Светата Евхаристия
Както и обреда на кръщението, евхаристийната трапеза не е създадена за пръв път от Христос; подобни на нея свещени ритуални трапези са съществували и в Стария завет и в езическите религии. Дори и днес празничното съвместно хранене остава едно от главните ритуални събития в живота на хората. Старозаветната пасхална трапеза първоначално е била празнична вечеря, посветена на възпоменанието за освобождаването на евреите от египетското робство, а Иисус Христос я е преобразил в действие, извършващо се в Негово възпоменание.
Самата дума „евхаристия“ означава „благодарение“. Така се нарича не само свещенната трапеза – хляба и виното – но и всяко действие на църковното събрание: молитвите, четенето на псалми, четенето на Писанието и провъзгласяването на Божието слово, възпоменанието на Христа и приобщаването към Неговото Тяло и Кръв, тъй като цялостното значение на Господния пир е благодарение на Бога в Христа и Светия Дух за всичко, което Той е извършил в творение, спасение и прославяне на света.
Тайнството Евхаристия се нарича също и Свето Причастие, защото се явява мистично при-общение, при-частие на хората към Бога, един към друг, към цялото човечество и към всичко, което съществува чрез Христа в Светия Дух. Причастие се дава на всички членове на Църквата (включително на кръстените и миропомазаните младенци) винаги в два вида: в хляб и вино, и се разбира като истинско Христово присъствие, като истинските Му Тяло и Кръв.
В историята на христянската мисъл има различни опити да се обясни по какъв точно начин се извършва претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв. За съжаление тези обяснения често са били твърде рационалистически и зависели от философски построения. Възникналите по този повод спорове положили началото на разногласия в богословската мисъл – едни твърдели, че евхаристийните Дарове са истински Тяло и Кръв Христови, а други утвърждавали, че в тях няма истинско Христово присъствие, а само символично и мистично. Трагедията и на двата подхода е, че противопоставят „истинското“ на „символическото“ и „мистическото“.
Православната Църква отхвърля учението, че евхаристийните Свети Дарове са само интелектуални и психологически символи, защото в такъв случай по време на Литургията и даването на Причастието хората просто биха били призовавани да мислят за Иисуса Христа и да се приобщават с Него „в сърцата си“ и тогава Евхаристията би била сведена до обикновена трапеза, където единението с Бога се осъществява само на мислено равнище. Но все пак, говорейки за евхаристийните Дарове, православното предание често говори за „символи“, a литургийната жертва нарича „духовна и безкръвна“. Църквата използва тези думи, защото в Православието реалното и действителното не се противопоставя на символичното, духовното или мистичното. Напротив, цялата действителност – светът и самия човек – е реална само дотолкова, доколкото е символична и мистична, доколкото тя самата може да ни яви и открие Бога. Тялото и Кръвта Христови са действителни именно затова, защото хлябът и виното се явяват тайни и символи на действителното и истинно Негово присъствие. Затова чрез приемане на хляба и виното, мистически осветени чрез Светия Дух, чрез Христа, който Сам е „хлябът на живота“ (Йоан. 6:35), достигаме до действителното причастие с Бога. „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“ (Йоан. 6:51)
И така, хлябът на евхаристията е Христова плът, а плътта Христова е евхаристийния хляб: те двете са съединени в едно. В православната терминология думата „символичен“ значи именно това – „съединен в едно“.
Така четем и думите на св. ап. Павел:
Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: Вземете, яжте, това и Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. (1 Кор. 11:23-27)
