Слово за пророк Осия
Пророк Осия (или Хошейя, както вероятно се е произнасяло по негово време името му) е трагически неизвестен. Прекрасно – а и защо да не кажем „чудесно“ скрит зад страниците на Свещенето Писание, той, заедно с божествените си съвременници – Михей и Амос, си остава по-непознаваем и по-тайнствен от онзи кит, в чиято утроба е живял Йона, четвъртият от „малките“ пророци на VІІІ век преди Христос.
Разбира се, формалният повод да си спомним за пророк Осия е фактът, че днес е денят на паметта му. Но отвъд това има сила, далеч по-магнетична от тази на календара, която дълго време ме зовеше да пристъпя към живота, времето и книгата на този пророк. Защо ли? Вероятно защото годините, в които е писана таза книга – ок. 747-732 пр. Хр. са години на безвремие, подобни на днешните.
Експанзията на асирийски цар Тиглатпаласар ІІІ (745-727 пр. Хр.) създава „нов световен ред“, с който царете на Северното Юдейско царство (наричано от пророк Осия „Ефрем“) не могат да не се съгласят. След удивителното разхищение, при управлението на Йеровоам ІІ – за което говори пророк Осия (в 4 и 5 глава) – настъпва „световна“ финансова криза, която няма аналог в Античността. Натрупала огромен външен дълг, за да поддържа абсурдно висок стандарт на живот, Божията невеста Израил губи своята политическа, духовна и културна независимост. Без да пролее и капка кръв, асирийският цар си купува израилевите царства. (Буквално на килограм, както би се изразил един по-хъшлашки език). Именно по тази причина – за да снемат политическата и духовната отговорност от себе си, за по-малко от 15 години се сменят петима юдейски царе, като всеки един от тях умножава задълженията на предшественика си…
Давам си сметка, че всички тези историко-икономически подробности са безкрайно скучни за съвременния читател, но как иначе той би проумял защо в книгата на пророк Осия, още във втория стих, Господ нарежда на Божия човек да си вземе жена-блудница (някоя си Гомер – хетерата превърнала твърде съмнителни удоволствия в още по-съмнителна професия). Отвъд ирониите и случайните съвпадения, трябва да признаем, че по същото време живее друг „Гомер“ [1], който разказва подобна история. За някоя си Елена, която се жени за някой си Агамемнон. После бяга при някой си Парис и става някаква си война. Троянската…
И ако антични поети и ретори, философи и софисти като Стизихор и Горгий, Протагор и Хипий, задават човешкия въпрос: защо нашата култура, душевност и образованост са родени от една история за блудница, то пророк Осия отговаря на същия въпрос по един безкрайно (или крайно) божествен начин. Затова обичам неговата книга. И още дълго ще се опитвам да проникна в тайните значения на думите в нея. Защо ли пророкът е нарекъл своята дъщеря Лорухама – Непомилвана? Да наречеш сина си Лоами – „Не си мой“… наистина тъжна и божествена е поезията на пророк Осия. Защото с жена като неговата, никой не може да бъде пророк. А той е успял. Вероятно, за да усетим, че Божият народ може да бъде и жена-блудница. Иначе, не го ли усетим, грози ни другото – да бъдем „изсъхнал кладенец, есенна мъгла и дим от комин“ (Осия, гл. 13).
Дали пък това не е тънката червена нишка, която води и извежда отвъд лабиринта на историята? Онова застинало „сега“ от пророческото време на Осия дали не е разказ за нашето съвремие, за онази тайнствена поредица от мигове, в която Бог явява себе си по най-невъзможния начин – „…като молец…“ [2]. За да прояде величавата ни дреха. Или греховете ни… Какъвто и да е отговорът, книгата на Осия, сина Беериев, писана в дните на юдейските царе Озия, Йоатам, Ахаз и Езекия, трябва да се познава… защото чрез нея биде слово Господне към нас.
Бележки
1. Така се изписва името на Омир по руски.
2. Образът се появява в Осия 5:12. Има го (само че с други конотации) и в Мат. 6:19.
