Проблеми на „съвременното“ богословие на митрополит Йоан Зизиулас



symvol.org

От редакцията: Публикуваме статията на г-н Росен Русев като дискусионeн материал. Богословските проблеми, повдигнати в нея, заслужават интерес. В същото време смятаме, че някои от тезите на автора, особено онези, които са свързани с христологията, са спорни от гледна точка на православната догматика.

Например твърдението на автора, че "поради ипостасното единство и съответния енергиен перихорисис (взаимопроникване) между божествената и човешката природа, човешкото естество в Христос е СЪВЪРШЕНО и НАПЪЛНО обожено още от момента на ЗАЧАТИЕТО, тоест Христос е напълно безгрешен, а смъртта е наказание за греха! Именно в този факт Отците виждат причината смъртта да няма власт над Христовото тяло" напомня опасно за древните ереси на монофизитството и афтартодокетството (учение, според което човешката природа на Христос е била нетленна още преди възкресението). Съмнително е и твърдението му, че хлябът и виното не придобиват ново естество при пресъществяването си в Евхаристията, а си остават хляб и вино. Но заедно с това в статията на г-н Русев има и неща, които могат да бъдат предмет на размисъл и обсъждане. Ще се радваме, ако богословите дадат своята преценка за нея.

В последно време българският читател има възможността да се запознае с богословските съчинения на един от водещите гръцки богослови – пергамския митрополит Йоан Зизиулас. Неговото име се свърза наскоро в поредния сблъсък между Вселенската и Московската патриаршии, състоял се на срещата в Равена, където той присъства като представител на Вселенската патриаршия. Целта на този коментар е да представи някои спорни моменти от неговото богословие, тъй като Негово Високопреосвещенство е изключително авторитетна личност, чиито богословски трудове минават за норма в съвременното православно богословие.

Изхождайки от тази позиция пристъпвам с особено благоговение към книгите и статиите писани от митрополит Иоан Зизиулас, но се случи в духовната си немощ да откривам някои странни елементи, за които ми се струва, че могат да заблудят неподготвения читател. Всъщност с този текст съвсем не проявявам дързостта да твърдя, че митрополит Иоан Зизиулас не разбира от богословие, но не намирам причина да твърдим, че трябва да премълчавам дълбоките догматически противоречия, които намирам в така радушно приеманите и щедро споделяни високопреосвещени поучения. За повечето православни християни високото (ерудираното) богословие е приоритет на единици високодуховни люде, които имат достъп по благодат Божия до най-тънкото разбиране на Свещеното Писание и Свещеното Предание, поради което тяхната дума трябва да натежи в спорове, щом се приведат цитати от техните съчинения. Авторитетът на такъв вид богослови понякога се цитира редом със Светите Отци на Църквата, а това се смята за достатъчно да приемем всичко казано и написано от тях за истина…

В своите опити да посочи различията между православната (византийската) догматика и римокатолическата митрополит Йоан се съсредоточава върху еклезиологията (учението за Църквата) и пневматологията (учението за Светия Дух). В тях НВ (Негово Високопреосвещенство – съкращението е мое) твърди, че римокатолическата еклезиология е изградена върху христологията (учението за Христа), вследствие на което обаче цялата пневматология придобива неочаквано декоративно значение. В своите разсъждения митрополит Йоан стига до извода, че Църквата трябва най-правилно да се разглежда по равно и в двата аспекта – и христологически и пневматологически! Казано по-просто Църквата е и Тяло Христово и Събрание (Общност) на Светия Дух.

Неочаквано за нас обаче, НВ при конкретизацията и детайлизацията на своя модел в статията си "Православната еклесиология" изпада в грешки, отдавна осъдени от Църквата. Опитвайки се да "разпредели" поравно участието на Отец, Син и Дух Свети в еклезиологията НВ достига до много странни изводи! Според него действието на Бог Дух Свети в домостроителството (икономията) се изразява в това, че Той "укрепвал" Сина през земния му Живот, помагал му да направи своя избор в Гетсимания, "освобождавал го от последиците на грехопадението" и цитирам: "Духът не се въплъщава, следователно не е подвластен на последиците от влизането в историята, която съдържа в себе си падението и смъртта. Но и Той има своята роля-точно Той е Този, който е със Синът през целия период на въплъщението, за да го освободи от негативните последствия от въплъщението… Мнозина забравят, че възкресението на Христос става чрез Светия Дух. Вместо това се е наложила идеята,че Божествената природа на Христос по някакъв начин побеждава смъртта. Това не е правилно нито от библейска нито от светоотеческа гледна точка, според която природите не действат самостоятелно…И така да не забравяме, че Духът има важна роля в христологията. И делото му е точно да бъде със Сина по време на цялата перипетия на въплъщението. Така той го подкрепя в пустинята, когато Христос отива там да пости, той го подкрепя и в Гетсимания където предстои Христос да вземе своето решение. Синът не прави тези неща сам, не взема решенията си сам…Тъй като Духът обаче не се обвързва с историята, не води Христос към подчиняване на историята, но е причина за освобождаването му".

Текстът се цитира от статията "Православната еклесиология” (http://www.dveri.bg/content/view/5080/). От казаното оставаме с впечатлението, че според НВ Синът по някаква причина се е лишил при въплъщението от своята Божественост. Сякаш вече не е един от Светата Троица, и като че ли действието на Бог Дух Свети върху човешкото естество на Христос не е действие и на самия Син, а също и на Отец. Излиза че при въплъщението Синът се изключва от едното действие, едната енергия на Светата Троица. Ако се опитаме да си припомним борбите на древната Църква срещу ересите, не можем да не направим един неочакван паралел между "учението" на НВ и ученията на тези ереси. Описаното по-горе твърдение приляга повече на някакво ново монофизитство, което обаче отхвърля не човешката природа и действие, а божествените такива. Разбира се НВ не твърди че Христос не е Бог, но от казаното от самия него излиза че Христос е Бог само ипостасно, като личност, а при въплъщението Той доброволно се е лишил от всемогъществото си и се нуждае Бог Дух Свети да му помага!

Трудно е да се каже, дали митрополит Иоан Зизиулас има предвид нещо друго, но ние православните изповядваме, че Нашия Господ Иисус Христос е Истински Бог и истински човек ЕДНОВРЕМЕННО и СЛЕД въплъщението. И на кръста и в гроба Той ипостасно и същностно и по действие е ЕДИН от Светата Троица. Това означава,че Той няма необходимост да го ръководят и да му помагат, а също и че не прави ИЗБОР, а винаги постъпва като Бог. Нека за да не бъда голословен ви представя някои светоотечески текстове, подкрепящи моята критика: "Христос има природно и като Бог и като човек воление. Човешкото следва и се подчинява на Неговата воля, като не се движи чрез свой избор, но пожелава това, което неговата божествена воля е пожелала. Защото поради допускане от страна на неговата божествена воля претърпял природно присъщото си. Защото когато избягва смъртта, то поради природно изволяващата и допускаща Божествена воля избягва смъртта, страда и се страхува. А когато Неговата Божествена воля пожелала човешката му воля да избере смъртта, доброволно за нея дошло препърпяването" (Свети Йоан Дамаскин, Точно изложение, PG том 94. 1073 B- C). В посочения текст съвсем ясно се указва, че Синът самовластно като Бог се освобождава от "връзките на историята". Но нека погледнем още един текст отново на Свети Йоан Дамаскин: "Нашите природни страсти присъстват в Христос и съобразно природата и свръх природата. Защото когато позволявал на плътта да претърпи присъщото и, се задвижват в Него съобразно природата. А пък е и свръх природата, защото природното не изпреварвало волението в Господ. Защото нищо не се мисли като принудително за Него, но всичко е доброволно. Защото като пожелал огладнял, като пожелал ожаднял, като пожелал се уплашил, като пожелал умрял" (Пак там, 1084 А).

