Рождеството

Може без преувеличение да се каже, че църковното почитание на Дева Мария, Майката Божия, е израснало, подобно на дървото от семето, от съзерцанието й при яслите във Витлеем в онази единствена по своето значение за християните нощ, когато се е родил Иисус Христос; нощта, когато образът на Майката с Младенеца на ръце станал и завинаги останал главният най-дълбок, най-радостен образец на нашата вяра, нашата надежда, нашата любов… Иначе казано, всички празници, всички молитви, цялата любов, насочени към Божията Майка, се коренят в празника Рождество Христово.

Една тема, един мотив като червена нишка преминава през целия празник на Рождеството – това е преживяването, че Майката Христова е дар на света, дар на човечеството и наш собствен дар на човека към Бога. „Какво да Ти принесем, Христе?“ – се пита в една от рождественските молитви. И се отговаря така: „Всичко, сътворено от Тебе, Те е посрещнало с Твоите дарове. Небето Ти подарява звезда, ангелите – песен, влъхвите – дарове, пастирите – своята радост, земята – пещера, пустинята – ясли. А ние, хората, Ти принасяме в дар Майката-Дева…“.

Какъв е дълбокият смисъл на това удивително песнопение? Разбира се в това, че светът, цялото творение не само жадуват съединение с Бога, не само очакват Неговото слизане при нас, но и готвят тази среща, така че именно срещата на Бога с човека, среща свободна и любовна, представлява самата сърцевина на християнската вяра. За съвременния слух – изкушен и прелъстен от повърхностна разсъдъчност, думите за небето, което принася звезда на идващия в света Бог, или за земята, която му дава пещера и ясли, звучат единствено като поетични метафори, като поезия, която няма, „както на всеки е известно“ никакво „обективно“ значение, никакво отношение към реалността. Това, което разсъдъчното ни съзнание не може да вмести е, че именно на поезията, и може би само на нея, е дадено да вижда, да слуша, да ни предава и явява дълбокия смисъл, или по-скоро дълбочината на всяко явление, на всяка реалност; да явява онази дълбинна сила и истина, която е скрита за мъничкия самодоволен, зает единствено с външността на нещата разсъдък. Небе, което принася в дар на Христа звезда! Какво друго означава това, освен че всичко в света, и най-вече самият свят в своята цялост и хармония, в самата своя природност, е сякаш предназначен, предопределен да поеме явяването на висшия смисъл. Това означава, че самият свят не е случаен, не е безсмислен, а напротив – светът е символ, и желание, и очакване на Бога.

„Небесата ще узнаят славата Божия“! Поезията знае това, знае го и вярата. И затова в Рождеството Христово поезията и вярата виждат не само пришествието на Христа, но и насоченото към среща с Него движение на света: звездата, пустинята, пещерата, яслите. Ангелите, пастирите, влъхвите. И като лъчезарна сърцевина, като средоточие и пълнота на всички тези движения се явява Мария – най-хубавият, най-прекрасният плод, Божественото цвете на мирозданието. Ти ни даваш поради любовта Си Своя Син, като че ли казва вярата на Бога. Ние, в своята любов, Ти даваме Мария, Девата-Майка, за да може Синът Божи да стане Син човешки, да бъде един от нас, и нас в Себе Си да съедини с Бога. В лицето на Мария сякаш се извършва бракосъчетание на Бога със света, изпълнение на тяхната взаимна любов. Евангелието казва: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син…“. Църквата отговаря: „Светът толкова възлюби Бога, че Му отдаде онази, в чиято красота и чистота се разкрива дълбокият смисъл, дълбокото съдържание на света…“. И ето защо преди вярата да започне да узнава в Мария Майката и Застъпницата, преди да е намерила пълнота в почитането й в безбройни молитви, празници, изображения, преди всичко това – като основание и източник на вярата – ни е явена Божествената пълнота. Всичко онова, което се е разпаднало в греха, злобата, гордостта човешка – отново е съединено: небето и земята, Бог и човекът, природата и духът. Светът става възхвала, думите – любов и песен, материята – дар, природата – ясли. Онази любов, с която Бог извечно е възлюбил света и онази любов, с която от последната си дълбина светът извечно е възлюбил Бога, са се съединили и възцарили в образа на Майката с Младенеца, който никой и никога не е могъл да изкорени от човешката памет, от човешкото съзнание.

Църквата прославя Приснодевството, тоест вечното Девство на Мария, като ежедневно повтаря молитвата, обърната към нея: „Богородице, Дево, радуйся, Благодатная Марие, Господ с Тобою…“. Трябва ли да се доказва, че тази вяра в непорочното зачатие, в девството на Мария, за мнозина представлява „камък за препъване и съблазън“, предмет на недоумение и неразбиране, предлог за обвиняване на християнството в суеверие и т. н. На тези недоумения вярващите обикновено отговарят: това е чудо, в което ние вярваме, в което трябва да се вярва, а да се разбере е невъзможно…

Това действително е единственото по същността си чудо, ако така можем да се изразим, което е тайнствено и само с вяра се открива и удостоверява. То има своя източник във вярата ни, че Христос е Бог, станал човек, приел върху Себе Си нашето човечество, за да го спаси. Да го спаси от какво? Именно от пълното безизходно поробване от природата и неумолимите й закони, което ни прави само част от природата, само материя, само „плът и кръв“. Но човек не е само от природата. Той преди всичко е от Бога, от свободната Божия любов, от Духа.

И нашата вяра утвърждава само това: Христос е от Бога, Божий, Отецът Му е Сам Бог. От Него, от Неговото раждане, от пришествието Му в света, започва новото човечество, което не е от плътта и не е от похотта, на която сме се били подчинили, а е от Бога. Сам Бог се съчетава с човечеството в лицето на най-добрия му плод: пречистата Дева Мария, а чрез Нея, чрез Нейната вяра и послушание ни дава Своя Единороден Син. В света влиза и се съединява с нас Новият Адам и възстановява онзи първия, който е бил създаден не от „природата“, а от Бога. Ето какво с трепет и радост узнаваме, ако вярваме в Христа. Ето защо, като Го приемаме като Бог и Спасител, познаваме в Неговата Майка лъчезарното приснодевство, и чрез него – победата в света на Духа и Любовта над материята и нейните закони.