископи, свещеници и миряни, функцията на Православието в едно плуралистично демократично общество и значимостта на Всеруския църковен събор от 1917-1918 г. за нашата църква)

• това, че нашата църква не успява да интегрира архиепископиите и епархиите в едно сплотено, напълно съгласувано църковно тяло

• това, че нашата църква не успява да бъде един мощен и ефективен фактор за административното и структурното единство на Православието в Северна Америка

• един Синод от епископи, който отказва да отговори на въпросите и молбите на верните, включително на официално обръщение от 70 високоуважавани свещеници

• един Синод от епископи, който изглежда не се нуждае от съвета на останалите в църквата, включително свещениците, монасите, учените и мислителите на църквата

• нежеланието и често категоричния отказ на някои епископи да разговарят лице в лице със своите свещеници и народ за учението на Църквата, литургичните практики и по енорийски, пастирски и лични проблеми

• това, че нашите епископи не се събират заедно, а свещениците не се срещат един с друг, за да дават сметка за своето служение, да получават и отговарят на въпроси и да насърчават единството на учението и практиката

• невъзможността да се достигне до сериозно обсъждане на практически който и да било църковен въпрос сред епископите и свещениците на църквата и между клира и миряните

• ръкоположението за свещеници и назначаването на църковни длъжности на хора, на които им липсват необходимите способности, за да провеждат своите служения плодотворно

• отсъствието на система за външна оценка на постиженията, непрекъснато образование и “обучение на работното място” на нашите клирици и църковни работници

• това, че нашата църква не се грижи за своите тревожни клирици и техните семейства

• фактическото свеждане на църковния живот от много клирици до богослужения и ритуални практики с безкритично подражание на практики от Стария свят и субективни изменения на нашите общоприети обреди и текстове

• фактическото свеждане на църковния живот над нивото на енорията до богослужения, църковни празненства и социални събития

• това, че нашата църква не успява да привлича родени в Америка православни младежи към нашите семинарии и манастири (защото, ако не бяха новообърнатите, родените в чужбина и децата на клириците в нашите семинарии и манастири, ние почти не бихме имали семинарии и манастири!)

• това, че нашите семинарии и манастири не успяват да общуват и да си сътрудничат като един нормален начин на съществуване

• това, че нашата църква не успява да поддържа и насърчава едно енергично монашеско и мисионерско движение

• разногласията сред нас по това как нашата църква и нейните енории, институции и верни следва да се отнасят към неправославните, особено към източните християни, римокатолиците и различните видове протестанти

• объркването сред нас относно позицията, която трябва да заемем като църква и като отделни вярващи по съвременните социални, политически, военни, икономически, сексуални и биоетически въпроси

• невярното представяне вътре в църквата и извън нея на нейните статистически данни (като например, че нашата църква има 400 000 членове, когато по-малко от 30 000 се определят като членове)

• епархии, които имат по-малко членове, отколкото са имали само техните катедрални храмове преди 50 години

• положение, при което енория от 200 души се счита за голяма

• загубата на влиянието и уважението, които нашата църква и много от нейните водачи някога имаха сред православните и неправославните в Северна Америка и чужбина

Това са само някои от най-очебийните въпроси и обстоятелства в нашата църква, които се нуждаят от детайлно проучване, анализ и дискусия. Защо нещата са такива, каквито са сега? Защо нашите епископи, клирици и миряни мислят и действат по такъв начин? Какво се е случило? Как се случи? Защо се е случило? И какво трябва да направим?

Едно задълбочено проучване и дискусия по въпроси като тези едва ли ще бъде приятно или лесно. Но то трябва да се направи. И трябва да бъде дълго, сериозно, свободно, откровено, търпеливо и доброжелателно. Животът на нашата църква, и дори нещо повече, нашият вечен живот с Бога, зависят от това.

Ваше Високопреосвещенство и уважавани членове на Митрополитския съвет: Моля направете всичко, което е необходимо, за да се случи такова проучване и дискусия. Направете го за клира и миряните, които са ви избрали. Направете го за цялата наша църква, особено за нашите деца и внуци. Направете го за хората, които желаят да се присъединят към Православната църква. И го направете за всички православни християни и дори за всички християни и всички хора, които страдат по свой начин, както и ние сега страдаме в нашата скъпа Православна църква в Америка.

Моля за вашата прошка и молитви.
Нека бъде волята на Господа.

Ваш в нашия Спасител,

Протопрезвитер Томас Хопко

копие: Светия Синод на епископите