В този текст основната идея е отново същата, като се преподчертава, противно на твърдението на НВ, че нищо не се е случвало с Христос без собственото му допускане в конкретния момент. Съвсем ясно се вижда че причината за свободата на Христовото човешко естество от "връзките на историята" се дължи на единението на това естество с Божественото, а не на намеса от страна на Бог Дух Свети. По-нататък митрополит Иоан Зизиулас, по логиката на приведено от него съждение, твърди, че Христос не възкръсва Сам, но е възкресен от Отец чрез Светия Дух, а също така отбелязва, че сред православните християни се е наложило погрешното становище, че "Божествената природа на Христос по някакъв начин побеждава смъртта", а всъщност Възкресението трябва да се приеме за конкретно действие на Светия Дух, в което Синът не участва или участва пасивно! Тук и без да рискуваме и за миг да си помислим, че можем да се сравняваме с богословска величина като НВ Пергамския Митрополит, бихме искали да запитаме : ако Възкресението Христово е чрез Бог Дух Свети, а не от Божествената природа на Христос, то как, ако Синът и Духът са единосъщни, тоест, с една единствена обща природа, как питаме, Духът възкресява Христос, без това да е от "Божествената природа", която е и на Христос. Православното мислене по-скоро изисква да приемем, че Възкресението на човешкото естество на Христос е едно действие на Светата Троица , което действие е личностно и собствено, както за Отец и Дух Свети, така и за Сина. Освен това Отците учат, че поради ипостасното единство и съответния енергиен перихорисис (взаимопроникване) между божествената и човешката природа, човешкото естество в Христос е СЪВЪРШЕНО и НАПЪЛНО обожено още от момента на ЗАЧАТИЕТО, тоест Христос е напълно безгрешен, а смъртта е наказание за греха! Именно в този факт Отците виждат причината смъртта да няма власт над Христовото тяло.

Но все пак нека се обърнем отново към Свети Йоан Дамаскин. Ето какво ни казва той: "Защото също както плътта на човеците, съобразно собствената си природа не е животворяща, то плътта на Господ, единена по ипостас със Самия Бог Слово, без да отстъпва от смъртността си по природа, стана животворяща, поради единението по ипостас със Словото и не можем да говорим че не е била и че не е вечно животворяща" (Пак там 1084В-1085А). Основният акцент тук е, че животворността на човешката природа у Христос се дължи на нейното въипостасяване в ипостаса на Словото. Нека видим още един текст: "Нашият Господ Иисус Христос, бидейки безгрешен, защото беззаконие не сътвори вземащият греховете на света, нито се намери лъжа в устата му не е подчинен на смъртта, понеже смъртта влезе в света, чрез греха…И когато смъртта дошла, като погълнала тялото като примамка се пронизала от Божественоста и като вкусила безгрешното и животворящо тяло се разрушила и предала всички, които някога погълнала" (Пак там 1096С-1097А).

Ясно е, че НВ не е прав като казва, че причината за победата над смъртта не е от неизречимото единение с Божествената природа. Ако снизходителният читател позволи, ще възкликнем , че голямото и непостижимо за човешкия ум чудо е, че Христос въобще можеше да умре. Човешкото естество на Христос възкръсва точно, защото е възприето в ипостаса на Словото, чрез Което всичко е станало (Иоан. 1:3) и е в единение по енергия с Божественото естество. Трябва да уточним още нещо – всяка немощ на Христос, която виждаме описана в Евангелието е изрично допусната от Христос в съответния момент. Той е безгрешен и безстрадателен, но поради своето човеколюбие допуска действие на немощ. Ние виждаме в Евангелието моменти, в които Той ни се показва напълно свободен – таворското Преображение, което както всички ние знаем не е промяна в самия Христос, но в апостолите. Петър, Яков и Йоан виждат Христос такъв, какъвто си е от вечност, но го виждат така в този момент, защото Той им отваря очите.

Всъщност ако въобще може да се говори за някакво условно "разпределение", което да ни помогне да разберем нещо повече за триличността и единството на Светата Троица, то е редно да кажем, че действието на Бог Дух Свети в икономията е да прави от християните тяло Христово – нали всички ние сме едно тяло истински. Обаче връзката между нас и Христос е по енергия (благодатно), а не е субстанциална или само мислима. Като обяснение за тази христология можем да приемем,че НВ се е поувлякъл малко в своите тълкувания на новозаветната изразност. Той сам посочва, че Новият Завет съвсем ясно учи, че Христос е възкресен от Отца чрез Светия Дух. Като контрааргумент на това твърдение можем да посочим места в Новия Завет, откъдето е ясно точно обратното, че Христос възкръсва Сам. "И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея" (Лука. 24:5,6); "Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук" (Марк 16:6) и много други.

С подобаващо смущение, че се противопоставяме на богослов от такава величина ще спрем дотук за христологията на НВ митрополит Иоан Зизиулас . За съжаление обаче не само христологията на НВ обръща нашите представи за неоспоримите истини на Православната Църква. "Творческото дръзновение" на говорителя на Вселенската патриаршия не е пощадило и учението за Църквата.

В същата статия НВ обяснява че Църквата не е само общност на Светия Дух , но и тяло на историческия (?) Христос. Църквата, разбира се, е тяло на Христос, но защото Той е наша Глава и ни животвори за вечен живот. Църквата няма как да е тяло на историческия Христос, защото това тяло по същност и същностни характеристики е идентично на всяко друго човешко тяло. В своите разсъждения митрополит Иоан стига до извода, че "Христос като личност съдържа всички нас (християните) в себе си". Трудно е да се каже какво точно има предвид с тези думи, но с оглед на смисъла, който византийските богослови придават на понятието личност, е невъзможно да се говори за личност, съдържаща други личности! На практика излиза, че всички ние сме в ипостасно единение с Бог Слово, което е някакво ново учение. По-лошото е, че по замисъла на автора, този текст трябва да изиграе ролята на "православно" определение за Църква за всички тези, които се определят като почитатели на още по-странното понятие "съвременно православно богословие". Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние не се причастяваме с Тялото на "историческия" Христос, защото хляба и виното на Причащението не стават човешка плът и кръв! Те не добиват ново естество, защото се преобразяват в Тайнствения, енергийния Христос, оставайки си хляб и вино. В противен случай враговете на християнството няма да пропуснат да ни обвинят в канибализъм и ще бъдат прави!

По своята същност съдържанието на текста на НВ е извън византийската богословска мисъл. Разбира се, Христос е най-важното в Църквата. Без Него тя е нищо, но безсмислени фрази като "Христос като личност съдържа всички нас в себе си" с нищо не ни правят по-православни. НВ митрополит Иоан Зизиулас по-нататък подробно обяснява, че "Църквата е свята, защото нейното Аз е Христос". Църквата няма "Аз", защото не е личност, нито има своя собствена същност. Църквата е благодатно (енергийно) единство на Христос с християните и е неуместно да се говори за същност на Църквата – тя не е нещо различно от Христос и християните. Добре е да се спрем малко по-подробно на това място. Понятието "същност" във византийското богословие има терминологичен характер, затова не може да се използва как да е в сериозни богословски текстове. Определение за "същност" ни дава Свети Иоан Дамаскин в своите диалектически глави: "Биващо е общото име на всичко, което съществува. То се разделя на същност и съпътстващо. Същността е по-главното, доколкото сама в себе си, а не в друго нещо, има съществуване. Съпътстващото пък е това, което не може да е само в себе си, но се наблюдава в същността. Защото същността е подлежащото, така, както материята на нещата. Съпътстващото пък е това, което в същността като в подлежащо се наблюдава. Например медта и восъкът са същност, а пък образът, формата и цветът са съпътстващо… Така се определя същността. Същността е самосъща вещ и не се нуждае от друго за своето съществуване" ( PG том 94, 536С-537А; 537В).

Както виждаме невъзможно е да се говори за същност на Църквата, защото тя не е подлежащо, и не може да съществува самостоятелно, но се съзерцава в Христос и християните. За разликата между същност и енергия, можем да приведем и една характерна мисъл на св. Григорий Палама, цитиран от митрополит Иеротеос Влахос: "Известно е неговото учение (на Св. Григорий Палама) за това, че у Бога трябва да се различават същност и енергия, които са съединени, бидейки разделни, и се разделят, бидейки съединени. Такава е тайната на неразделното разделение на същността и енергията. Човекът не може да бъде причастник на Божията същност, но може да се причасти с Неговата енергия. Доколкото пък човекът е създаден по образ Божий, светителят пренася учението за същността и енергията и върху човека. По такъв начин душата неразделно се разделя на същност и енергия" (Православна психотерапия. Изд. Манастир Рождество Богородично, Левадия, 1995).

За да аргументира своето твърдение за безостатъчното съвпадане между Църква и Христос, НВ казва, че ние на възгласа "Да внимаваме! Светинята е за Светите" не отговаряме "ние сме светите", нито "малко са светите", а Един е Свят. Ние отговаряме с „Един Свят…” , не защото имаме съзнание за пълно единство с Христос и видите ли, поради това сме святи, а защото признаваме своята немощ пред Бога! Той е Освещаващият, а ние можем да се осветим от Него, но това не става автоматично! От своя страна свещеническият възглас „Светинята е за Святите” е просто напомняне за неизречимото величие на тайнството, в което незаслужено участваме.

