Ако не се трудим, Бог няма да запази радостта ни
В цялото ти писмо се проявява радостното състояние на твоята душа. Радваш се на Господнята милост, която Той ти посочва, и същевременно се плашиш. Мисля, че опитно си познал, че човек трябва да служи на Господа със страх и да се радва пред Него с трепет (Пс. 2:11). Възпитавай в себе си страх и радост, и ги дръж неразделно в себе си, като внимаваш радостта да не прерасне в нерадение, нито пък страхът да угаси радостта. Следвайки това, почитай Бога като всемилостив Отец, Който ни гледа с любов, но и същевременно е непрощаващо строг.
Естествено е, че чувстваш някакъв страх, вследствие на който радостта отново може да те остави. Поради този страх ставаш неспокоен, опитвайки се да изнамериш начин да задържиш радостта. Очакваш, че сам ще успееш в това? Само заради един такъв помисъл всичко, което си придобил, може отново да ти се отнеме. Направи всичко, което е по силите ти, за да запазиш радостта, но по същество възложи всичко на Господа. Истина е, че ако сам не се потрудиш, и Бог няма да го направи вместо тебе. Впрочем, ако възложиш надеждата си само на собствените си усилия и борба, Бог ще се отдръпне, виждайки, че смяташ Неговата помощ за излишна, и тогава ще се сблъскаш със същите трудности, с които си се сблъскал и в началото. Бори се до самия край, принуждавай себе си колкото можеш, но в същото време вярвай, че истинската грижа е в ръцете на Самия Господ. Не оставяй своето дело, труд и упование на Самия Бог. Крепете се едни други, и това ще ви утвърди още повече.
Господ иска да имаме всичко, което ни е за спасение, и по всяко време е готов да ни го даде. Той само очаква нашата готовност или способност да го приемем. Затова въпросът какво да правим, за да запазим Божията помощ, се превръща във въпрос какво да правим, за да останем готови да приемем защитата от Господа, която ни очаква да я премем, и как тя слиза върху нас. Много е важно да познаем себе си като абсолютно празен съсъд, да добавим към това съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним само със собствения си труд, и да увенчаем с вярата, че само Бог може да направи това, и то не само може, но и иска, и знае как да го направи. След това, като спуснем ума в сърцето, да завикаме: „Господи, Ти знаеш как да ме изцелиш”. Всичко това правº с непоколебима надежда и доверие, че Той ще те отведе по пътя на правдата и няма да допусне да се отклониш от него.
Доволен си заради радостта и утехата, която чувстваш, което е съвсем естествено. Впрочем, внимавай да не започнеш да си мислиш: „Ах, ето го! Това е то! Така изглежда то, а аз не съм знаел!”. Такива мисли, които произлизат от врага, оставят след себе си празнота и отвеждат в пропаст. Непрестанно повтаряй: „Слава на Тебе, Боже наш!” и „Господи, помилуй ме!”
Ако все пак задържиш ума си върху мислените предположения, веднага ще последват спомени за предишните ти дела, борби, подвизи, а след това ще започнеш да анализираш в кое от тези състояния са се появили радост и благополучие, в кои състояния са те оставили, и в кои са се задържали и утвърдили. След това ще вземеш решение винаги да действаш по някакъв особен начин. Така ще паднеш в мислено самоудовлетворение, вярвайки, че в последно време ти се е открила тайната на духовното израстване и че то е в твоите ръце. Впрочем, по време на молитва ще ти стане ясна измамата на такава мечта, защото молитвата ще бъде празна, прекъсната и няма да ти донесе никаква утеха. Единствената утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си. Впрочем, ако душата не може да направи това, тогава недоброто разположение ще продължи и милостта отново ще се оттегли. Такъв вид мечтания показват, че душата отново е започнала да се уповава на собствените си усилия, а не на Божията милост. Милостта е винаги милост, независима от никакво дело, а онзи, който я бърка със собствените си представи, може да бъде лишен от нея. Запомни това добре. Именно отдръпването на благодатта, което се случва по Божи Промисъл заради нашето изправяне, най-много помага да научим този спасителен урок.
Превод: Татяна Филева
Из сборника „Победената тъга“, изд. „Омофор“ 2016
