Седем вдъхновени слова за Рождество на седмина православни светци и духовници
Свети Йоан Кронщадски (1829-1908)
Какво да подарим на Христос?
Но какво ни е необходимо, братя, за да се възползваме от цялата благодат, излята свише от Сина Божи за нас. На първо място ни е необходима вяра в Божия Син, в Евангелието или в спасителното небесно учение; истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцата, общение в молитвите и Тайнствата; познаване и изпълняване на Христовите заповеди. Необходими са ни добродетели: християнско смирение, милостиня, въздържание, чистота и непорочност, сърдечна простота и незлобие. Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение – вместо златото, тамяна и смирната, които Му принасят мъдреците – като на Цар, като на Бог и като на Човек, Който се ражда, за да умре за нас. Това ще е нашата най-приятна жертва на Бога и Младенеца Иисус Христос.
Свети Юстин Попович (1894-1978)
Да осмислим живота във всичките му глъбини
Истинският Бог се ражда в света като човек! Защо? – „За да бъдем живи чрез Него” (1 Йоан. 4:9). Защото без Богочовека, без Господа Иисуса Христа човешкият живот представлява изцяло и единствено самоубийствена безсмислица, смърт, наистина най-явната и най-ужасната безсмислица на света. Да бъде осмислена смъртта – това означава да бъде осмислен животът във всичките му глъбини, висоти, безкрайности. И това може да направи само Всечовеколюбивият Господ, Който по неизмеримата Си любов става човек и остава завинаги като Богочовек в човешкия свят. Животът на човека получава своя вечен смисъл само като Богоживот, като живот в Бога.
Свети Василий Велики (ок. 330-379)
Как да открием своята радост?
Какво да правим ние с теб, човече? Ти не си търсил Бога, когато Той е бил във висините. Но дори когато Господ слиза при теб и говори с теб посредством плътта, ти все едно не Го приемаш. Разбери поне причините за това, че си се сродил с Бога. Знай, че Бог се яви в плът, защото трябваше тази прокълната плът да се освети, немощна – тя да придобие сила, отчуждена от Бога – да се сроди с Него, изгонена от Рая – да възлезе на Небето … И тъй присъедини се към онези, които с радост очакват Господа от Небесата. Представи си мъдрите пастири, пророчестващите свещеници, радващите се жени … Всички те, като се покланят на малкия Младенец, всъщност се покланят на Великия Бог, без да обръщат внимание на видимото, но славословейки величието на Неговото Божество. Защото Божествената Сила, подобно на светлината в прозрачна среда, възсиява през човешкото тяло и просвещава онези – с чисти очи на сърцата, сред които добре би било да бъдем и ние.
Протойерей Сергий Булгаков (1871-1944)
Рождество Христово е дар за цялото човечество
Рождество Христово е дар за цялото човечество, във всеки човек Христос присъства със Своята тайнствена сила, въпреки че мнозина не знаят това, също както светът не разбра за Неговото раждане от Дева в пещерата. Христос трябва да се роди и в нашия дух. Душата трябва да разпознае в себе си витлеемската пещера, трябва дивите страсти, които я раздират като зверове, да утихнат и да отстъпят място на кротостта и смирението… Да се случи Рождество Христово и в нашето сърце, защото без това рождество то ще остане глухо, равнодушно и студено. Христос се ражда, Бог се въчеловечава във всеки човек, всички сме причастни, всички лично се приобщаваме към тайната на Неговото рождение.
Митрополит Антоний Сурожки (1914-2003)
Бог вярва в човека
Бог дойде сред нас, защото Той поиска да стане един от нас, тъй че нито един човек на света да не се срамува от Своя Бог; сякаш Бог е толкова велик, толкова далечен, че не е по силите ни да Го достигнем. Той става един от нас в нашето унижение и в нашата злочестина. Чрез Своята любов, чрез Своето разбиране, чрез Своето прощение и милосърдие Той се сродява с онези, които са отхвърлени от другите, защото са грешници. Той идва да възлюби и да потърси не праведните, а грешните. Той идва, за да не си помисли нито един човек, който е загубил уважение към самия себе си, че Бог е загубил уважение към него, че Господ вече не вижда в него човек, достоен за Божията любов…
Протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983)
Детската мъдра радост
Рождество Христово е детски празник не само заради това, че за децата се украсяват светещи елхи, а в много по-дълбок смисъл: вероятно само децата не биха се учудили на това, че когато идва в света, Бог избира образа на Дете и този образ на Бога-Дете до днес свети за нас от иконите, до днес се въплъщава в безброй произведения на изкуството. И ние откриваме най-важната, последната, най-радостната страна на християнството точно тук – в това „вечно детство на Бога”.
Възрастният дори и тогава, когато говори на „религиозни теми”, иска и очаква от религията обяснения, анализи, иска всичко да бъде научно, сериозно… А Христос казва: „Бъдете като децата”. Какво означава това? Кое обикновено вече са загубили възрастните; и по-точно, кое във възрастния човек е затрупано, удавено, заглушено от дебелия слой на неговата „зрялост”? Не е ли това преди всичко присъщата на децата способност да се възхищават, да се радват и най-вече да бъдат цялостни и в радостта, и в скръбта? И освен това – способността им да се доверяват, да се отдават, да обичат и да вярват с цялото си същество. И накрая, да се отнасят сериозно към това, което е станало чуждо за възрастните – към мечтите, които разчупват нашия скучен делничен опит, нашето цинично недоверие. Това е онази глъбина на тайната на света и на всичко в него, която се открива на светците, на децата, на поетите.
И затова, само ако си пробием път към детето, което скришно живее в нас, ще може да стане и наше достояние радостната тайна на това, че Бог идва при нас в образа на Дете.
Св. Ефрем Сириeц (ок. 306-373)
Дарът, за който дори не сме се молили
Днешната нощ носи мир и тишина на света. Тази нощ принадлежи на Кроткия, затова нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост; тя принадлежи на Смирения, нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си. Днес възсия денят на милостта, нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида; настъпва денят на радостта, нека никой да не причинява тъга и скръб.
Това е ден на благоволение, да се удържим от всяка злоба. Този ден е безоблачен и ясен, нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и спокойствието. Това е денят, в който Бог слиза сред грешниците, нека се засрами праведникът, който се превъзнася над грешника… Това е ден, в който ни се изпраща свише дар, за който не сме се и молили, затова би ли било справедливо, ако откажем на братята си, които викат към нас и ни молят за милостиня? Това е ден, в който се отварят небесните двери чрез нашите молитви, би ли било добре да затворим вратата пред онези, които ни молят да им простим обидите или да облегчим страданията им?… Самото Божество се вселява в човешката природа, за да се устреми тя към всичко свято. | Foma.ru
Превод: Евгения Николчева