В своя опит да определи точните разлики между православната и римокатолическата догматика митрополит Иоан допуска доста съществени грешки, които по-скоро могат да попречат на Рим да признае най-сетне, че е сбъркал (ако това някога стане възможно) и да се завърне в светото Православие. Искрено се надявам, че на срещата в Равена НВ митрополит Иоан Зизиулас не е представил тази своя нова христология и още по-нова еклесиология. Разделението в богословието на христология, еклесиология, пневматология, антропология и други е въведено изцяло с педагогически смисъл.

Излишно е да се спори дали основа на еклесиологията е христологията или пневматологията или и двете. Излишно е да се търси определение за Църква днес, различно от член 9 на Символа на вярата! Ние вярваме В една, свята, съборна и апостолска църква. Църквата е една, защото има за глава Христос. Църквата е свята по своето предназначение и цел и смисъл, а не защото нейната същност е свята – вече уточнихме, че Църквата няма своя собствена същност. Да се каже, че Църквата е свята по своята същност, би означавало да признаем всички нейни членове, които са кръстени, за светци, което автоматично ги освобождава от необходимостта да се трудят за своето спасение. Църквата е апостолска, защото е основана от апостолите и е приела тяхното благовестие.

В своята статия "Общение и другост", публикувана в сайта www.dveri.bg НВ митрополит Иоан Зизиулас , освен, че отново настоява, че Църквата е свята по своята същност (което както видяхме е безмислица), прокарва и други нови и интересни твърдения. Според НВ ние участваме в греха на Адам и трябва лично да се чувстваме отговорни за падението на Адам!Основен проблем на съвременните богослови, особено в България, е трудността да се усвои православната, тоест византийската богословска терминология, което често поражда и нежелание да се положи труд за това. Този проблем поражда доста комични ситуации. Какво например точно може да означава това, че ние всички участваме в греха на Адам? Как може ние днес да участвам в нещо случило се преди началото на историческото време? Как може да се чувстваме лично отговорни за нещо случило се много преди да се родим? Ясно е, че тези думи не могат да се разбират буквално. Всъщност правилно е да се каже, че ние също имаме немощта на Адам и нежеланието да се покоряваме на Бога. Тези слабости са резултат от нашия избор, от действието на нашата свободна, тоест ипостасна, а не природна воля. Всъщност няма обективна причина за нашето непослушание. Ако имаше обективна причина Бог отдавна щеше да я премахне. Причината е в личностния избор на всекиго от нас.

В друга статия на НВ "Църквата и последните неща", публикувана в сайта www.dveri.bg можем да открием множество добри попадения, като твърдението, че Църквата е тъждествена с Евхаристията, а също и че Църквата е есхатологична общност (есхатология – учението на Църквата за последните дни – бел.ред). Също така ценни са разсъжденията на НВ митрополит Иоан Зизиулас относно секуларизацията в Църквата. Длъжни сме да споменем обаче, че редом с тях, можем да открием и други странни твърдения. Според НВ Бог не само прощава нашите грехове и заличава последиците от престъпленията ни, но и направо изтрива от историческото битие, от историята, нашата греховна постъпка. Това и да звучи много добре, е безсмислица. Миналото не съществува реално така, както настоящето, нито пък бъдещето. Грехът, като конкретно и актуално събитие не съществува след момента на извършването му. В този смисъл излишно е Бог да заличава нещо несъществуващо. След греха остават само пагубните последствия от извършването му върху благодатната ни връзка с Бога и, разбира се, спомена. За да не звучи тази бележка абстрактно, ще си послужим с пример. НВ твърди, че "Ако разглеждаме миналото като незаличима действителност, тогава Бог прощава без да заличава нашите грехове, следователно и Той Самият е обвързан с фактите". Казано по друг начин НВ митрополит Иоан Зизиулас си представя историята като кино-лента, на която отделните сцени не престават да съществуват след прожектирането им, а просто се навъртат на ролката. В съгласие с този модел Бог направо изрязва онези сцени от лентата, в които ние грешим. Като аргумент в подкрепа на своите разсъждения митрополит Йоан съобщава, "че и съвременната физика говори за обратно движение на времето от бъдеще към минало". Не се посочват обаче научните трудове, от който той черпи тази информация. Богословските последици от това твърдение са ужасяващи! Да се твърди че миналото реално съществува на практика означава, че всеки един от нас съществува в огромно количество копия, означава че Христос някъде там в миналото е все още на Кръста и в крайна сметка означава, че сам Бог Слово, понеже доброволно влиза в историята, има множество копия, а това означава да не можем вече да говорим за Света Троица. НВ изкуствено усложнява проблема в опита си да посочи поредната разлика между изтока и запада. Това последното е твърде характерно за творчеството му – той така представя Православието, сякаш е абсолютно невъзможно за един западен човек да го разбере и приеме. Това разбира се е заблуда, защото ние всички сме образ Божий, стремим се към подобието, което са постигнали единствено просиялите в святост, и еднакво лесно можем да вървим към Бога, стига само да сме в Неговата Църква.

В заключение можем да отбележим, че е повече от ясно , че има връзка между упорството на Прегамския митрополит Негово Високопреосвещенство Иоан Зизиулас да оповестява, без да има право на това, че всички православни християни са "готови да признаят първенството на римския папа" и модернизма в неговото богословие. За архиерей с образование и опитност, каквито не му липсват, е трудно да си представим, че НВ може да допусне неволно объркване в толкова сериозна материя.

Ще ни се да вярваме, че неверните твърдения в трудовете на НВ митрополит Иоан Зизиулас са продукт на объркване, поради слабост човешка и много ни се иска да вярваме в тяхното отхвърляне и изправление, за слава на нашия Троичен Бог – Отец, Син и Свети Дух!

Невъзможното за човеци е възможно за Бога! (Лука 18:27).

Текстът е препечатка от сайта www.symvol.org. Оригиналният текст на статията може да се намери тук.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

73 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    „I wonder if other dogs think poodles are members of a weird religious cult.“ –Rita Rudner

  2. Дон Кихот каза:

    Ватиканският сайт

    http://www.clerus.org/bibliaclerusonline/en/index.htm

    предоставя текста на Библията паралелно с тълкуванията на св. отци и други документи.

  3. salahadin каза:

    Dragi g-n Rusev, v kachestvoto si na kakuv kritikuvate visokopreosveshtenia mitropolit na Pergam Joan Ziziulas? S kakvo ste dokazal, che ne ste samo mahlenski kliukar? Koi vi e priznal za nijakakav? Uchuden sum, che Pravoslavie.bg publikuva huli sreshtu pravoslaven kanonichen vladika ot starostilno orientiran shizmatichno nastroen mladez, koito ne poznava crkvata i nejnia kanonichen red, nito ima nijakakvo, kakvoto i da e bilo hristiansko vazpitanie.

  4. salahadin каза:

    Publikuvaneto na takiva materiali stimulira sektantstvoto i starostilnia razkol. Tova niama da ostane nezabeliazano ot rakovodstvoto na Crkvata i ot mezdunarodnata pravoslavna obshtnost. Osven tova v texta se izkazvat otkrovenni eresi, osadeni na vselenski sabor. Otgovornostta e na glavnia redktor. Zatova toi triabva da e carkovnik, a ne doktorant po filosofia. Da ne zabraviame, che vsichki eresi sa rodeni ot filosofiata.

  5. Anima_Mea каза:

    🙂
    сега ще наскакат православните аристократично-интелектуални каймаци, влюбени до смърт във visokopreosveshtenia mitropolit na Pergam Joan Ziziulas, непризнали някой си Русев za nijakakav 🙂 🙂 🙂

  6. izvor каза:

    Все едно някой студент по медицина да седне да коментира медицинските възгледи или практики на лекарите в Америка на базата на сериалите „Доктор Хаус“ и „Анатомията на Грей“, а някой да седне пък да го коментира него. Ами Росен М. Русев явно е написал повече отколкото е прочел – ако приемем, че изобщо е чел нещо от това, което коментира, освен някакви статии някъде в интернет. Безсмислена работа…:-) стига да не оценим намирането на трибуна за охулване като единствен смисъл на положения труд 🙁 Сега остава да си намери и публика да си губи времето с него…

  7. Руси Ст. Русев каза:

    Моля читателите на страницата да ме извинят! По моя вина цитираното във въведителната бележка към материала на Росен: „Те не добиват ново естество…“ е редакторска редукция на „Те добиват ново естество, без да променят своя химически състав…“.
    Нека поясня също и това, че Росен Русев не е старостилец, че всичко написано от когото и да било подлежи на коментар и че нападките срещу някой, който има самостоятелно мнение по някакъв въпрос, не са аргументи против неговата теза.

