Размисли за празника Рождество на св. Йоан Предтеча
Днес честваме Рождението на светия пророк Предтеча и Кръстител Йоан. Това е един от най-древните празници на Православната църква – още в края на ІІІ век – началото на ІV век повсеместно се празнува паметта за раждането на светия пророк.
На този ден добре е да загърбим езическите традиции и обреди. Всеки празник трябва да посрещаме с разсъждение: лично за нас какво означава този празник. Какво отношение има честваното събитие лично към нас.
Редно е не само да се порадваме, да послушаме богослужебните песнопения, четенето на откъса от Свещеното Писание, но трябва и да извлечем поука за себе си.
Много се темите за размисъл, свързани с Рождеството на свети Йоан Предтеча. Сред тях на първо място е темата за отношенията между хората. Ако си припомним евангелския разказ за раждането на свети Йоан Кръстител, описано в Евангелието според Лука, ще видим, че отношенията между хората в тогавашното юдейско общество и в съвременния свят са много сходни.
Светият праведен Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, е бил свещеник. Кастата на свещениците е заемала специално място в обществото; свещениците са били много уважавани заради това, че са имали изключително благочестив начин на живот, посветен на служение на Бога и на Храма. И въпреки това Захария и жена му Елисавета са били презирани заради това, че са били безплодни и не са имали деца.
Раждането на деца се е смятало за особен Божи дар и признак на благочестие. Това е свързано с месианските очаквания. Ако някой няма деца, той е заличен от обществото на хората, които могат да посрещнат Месията. Ако нямаш потомство, представителите на рода ти няма да посрещнат Месията. Затова не можеш да очакваш уважение и дори просто нормално отношение от другите.
Днес мнозина постъпват по същия начин. Ако по някаква причина другите не те харесват или ако просто си различен, се превръщаш в „бяла врана”; в най-добрия случай ще ти се присмиват, а в най-лошия – ще бъдеш подложен на преследвания и притеснения в обществото.
Такова отношение са търпяли и праведните Захария и Елисавета. Въпреки всичко, в семейството им не е имало разногласия. Това също е урок за нас – хората, които живеем в днешния свят, изграждаме семейства и понякога се караме помежду си за глупости и дреболии, в това число и заради авторитета на съпруга в очите на хората. А праведните Захария и Елисавета посрещат с молитва всички тези обстоятелства. Трудностите само ги подтикват към по-силна молитва.
„Твоята молитва биде чута” (Лк. 1:13)
И ние виждаме резултата от тази молитва: Божието благословение, което ги поставя в най-първия ред сред хората, които живеят с месиански очаквания. Техният роден по чудо, измолен син става Предтеча на Христа, на Онзи, Когото човечеството очаква хилядолетия наред.
„Ти ще мълчиш … до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми” (Лк. 1:20)
Раждането на свети Йоан Предтеча е свързано с много знамения. И ако търсим поука за себе си, ще открием, че в евангелското повествование са показани много човешки съмнения. Когато ангелът Божий възвестява на Захария, че ще му се роди син, свещеникът, въпреки своето благочестие, въпреки че е служител на жертвеника, се усъмнява, защото се подчинява на човешката логика: как ще стане това? Минаха много години, а ние с жена ми сме бездетни, а и вече сме в напреднала възраст. Как е възможно това?
Тези съмнения измъчват сърцето и душата му и с тях той предизвиква Божия пратеник, който му възвестява за чудото.
До самото раждане на детето устата на Захария остават неми. Господ му отнема възможността да се обяснява. Очевидно за него настава период не за разговори, а за размисъл.
И този момент от рождението на Христовия Предтеча за нас трябва да е не просто спомняне на историческо събитие, но добре е да го отнесем лично към себе си. Ние също често се обръщаме към Бога с нашите молби и молитви, но без да сме изяснили в сърцето си: това потребно ли ни е. Изпитваме съмнения: как ще постъпим в ситуацията, за чието разрешаване се молим.
Нашето молитвено предстоене пред Бога трябва да бъде твърдо упование на Неговата воля и общуване, изпълнено с доверие. А ние често дори и не се замисляме, за какво молим Бога; и после роптаем и се обиждаме; и дори ако получим това, за което сме се молили – не знаем какво да правим с него.
Трябва да се стремим животът ни да е постоянно съсредоточаване, постоянно помнене на Бога и на тези исторически евангелски събития ,чиито свидетели ставаме, когато ги честваме. | www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