  8. Руси Ст. Русев каза:

    …че съм редактор на този материал и автор на въведителната бележка в публикацията на материала в http://www.symvol.org.
    Като такъв бих искал да отбележа, че „редакцията“ не е предоставяла материала за публикуване в http://www.pravoslavieto.com, макар че то може да стане и без да се иска разрешение, след като вече е публикуван в мрежата и след като се обозначи откъде е препечатан.
    Би било редно редакторът на тази страница да отбележи от кого точно е взето това „позволение“, тъй като то не е дадено и от председателя на храма „Свв. Кирил и Методий“, чийто е сайта „Символ на вярата“.

  9. Руси Ст. Русев каза:

    Имах предвид http://www.pravoslavie.bg

  10. plamen каза:

    …получихме от Десислава Пулиева.

  11. Руси Ст. Русев каза:

    Пламене, тогава е по-добре да го отбележите, ще бъде по-коректно.

  12. Руси Ст. Русев каза:

    Дали няма да е добре и да добавите въведителната бележка към оригиналния материал? Тя е част от публикацията. Ще бъде от полза да прочетем критики и по неин адрес.

  13. plamen каза:

    как точно според теб следва да го отбележим, за да сме коректни? смятах, че сте един екип там. да пиша „с разрешението на д. пулиева“ не ми стои съвсем добре – най-малкото извиква подозрения за неясни отношения. ако трябва, ще махнем това изречение най-отдолу, все пак ти си го редактирал текста.

  14. Руси Ст. Русев каза:

    Ние сме един екип „там“, но не екипът ти е дал позволение, а лично д-р Пулиева. Няма нищо нередно да го отбележиш, или нещо те смущава?

  15. Дон Кихот каза:

    Статията на Русев е написана на принципа „търсене под вола теле“. Опитвайки се да изнамери ереси на Зизюлас, авторът сам въвежда ереси, без обаче да го съзнава. Някои от неговите твърдения са направо абсурдни: „Миналото не съществува реално така, както настоящето, нито пък бъдещето“. Само луд може да отрича континуитета на хронотопа.

  16. Дон Кихот каза:

    P.S. Освен това, отричането на обективното битие на миналото отричата самата същност на християнството и превръща Христос и изкуплението в химера на пияни по Нова година мозъци.

  17. salahadin каза:

    не го познавам лично, но винаги е адекванет, компетентен, обективен, малко хаплив, но на място. Проблемът на г-н Русев, когото познавам от публичните му изяви из Софийските храмове е, че не чете чужди езици и няма как да познава творчеството на митрополит Йоан Зизюлас. Освен това човекат няма църковно съзнание и е слаб богослов. Не може да обвиняваш някого в ерес извън събора на епископите на дадена поместна църква. Това си е ерес само по себе си. Оставям настрана посочените от другите коментари слабости в текста, които са от чисто богословско естество и издават по-скоро езическо мислене, а не християнско. Най-малкото издават непознаване на Христовото учение. Човекът може да е умен и сладкодумен, но не познава Учението, така че не би трябвало да проповядва, а да не говорим, че не ми е известно да има хиротесия за такова нещо. Още повече, че той сам споделя, че е неофит и то от скоро. А това си е основателна причина да си мълчи и да слуша, а не да проповядва. Да не говорим, че преди да дойде на нашия амвон е преминал през източни и протестантски секти. При това положение е нагло и нахално да се бута напред с нокти и зъби да поучава и наставлява. Интересното, че религиозният път на д-р Пулиева е подобен и е странно защо тя седи зад такива сериозни нарушения на каноничния и догматичен ред в Църквата. След произведения от нея скандал през изминалата година, който я доведе до съдебен процес, не би трябвало да се замесва наново в такива дела.

  18. Дон Кихот каза:

    Когато преглеждах сайта на църквата „Св. Кирил и Методий“, попаднах на снимка на Пулиева с йерусалимския патриарх. Тя е ухилена, а той мрачен. Защо ли? Ами защото тя няма понятие как да се държи в патриаршия и в ислямския свят. Гологлава е и с някаква шарена рокличка без ръкави. Приличието – християнско и ислямско – изисква да носи кърпа или шапка и дълга тъмна рокля с ръкави. Все едно някоя президентша да отиде на аудиенция при папата с минижуп. Това издава незрялост.

  19. Руси Ст. Русев каза:

    Г-н Росен Русев знае чужди езици, а между тях новогръцки и старогръцки. Цитираният от него откъс от „Точно изложение…“ на Св. Иоан Дамаскин е негов превод, напр. За разлика от вас той привежда примери, а вие си служите само с обидни квалификации, издаващи липса на квалификация. Съжденията за това, че този или онзи не може да знае или не може да е чел, защото просто не може, издават (да ви вляза в тона) ваш личностен проблем.
    Кралят е гол, сиреч М-т Пергамски Зизиулас подлежи на критичен прочит; към него няма култ. Не се занимавайте с клюки обсъждащи биографията на този, който се осмелява да го прочете критично, а се вгледайте в себе си и намерете начин да изгоните бесовете на завистта и омразата. Това е важно за спасението. А ако държите много, защо пропускате св. ап. Павел – нали апостолът дори е предавал християните на смърт!
    Знаете ли, че никой няма монопол върху вярата и върху богословието, което е дар, а не образование!
    Между другото, от това което пишете виждам, че никакви ви няма на територията на догматиката. Редакторът поне се е постарал да изкаже своята (много спорна) гледна точка и с това е проявил добросъвестност, докато вашите, недобронамерени по начало твърдения, се разпадат само от повторен прочит на статията.И каква точно е връзката между снимката на д-р Пулиева и обективната критика на Зизиулас? Дръжте се като сериозни хора и ако не сте съгласни с нещо просто кажете на автора, че не е прав в това или онова и толкова! Но трябва сте убедени, че сте прави.

  20. Дон Кихот каза:

    Откъде сте сигурен, че имаме „бесовете на завистта и омразата“? Защото казахме, че текстът е заядлив, объркан и нелогичен? Това, че сте близък с автора, не Ви дава право да плюете хора, които не познавате.

  21. Руси Ст. Русев каза:

    „… И така видяхме, че творението като създадено от нищото, съдържало в себе си тлението и смъртта.“ – откъс от лекция на любимия ви Пергамски Митрополит от 1987 г.
    Това според вас не противоречи ли на Учението? Та понеже сте босички, да подам вместо джапанки четири насочващи въпроса: Човекът преди грехопадението тленен и смъртен ли е бил? Грехът ли го е обрекъл на тление и смърт или това, че е сътворен от Създателя? Душата, като сътворена тленна ли е? Защо всъщност защитавате Зизиулас, който каза през 2004 в София, че „който не е икуменист, не е православен“?

  22. Руси Ст. Русев каза:

    И дано да имате смелост да кажете, че бъркате.
    Единственият довод, който предлагате в няколко едва различими варианта е, че щом написаното е от митрополит (при това на чужд език), то не може да не е абсолютно правилно и всяка критика е кощунство!

  23. Руси Ст. Русев каза:

    …на фамилните имена.
    От това, което пишете следва някак вам присъщо да заподозрете че сме „близки“. Доста конвенционален начин на мислене. И е на нивото на вашите познания за догмата, разбира се.

  24. Дон Кихот каза:

    In a cemetery in England:

    Remember man, as you walk by,
    As you are now, so once was I.
    As I am now, so shall you be.
    Remember this and follow me.

    To which someone replied by writing on the tombstone:

    To follow you I’ll not consent
    Until I know which way you went.

  25. 100 каза:

    Дочух, че раздавали джапанки 🙂 Нещо като „Коледен подарък за малчугани“ (пардон, за богослови). Хайде и от мен един чехъл (за чифт ще има друга гатанка) за любознателните с въпросче: Тезата: „Душата не трябва да бъде наричана безсмъртна, защото, ако е безсмъртна, значи е безначална…“ християнска ли е, или е платоническа?

    Отговорът е някъде тук:

    http://pravbeseda.ru/www/library/index.php?page=book&id=315

  26. Дон Кихот каза:

    Забележителна статия на Флоровски. Впрочем, той не беше ли икуменист и живееше в Америка? Ау, еретик и половина. И Николай Велимирович, който толкова страстно обичаше Индия и мразеше Запада, отиде в Америка. Абе всички май са еретици и масони. Само аз ще се спася май…

  27. john_doe каза:

    Тия момченца с еднакво фамилно име, които ме умиляват с устрема си да се цитират един другиго, ми приличат на новопостъпили школници в самодеен кръжок по физика, които още на първото си посещение смело се качват на чина, извикват типично по български:Кой тоя Айнщайн и ква е тая глупост теория на относителността?Ооо, ся ша видите как ша го/я разбием като щайга в дирек.
    Нищо друго не мога да напиша като коментар, щото самата парадигма на текста е тотално сбъркана. А иначе според мен, митрополит Йоан е наистина велик съвременен ПРАВОСЛАВЕН богослов, защото изследва неща, за които ние обикновенните християни не се и замисляме.Нормално е това, което той пише да звучи скандално, дори „еретично“, след като това са теми, за които ние не сме и чували, а няма и да чуем скоро след като още четем от съветските читанки.И тия момченца са нагледен пример за резултата.Де да бяха само те….

  28. stoyan каза:

    Новогодишни поздрави на всички!

    Имам коментар по отношение на твърдението:
    “Като аргумент в подкрепа на своите разсъждения митрополит Йоан съобщава, „че и съвременната физика говори за обратно движение на времето от бъдеще към минало“. Не се посочват обаче научните трудове, от който той черпи тази информация.”

    Мисля че открих кои са източниците на Митрополит Зизиулас. Това е неговия колега Христос Янарас който в книгата си „Пост-модерна метафизика” (Holy Cross Orthodox Press, Brookline, 2004, стр. 89) прави паралел между апофатическия характер на терминологията във богословието и квантовата физика, подчертавайки, че начините за описание с които квантовата физика разполага надхвърлят нормите на общоприетата логика. Това което Янарас казва е, че: „времевата продължителност и случването на различни събития не винаги следва ‘положителната’ посока на времето. Всяка (елементарна) частица има ‘сфера на действие’ на вероятността която и позволява да се движи ‘обратно във времето.’ Това математично движение ‘обратно във времето’ намира експерименталното си потвърждение в наличието на анти-частици. Анти-частицата на електрона, например, се определя като позитрон – движението на електрона ‘обратно във времето’ му придава положителен заряд правейки го по такъв начин онтологически различен от електрона, който е винаги отрицателно зареден.”

    Янарас цитира Ричард Файнман (QED: The strange theory of light and matter, Princeton, 1985, стр. 95, книгата има превод на руски).

  29. Руси Ст. Русев каза:

    но поканата на редактора е да се изкажат „богослови“, сиреч, да се изкажат богословски мнения. На всяка цена запомни, че простотиите не са богословски мнения. Това ще часовете пребиваване в анонимност. Какво да кажем за невисоката нравственост на това да обиждаш анонимно. Когато си се раждал (някъде в 70-те) съм бил в състояние да ти стана баща (но това една ли е възможно, защото бих те възпитал). Нито ти, нито който и да било от опонентите на статията, не и правят анализ, а верни на духа на алековите герои се захващат да омаскаряват.
    Изключение все пак прави „Дон Кихот“, който обаче проповядва чрез едно възникнало в езичество понятие – „хронотоп“ див окултизъм в подкрепа на твърдението на Зизиулас, че времето може да се движи и обратно!
    Примери, които да отпращат критиката към „богословието“ на Зизиулас към други личности (в случая – към Айнщайн) са нелепи, защото са несъизмерни по няколко причини:
    1. Зизиулас не е това в богословието, което е Айнщайн във физиката;
    2. Богословието не е теория, а изповядан догмат, който Зизиулас интерпретира под очевидното влияние на източни религиозни и окултни възгледи.
    Сатиричните (не защото показват чувство за хумор) ви напъни обръщат представите на малкото нормално мислещи хора, които все още не са определили отношението си към Зизиулас и които са се доверявали на венцехваленията на неговите слепи по сърце почитатели.

  30. Руси Ст. Русев каза:

    Между Янарас и богословието на Зизиулас има очевидна връзка. Тя може да се открие в църковната политика, която ги изкушава.

  31. Руси Ст. Русев каза:

    Това, което Стоян предоставя на форума е отлично доказателство за човешкото мъдруване в основата на възгледите на Зизиулас. За този метод м-т на Навпактос Иеротеос Влахос пише в „Православна психотерапия“:
    Да се разсъждава за Бога по догадка, съгласно светоотеческото учение, е безусловно нещо много лошо, доколкото води човека до прелест (прелъстяване от бяс, внушаващ уж голяма религиозност – б.р.). На преподобния (Иоан Лествичник) е известно по какъв начин у нас произраства „бесовското богословие”. В тщеславните сърца, които не са успели да се очистят от действието на Светия Дух, нечистите бесове „в началото на нашия духовен живот ни тълкуват Божествените Писания” (там. 26-151). Затова за тези, в които живее страст, е невъзможно да се „докоснат до богословието” (там. 27)

  32. Руси Ст. Русев каза:

    Да се чете по горе не „от действието на Светия Дух“, а „чрез действието на Светия Дух“!
    Моля за извинение!

  33. stoyan каза:

    Смисълът на моя коментар беше да покаже, че има научни трудове (тези на Файнман) който могат се разглеждат като източник на информацията в цитата на Митрополит Зизиулас за „обратно движение на времето от бъдеще към минало.” Нищо повече.

  34. Руси Ст. Русев каза:

    Работата е там, че т.нар. научни трудове за Сватите Отци са човешко мъдруване и не могат да бъдат аргументи на православното богословие. Такива са само тълкуванията на Свещеното Писание, сиреч Свещеното Предание на Светите Отци. Приведеното от теб не може да бъде аргумент в полза, а е изобличение на Зизиулас.
    „Достиженията“ на „науката“ са винаги теоритичен допуск, който частично се потвърждава в практиката. Когато в Преданието се говори за „теория“ и „практика“ обаче, става дума за понятия със съвсем друго съдържание.
    Впрочем, нали във форума участват богослови, те могат да допълнят.

  35. 100 каза:

    ще го задам пак (виж по-горе), като към него ще добавя още някои:
    Твърдението в началото „българският читател има възможността да се запознае с богословските съчинения на един от водещите…“ всички съчинения ли визира? Защото пълният член предполага всички. Авторът познава ли богословскиТЕ съчинения на митрополит Иоан, включително студии и монографии, и може ли да каже кои и на какви езици е чел? Могат ли да се правят генерални изводи за нечие богословско творчество посредством две интернет-публикации, които изводи да не са повърхностни и манипулативни?

  36. Руси Ст. Русев каза:

    към темата на статията? Какво съдържание може да има швейковия въпрос „на колко години е бабата на портиера“? Всичко в творението има начало, а душата е безсмъртна, но контекста на учението на първата и втората смърт: след Съда тя ще живее вечно или ще пребивава вечно в смърт. Тя би могла да бъде вечна, ако нямаше начало. Ако ще си вадим кръстословичарска ерудиция, хайде да отговориш на тъпия въпрос: Какво е „Аиун“? Имаш 12 часа!
    Ти чел ли си всички статии на Росен М. Русев? Не си? Е, как тогава изказваш мнение за неговия коментар на това от Зизиулас, което той добросъвестно посочва и цитира?
    Според теб не може да се изказва мнение по една или няколко работи на един автор? Но това е революция в полето на научната, литературната и художествената критика! Тя вероятно трябва да доведе до „Законът на 100“, който вероятно трябва да гласи: „Може да се изказва мнение само върху цялото творчество на един автор!“
    А незаписаните творчески намерения не трябва ли да влизат в антологията?
    А не трябва ли да изкажеш по-подробно и по-аргументирано несъгласието си с тезата на Росен Русев? Или не си в състояние? Но тогава защо пълниш форума с абсурди?
    Хайде, Павел Стефанов каза, каквото и както можеше (неприятно ми е да призная, че съм разочарован, защото имах друго впечатление от проповедите му), но само той ли е богослов по образование и поприще?
    А това е за Дон Кихот:
    Hito wo yume to ya omoishiruramu; sumi uteshi, sono wa kochou no yadori nite
    (класически японски стих в транскрибция).

  37. Руси Ст. Русев каза:

    да се чете: „но в контекста на учението за първата и втората смърт“…; също: вместо: „ще живее вечно“ да се чете: „ще има живот вечен“… Благодаря!

  38. forerunner каза:

    Честита Нова Година, Бог да дарява любов на всички и мир в душите ви да има.
    Въпросът ми е към господата Русеви и сие, които не познавам и към които нямам никакви лоши чувства: не усещате ли, че с упорития си съвременен агностицизъм обиждате авторите на светоотеческото наследие, които никога не са осмивали и отричали доброто във всяка една наука, а напротив, ползвали са се от нея и много често дори са били измежду най-добрите познавачи на съвременната им наука. Никой наистина не може да ви забрани да се чувствате духовно удовлетворени от тази статия и коментарите ви към нея, но имайте в предвид, че настървението, с което се опитвате да я покажете като нещо, съдържащо богословски заряд в себе си, плаши. Плаши, защото показва и на най-наивния ентусиаст, че посредствеността е супер витална и освен по върховете, успешно може да се репродуцира и имплантира по всяко време във всяка фибра на испостялата откъм богословие мила наша родна Църква. Прощавайте, но целият този пушек, с който се задимиха форума на Двери и това коментаторско пространство много ми напомня на оня виц за семинариста, който стоял на черепишката гара, биел се в гърдите и крещял към опулените пасажери на пътнишкия влак Мездра-Лъкатник: „кво ме гледате, бе, ние тук учим язици!“.

  39. Руси Ст. Русев каза:

    А къде остана анализа на статията?
    И какви „господа Русеви и сие“ виждате във форума? Друг участник с тази фамилия не виждам!
    Добре, че стана дума за „двери“: там все пак има богослови. Те цитират автори, изказват мнения, а тук виждам само осъждане. Да имахте власт, сигурен съм, щяхте да забраните да се пише срещу Зизиулас…
    И накрая – вицове за семинаристи…

  40. forerunner каза:

    в „Двери“ хората се опитваха да ви подскажат, че е несериозно да се отнасяте към гореизложеното като към богословска статия и затова накрая явно нервите на Венци не издържаха и той пейстна всичките тези евангелски цитати. А ако имах власт щях да забраня всички самодейни кръжоци.

  41. john_doe каза:

    Г-н Русев бъдете сигурен, че съм написал честно и добронамерено точно това, което мисля за този „бисер“.Това, че не сте успял да откриете автентичния ми „богословски коментар“ (скрит в семантиката на едно единствено понятие) отвъд „сатиричните ми напъни“ доказва, че е основателно предварителното ми впечатление, че претенциите ви не съответстват на реалността, което пък автоматично води до категоричния ми отказ да ми бъдете какъвто и да е „баща“.Това последното по-скоро обръща нещата наопъки-аз мога да ви бъда „баща“(ако не измислите някакво друго тълкование на евангелския пример за децата във вярата), независимо на колко съм години, защото това, което мислете, че не е православно в цитатите от митрополит Йоан, за мен и целия православен свят е безспорно такова, защото не съм чул някой или някъде по широкия православен свят да е осъдил Зизюлас като еретик, дори неговите яростни опоненти-хиперправославните батюшки.
    А понеже искам да ви върна джапанките, директно ви казвам да бегате в библиотеката и да погледнете във всички възможни речници за значението на понятието „парадигма“.След това ви предлагам да по“медитирате“ или „спекулирате“ върху краткия ми, но изчерпателен коментар „текст със сбъркана парадигма“, следователно не заслужаващ дори усилието да бъде четен.Естествено гарантирам, че мога и да се аргументирам богословски как съм стигнал до този извод, но това няма да подхожда на този сайт.
    А по братски ви препоръчвам да се „огледате“ в евангелския текст-Ефесяни 4:11-32.

  42. Руси Ст. Русев каза:

    Поздравления за употребата на чуждици! Само че с „парадигма“ и „семантика“ не виждам как ще се образува състезание, което да замести липсата на нормален богословски коментар по статията!
    Много се надявам, че това не е от безпомощност, но вие продължавате дълготърпеливо да ме опровергавате.
    Е, как е възможно трети ден да не се появи аргументиран критик, вместо имитатори на сложен словоред и злоупотребители с чуждици!

  43. Руси Ст. Русев каза:

    А за Венцислав някак не върви да говорим в негово отсъствие!
    И все пак – в „двери“ има също така отрицатели, но те, както се отбеляза, имат становище, могат да приведат аргументи, макар че с тях доказват нищетата на „голямото“ богословие на вашия кумир. Върни се във форума в двери и сам ще се убедиш („ама няма кой да чете!“).

  44. Руси Ст. Русев каза:

    Намирам, че има много недостойнство в това човек да говори за конкретни лица и събития анонимно. Това все пак не е сайт за запознанства. Та, щом си дошъл дотук, да ти кажа, отец: Виждаш ли ясно границата между богословието и църковната политика на Иоан Зизиулас? Защото второто произтича от първото, сиреч политическите действия (наглото говорене от името „на всички православни“, които уж приемат папата за примас) и Пергамския митрополит са обосновани богословски. Или става дума за толкова голям „богослов“, че ако утре обяви БПЦ за диоцез на Римския епископат, пак трябва да тропаме с крака и да стискаме юмруци, еже някой реши да каже нещо против.
    Срамота, отец!

  45. Дон Кихот каза:

    Българското обръщение към духовник е „отче“, а не „отец“. Като една гъска по БНР, която упорито се обръща към слушателите с „Ало, Иванка“, „Да, Иван“ и пр.
    .
    „Павел Стефанов каза, каквото и както можеше“. Моят отговор на това обвинение е казаното от Христос в Йоан 16:12.

  46. Руси Ст. Русев каза:

    по „богословския“ диспут във връзка с публикувания материал? Точно от теб не се ли очаква да бъдеш по-подробен и по-аналитичен – нали към това приканва редакторската бележка? Защо не възразиш, например, на абсурдните обвинения за родеене на тезата на Росен с „монофизитството и афтартодокетството“? Не би ли трябвало да си добросъвестен към всяка теза в един диспут или като фен на футболен отбор се чувстваш задължен непременно да нападаш критика на Зизиулас? Не разбираш ли, че така и ти ставаш поддръжник на определение за Църквата като „тяло на историческия Христос“? Не си ли наясно какво представлява това твърдение? Не си ли наясно, че нивото ти просто НЕ МОЖЕ ДА Е ТОЛКОВА НИСКО?
    Между другото, при обръщение, според българската (и не само) литературна норма, освен вокатив, може да се употреби и номинатив. Това също недоумявам как ти е убягнало.

  47. 100 каза:

    1. Защото се основава на ограничена база при формулиране на глобална оценка. Да заявяваш, че пишеш за съчиненияТА на един автор, а да познаваш само 2-3 статии, означава да излъжеш. Можеш да коментираш само това, което си чел. „Може да се изказва мнение по една или няколко работи на един автор”, но в такъв случай авторът не бива да заявява, че коментира „богословскиТЕ съчинения” и „трудовеТЕ”. В този контекст никой тук не коментира „всички статии на Росен М. Русев”, нито търси „неверните твърдения в трудовеТЕ” на визирания автор. Коментирам конкретна статия и по-конкретно преамбюла към статията.

  48. 100 каза:

    2. Защото в аргументацията на защитника й често се натрапва думата „политика“. Богословска критика, мотивирана от политически причини, та били те и църковно-политически (споменаването на Московската патриаршия в този контекст подсказва достатъчно) е компрометирана в зародиша си. Как изглежда това отстрани? Зизиулас, преди още да е четен, очевидно не се харесва, защото е клирик не на Московската, а на Вселенската патриаршия и защото през 2004-та казал в София нещо за икуменизма. И сега му се търси „под вола теле“. (Поне е потупан по рамото със снизходителната оценка на Росен М. Русев, че „разбира от богословие“.)
    Сега става ли ясно, защо върху подобен текст не може да се води богословски дебат? Ако някой иска политически дебат, или църковно политически – има си форум като „дебати икуменизъм“ примерно.
    3. По-горе бяха зададени четири въпроса. В отговор цитирах думите на св. Иустин Философ: „Душата не трябва да бъде наричана безсмъртна, защото, ако е безсмъртна, значи е безначална…“. В отговор беше споделено: „Всичко в творението има начало, а душата е безсмъртна“. Някой да вижда противоречие?
    4. Колкото до Ауин – напишете си думата в Google и си препишете отговорите

  49. Руси Ст. Русев каза:

    значи е безначална“.
    Твое право е да коментираш статията или да не я коментираш.
    „100“, виждам че почти си влязъл в 12 часа да измислиш какво да напишеш, но това време не ти е било достатъчно да напишеш нещо смислено, защото си си поставил за цел a priori да осъдиш всекиго, който пише против Зизиулас.
    Много ми се ще да се вразумиш от факта, че Вселенските събори не са осъждали „цялостното творчество на един“ еретик, а ереста, която понякога се е изразявала в една дума – подобосъщен, напр.
    Твоето изискване да се коментира „цялостното творчество“ на Зизиулас е интересна задача, но не трябва ли да разберем преди това кога ще спре на пише и едва подир да го обобщаваме.
    Мисля, че е време и ти да се засрамиш да пропагандираш и поддържаш пръскането на недомислици, които се превръщат в духовна отрова!
    Защо не каза нищо за абсурдното твърдение на Зизиулас от цитираната лекция от 1987 година? И защо не упрекваш себе си за това, че не отговаряш на всичко написано в статията или във форума, а само на това, за което ти се струва, че си подготвен?
    Последният въпрос е риторичен – съдържа в себе си отговора.

  50. Руси Ст. Русев каза:

    нека поясня: Ако душата е вечна, тя не може да има начало. Ако има начало, обаче, по промисъла на Твореца може да има „живот вечен“, сиреч, да „не вкуси смърт до века“.

  51. Руси Ст. Русев каза:

    Miele/ni mi/nun te/kevi,
    aivo/ni a/jatte/levi
    lähte/äni / laula/mahan,
    saa’a/ni sa/nele/mahan,
    suku/virttä / suolta/mahan,
    laji/virttä / laula/mahan.
    Sanat / suussa/ni su/lavat,
    puhe’/et pu/toe/levat,
    kielel/leni / kerki/ävät,
    hampa/hille/ni ha/joovat.

    Текстът е на старофинладски и, естествено не мога да го преведа, но пък го има отдавна издаден на български. Няма смисъл да се превежда тук, защото има отношение към статията и редакционната покана за дискусия, колкото няколко подобни маниеризми на английски по-горе.

  52. konstantin каза:

    Господин Руси Русев,
    вие да не би случайно да се казвате Росен Русев, че след всеки постинг виждам вашето име? Защо авторът на текста не взема отношение? Или сигурно вие сте упълномощен за това? Разбира се, живеем в демократично общество и всеки може да се изказва свободно. Сега доволен ли сте, че „омаскаряването“ на „НВ“ придоби такива размери? Ха дано от редакцията на този сайт помсилят следващия път, когато публикуват подобни статии от подобни автори, които явно са особено „благоразположени“ към съвременни автори – едни от най-добрите богослови на нашето съвремие. Явно дискусията в Двери не беше достатъчна, за да убеди православните (а и не само, надявам се, че нямате нищо напротив и неправославни да четат този текст) читатели, че единствената цела на прословутия текст на господин Росен Русев, когото май никой няма честта да познава, е да покаже на вярващите в България колко лош е митрополит Йоан Зизиулас, пък на всичко отгоре и грък.

  53. stoyan каза:

    Книгата на Митрополит Иоан Зизиулас, в която директно се говори за еклезиология е:
    Eucharist, Bishop, Church – The Uniity of the Church in the Divine Eucharist and the Bishop during the First Three Centuries, Holy Cross Orthodox Press, Brookline, 2001, ISBN1-885652-51-8.

  54. 100 каза:

    а влизам и излизам когато аз реша – и преди и след 12. И така 1) До Зизиулас не сме стигнали, защото първо трябва да го прочетем, после разберем и едва тогава да кажем нещо, ако ни питат. 2) До РР също не сме стигнали, защото, за да се чете подобен текст по същество, трябва да има смисъл. Когато предпоставките и изводите са манипулативни и подвеждащи, какво да му се коментира.

  55. Руси Ст. Русев каза:

    и ти, струва ми се, добре знаеш това, ако фамилията ти е Спиров. Използвам случая да те поздравя (макар че лично не се познаваме) за достойнството, с което прие отнемането на благословението на Светия Синод от сайта „Двери на Православието“. Съжалявам, че се стигна дотам, но ще използвам възможността за една аналогия с дискусията по тази статия:
    Тук едно лице непрекъснато обяснява, че няма да прочете статията, защото тя не коментира цялото творчество на Зизиулас, без да обясни това, че трябва да я е чел, за да е наясно какво коментира тя.
    Няколко други участници непрекъснато алармират, че се изказва критично мнение за един архиерей от Вселенската патриаршия, без да се съобразяват с факта, че те самите или са хулили в същия форум архиереи от БПЦ или не са протестирали, когато други хора го правят.
    Всички те обаче без изключение коментират личността на Росен, или моята – на автор на редакционната бележка от публикацията в сайта, от който е взета без мое позволение!
    Нищетата на подобен подход е очевидна, както и целта на тази публикация с прилепената в началото подвеждаща, невярна и провокационна квалификация подписана от редакцията на този сайт.
    За втори път ще кажа: във форума на двери, където свещеник Георги Георгиев пусна нередактиран вариант на статията, имаше наистина дискусия, подправена със съвсем малко маниерничене и то от малък брой участници. Имаше много полезни аргументи в защита на тезите на Зизиулас, върху които човек не може да не се замисли. За разлика от тук.

  56. forerunner каза:

    тъй като въпросният текст, наричан богословска статия, е пълен хаос в христологичен и есхатологичен аспект, предлагам да бъде обяснено кратко, точно и ясно какво в по-просторно обяснителния текст на Зизиулас противоречи на кратката синтеза на митр. Филарет Московски:
    1) Всичко в христологията е въпрос за отношенията между Лицата, а не просто за двете природи на Христос.
    И така да не забравяме, че Духът има важна роля в христологията. И делото Му е точно да бъде със Сина по време на цялата перипетия на въплъщението. Така Той Го подкрепя в пустинята, когато Христос отива там да пости, Той Го подкрепя и в Гетсимания, където предстои Христос да вземе Своето решение. Синът не прави тези неща Сам, не взема решенията Си Сам. Не, не е случайно, че Духът Го съпътства във всичко това.(Зизиулас)

    2)любовта на Отца е разпъваща, любовта на Сина е разпъвана, любовта на Светия Дух тържествуваща със силата на Кръста. Кръстната жертва на Бог Син е също подвиг на любовта на Отца и на Светия Дух.(Филарет )

  57. john_doe каза:

    Поради този премъдър съвет:Притчи 12:1;14:7;23:9;Сир.8:4.

  58. konstantin каза:

    държа да уточня, че моята фамилия не е Спиров, но това не ми пречи да уважавам много Константин Спиров за неговите ценни мнения в „Двери на Православието“.

  59. Руси Ст. Русев каза:

    И към теб и към К. Спиров. Откровено не очаквах такъв момент да събере сили, защото той направи най-много за този сайт, без да омаловажавам направеното от колегите му.
    Отци и братя и сестри,
    Защо да продължаваме да се правим на ударени?
    как реагираха сегашните защитници на Зизиулас, когато каза през април миналата година за списание „Ла Република“, че „ПРАВОСЛАВНИТЕ СА ГОТОВИ ДА ПРИЗНАЯТ ПАПАТА ЗА ПРИМАС“?!
    Как се чувстват тези, които непрекъснато наблягат на това, че НВ е „ПРАВОСЛАВЕН“ богослов?
    Защо, отци, братя и сестри, които защитавате умъртвителната ерес на това изказване се имате за православни и се правите на монополисти в богословието? Не си ли давате сметка къде водите заблудените, които може и да ви повярват? Водите ги в ада!
    И ако за мирянина е допустимо да се обърка, дали е допустимо това за православно ръкоположени свещеници и православно постригани монаси?!

  60. 100 каза:

    „Тук едно лице непрекъснато обяснява, че няма да прочете статията, защото тя не коментира цялото творчество на Зизиулас, без да обясни това, че трябва да я е чел, за да е наясно какво коментира тя“.

    РР, пак лъжеш! 🙂

    Казвам, че предпоставките и изводите в статията са манипулативни, което я обезсмисля, а не че не съм я прочел – правиш ли разлика, или съзнателно подменяш думи?

    2. Ако казваш, че душата е творение, от къде е изведена в битие и има ли живот сама по себе си? Каква е онтологичната основа на творението?

    3. Ако според РР „Той няма необходимост да го ръководят и да му помагат“, как става въплъщението на Сина Божи – чрез Св. Дух? Защо? Нали „Той няма необходимост да го ръководят и да му помагат“. Защо Синът Божи се въплъщава (ако щеш „влиза в историята“) чрез Св. Дух, а не може да излезе „от връзките на историята“ чрез Св. Дух?

  61. Руси Ст. Русев каза:

    това вече е разговор. Заблудил си се, че лъжа. Прочети си постингите и ще се увериш. Това не е ли от тебе:
    „2) До РР също не сме стигнали, защото, за да се чете подобен текст по същество, трябва да има смисъл.“ Или ще кажеш, че има голяма разлика между „четене“ и „четене по същество“? но тогава „четенето не по същество“ какво е изобщо?
    На въпросът ти:
    „как става въплъщението на Сина Божи – чрез Св. Дух?“, отговорът е прост – това е тайна („Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът (1 Тим. 3:16)“). това, което е постижимо за нас да узнаем е, че Отец И Свети Дух не се разделят от Сина по време на въплъщението. не може да се говори за субординация при въплъщението и явяването на Бог в плът. Това Венцислав в двери го разясни и подкрепи с аргументи по блестящ начин, макар импулсът му да беше насочен към изобличение. Да се каже, че „Духът подпомага Христа“ означава, че Втората и Третата ипостас съществуват самостоятелно една от друга, и че Втората няма силата на Бог, което опровергава акта на саможертвата.
    По същия начин е редно да се постави подсказания от тебе въпрос: Дали, когато Свети Дух слиза при Боговъплъщението, той е отделен от другите Две лица на Бога? Не е разбира се! Иначе нямаше да има Боговъплъщение, а някакво „духовъплъщение“.
    Благодаря за вниманието и конструктивната нагласа!

  62. Руси Ст. Русев каза:

    Нали Зизиулас казва ни повече, ни по-малко:
    „Мнозина забравят, че възкресението на Христос става чрез Светия Дух.“…
    Там е точката на кипене! Въпросът на Росен (който ще види този форум най-рано утре по обяд, доколкото ми е известно, и по тази причина си позволих, първо, да се извиня за едно недоразумение, второ, да защитя материала, който съм редактирал минимално в стилистично и граматическо отношение) е: Нима Второто лице на Бога не е Бог, за да възкръсне чрез Божестевата Си същност (неотделима от другите Две ипостаси)?

  63. Руси Ст. Русев каза:

    Зизиулосовата Христология. мисля, че реагираш първосигнално на статията. Ако я прочетеш внимателно сам ще откриеш недоразуменията в есеистиката на НВ.
    Не си мисли, че някой е дебнал случай да се нахвърли на Пергамския Митрополит, макар че той си спечели доста скептици след изцепката в „Ла Република“.
    Просто, мен ако питаш, има очевидна връзка между неговите богословски възгледи и неговата „църковна политика“, която по естествен път изхожда от възгледите му.

  64. 100 каза:

    За да се чете подобен текст по същество (заради претенцията, с която е публикуван като дискусионен материал), трябва да има смисъл, различен от църковно-политическия, заради който е писан. Ако един текст се пробутва тук като богословски, а всъщност е под нивото на една кандидатстудентска работа, тогава поканата за разговор по същество увисва във въздуха. Едно е да четеш богословски текст, друго – спортната страница на вестника. Едно е да четеш Зизиулас, друго – РР. Това първо.

    2. Стъпваш на тънък лед.
    На въпроса „как става въплъщението на Сина Божи – чрез Св. Дух?“, ти отговаряш на пет реда с претенцията, че даваш прост отговор „това е тайна“ и пр. Защо не отговаряш с думите на светите 150 отци: „…и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек..“, а философстваш за „разделяне“ и „субординация“.

    И накрая 3. „…Дали, когато Свети Дух слиза при Боговъплъщението, той е отделен от другите Две лица на Бога? Не е разбира се!“

    Как „Свети Дух слиза при Боговъплъщението“ – по ипостас, или по енергия?

  65. Руси Ст. Русев каза:

    Май все пак трябва да я прочетеш. Изпадаш в неудобно положение, 100, защото с цитата от Символа на вярата потвърждаваш това, което ти обяснявам цитирайки ап. Павел. „…и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек..“, което е „Велика тайна на благочестието…“!
    Едно било да четеш Зизиулас, друго – РР! хехехе
    Значи не е толкова важно какво четеш, а от кого!
    Претенция в моите думи няма. Ти искаш да има, но колкото и да шикалкавиш, написаното остава – виж в текста на РР!

  66. 100 каза:

    … защото не четеш въпроса. Човече, не те питам за „разликата между същност и енергия“, а за разликата между ИПОСТАС и енергия. Нарочно ли подменяш думите, или така си правиш…

    И така: Как „Свети Дух слиза при Боговъплъщението“ – по ипостас, или по енергия?

    Освен това, не ми обяснявай отново кое е от символа и кое от апостол Павел. Въпросът беше ясен. Дай ясен отговор, ако обичаш. Защо Въплъщението е чрез Духа Светаго, след като „Той няма необходимост да го ръководят и да му помагат“? Защо Синът Божи се въплъщава ЧРЕЗ Св. Дух, а не може да излезе „от връзките на историята“ ЧРЕЗ Св. Дух?

    И пак: Ако казваш, че душата е творение, от къде е изведена в битие и има ли живот сама по себе си? Каква е онтологичната основа на творението?

  67. Руси Ст. Русев каза:

    По-горе май пропусна да отговориш на много важен въпрос свързан с „богословието“ на твоя кумир!
    Може ли енергията на Светия Дух да не се яви в Ипостас, скромни човече? И може ли Ипостас на Светия Дух да зачене в Пресвета Дева Мария без Светия Дух да е с енергията Си?
    Въпросите ти са много глупави. Да не би другите Две Ипостаси да не са със Светия Дух, когато слиза? И доколко „ипостас“ не означава и „същност“? Кога и кой под „ипостас“ разбира „същност“ и кой се противи на тъждественост на семантиката на двете понатийни означения?
    Я, по-добре напиши целия списък с безсмислени въпроси, за да им се отговори накуп.

  68. 100 каза:

    Умът ли ти идва в повече, какво ли…?

    Хайде пак, за последно,

    Как „Свети Дух слиза при Боговъплъщението“ – по ипостас, или по енергия?

    Защо Въплъщението е чрез Духа Светаго, след като „Той няма необходимост да го ръководят и да му помагат“? Защо Синът Божи се въплъщава ЧРЕЗ Св. Дух, а не може да излезе „от връзките на историята“ ЧРЕЗ Св. Дух?

    И за последно, наистина: Ако казваш, че душата е творение, от къде е изведена в битие и има ли живот сама по себе си? Каква е онтологичната основа на творението?

  69. Руси Ст. Русев каза:

    Не си в позиция да задаваш въпроси без да си отговорил на поставените! За да излезеш от глуповото положението, в което сам (сама) се навря, вземи си напиши името, като ще говориш за Бога и не се прави на интересен (интересна). „Ако казваш, че душата е творение…“. Да не би да не е творение, бе, почитателю на Кант и Хегел. Като събереш вода и височина, не можеш да получиш възрастта на бабата на портиера!
    „Душата е родена същност, жива същност обладаваща ум; чрез нея чрез нея органичното и чувствено тяло получава способност да живее и да възприема чувствени предмети, докато съществува естеството, способно за такова възприятие”. – Св. Григорий Нисийски
    Да свеждаш светоотеческите понятия до уроците ти немска класическа философия е бесовско богословие, мой човек! на беса в тебе ще кажа: „Махни се от мене, сатана! Остави тая бедна душа на мира!“

  70. 100 каза:

    Хайде, Руси Ст. Русев, жив и здрав!

  71. kadosh каза:

    Руси и Росен са тъпи селски кратуни, излезли на мегдана да си покажат селските магарии. Те нищо не разбират нито от богословие, нито от философия, нито от чужд език. Долна лъжа е, че Росен знаел гръцки, па и старогръцки знаел… Хе, доколкото знам е завършил квартално училище в Ямбол, а древни езици се учат в класическите, полукласическите гимназии и семинариите. Къде му е дипломата за старогръцкия? Какво се правите на знатоци?

  72. Руси Ст. Русев каза:

    Смазваща богословска критика! Ами защо не речеш да го изпиташ, бе, Кадош? Защото ще станеш на „Кудош“, ли?
    На какъв адрес да ти прати Зизиулас наградата за най-убедителна подкрепа?