Всичко ли са казали отците?
«Отците са казали всичко». Тази фундаментална мисъл аз често чувам и чета. Тази мисъл се изповядва от мнозина: и от прости хорица, и от владици. Всичко е казано, остава само да изпълняваме. Трудно е да се спори с нея. И трябва ли да се спори? Трябва. Защо? Защото тази мисъл не работи. Тази мисъл е лъжлива.
Ако наистина всичко (!) е вече казано, то на нас ни остава само да изпълняваме. Защо тогава животът ни е гърбав? Не изпълняваме, значи, казаното, или пък изобщо не сме го разбрали, а само се правим на интересни. Наистина ли умираме от глад, седейки върху кошове с хляб? Защото само така могат да се опишат хората, комуто всичко е казано, но които живеят в морална мръсотия.
В това, че животът ни е крив, никой не се съмнява. И ако има универсални отговори, дадени веднъж и завинаги, то това значи, че сме някакви изроди. Знаем рецептата, но я пазим в тайна, пък и сами не я използваме. Кой ще си сложи главата под такава брадва? Никой, дори и най-големият бранител на традициите. Значи, не всичко са казали отците, а от това, дето са го казали, не всичко сме разбрали. Може пък да не използваме правилно тяхното наследство, ако изобщо го използваме.
За отците обичат да говорят онези, които не са ги и помирисвали дори, които не са прекарвали безсънни нощи нито над Григорий Богослов, нито над Василий Велики. В най-добрия случай са се задоволявали с мижави сборници от цитати, които някой е накълвал оттук-оттам и е нахвърлял на едно място. Е, трябва да се отървем вече от тази болест. Това е непозволително. Искаш ли да се перчиш с отците – чети ги. Прочети пет-шест тома на Златоуст, па тогава кажи: «Златоуст е казал…» Питат ли те: «Къде го е казал?» – ще отговориш: «Във Второто слово за Анна». И всичко е ясно. Човекът познава темата. Може да се говори с него. Има полза от спора с него. А не да гъгнем: «Отците, отците…». Книгите на отците – казваше един гръцки светец от наше време – заслужават същата почит като мощите им. Бива ни да целуваме нетленни тела. Време е да се научим да четем отците не по някакви евтини цитатници, а по фундаментално издадени трудове с коментари и критически апарат.
Сега ще пробваме да изясним още едно нещо. Има сфера на догматите. Там наистина много неща са казани веднъж и завинаги. Но тези думи за Троицата, за единосъщието също трябва внимателно да се четат и разбират. Тези думи са тълкувание на Символа на вярата. Учението на отците на Църквата никога не се появява от само себе си, а се мотивира от появата на ереси. И учителите на Църквата реагират на проблема, обяснявайки го с максимално достъпни понятия. Да не разбираш историческия контекст на едни или други движения на църковната мисъл означава да не разбираш самите догмати и правила, възникнали в огъня на борбата за въплътилата се Истина. Изводът е отново жесток: трябва не да цитираме, а да разбираме и използваме. Да използваме и тъй, и инак: понякога цитирайки пряко готовата богословска формула, например понятието «единосъщен», друг път използвайки самия метод, начина за решаване на един или друг въпрос.
Отците от IV век ни научиха да различаваме понятията «същност» и «личност» в Троицата. Палама започна да говори за разликата между «същност» и «енергии» много столетия по-късно. Това са догматите на Православието. Разбирате ли това, което четете – четете го. Усещате ли, че мозъкът ви ври – оставете книгата на мира и разберете, че не сте богослов. Определете си собствената мяра. Това е много важна способност, свидетелстваща за мъдростта на човека. Но не споменавайте с лекота «отците», ако четенето на текстовете им ви приспива след пет минути.
И сега е време да напомним, че само догматичната сфера е онова, за което може да се каже: «Отците са рекли». А пък сферата на всекидневния морал, поведение, отношение към различните видове грях? Нея отците не са могли да определят навеки. Съвсем не е едно и също да живееш в християнска или мюсюлманска страна. Съвсем не е едно и също – да стъпваш в храма веднъж на три месеца, при все че храмът ти е през един квартал, или да пък да идваш в храма също толкова често (рядко), при положение, че той е на 500 километра от теб. Да се нагодиш към живота, да разбереш неговите нюанси, да отделиш главното от второстепенното – такива са вечните предизвикателства пред човека. И никой, живял през V век, не може да ми опише в детайли моето поведение пред XXI век, колкото и свят да е бил той. Аз, например, не мога да апелирам към императора. Нямам си император. Трябва да бъда безкрайно внимателен, когато се изказвам за хиляди неща, напълно липсвали в живота на Василий Велики. Струва ли си да търся буквални отговори при Василий? Не. Струва си да потърся метода, начина за решаване на проблемите, но това изисква ум и творчество. Имаме ли ум и способност за живо творчество, а не за епигонство?
Стигаме до един творчески извод.
Отците много неща са казали. Но всичко (!) те не са могли да кажат, а и не са имали право! Всичко, което са казали, трябва да се опознае, но прилагането му може да стане само в зависимост от конкретните условия.
Трябва да разделим в съзнанието си сферата на догматиката и сферата на религиозния етос. В първата сферата отците са ни учители. Във втората – ориентири за нас, не повече.
Да изучаваш отците по евтини, събрани от някого си цитатници – това е било възможно само през пещерната епоха. Но не и днес. Искаш ли да говориш за отците – чети ги. Чети ги прилежно, с маркер в ръка, с бележник за записване на цитати, с внимателно обмисляне. Не умееш ли да четеш така, да четеш творчески – научи се. Не си ли способен да се научиш – моля те: престани да споменаваш отците, защото с това ти само прикачаш светите им имена към евтиното си „бла-бла“ по-често, отколкото си мислиш.
Изобщо това е нашата историческа задача – да се учим! А интелектуалните мързеливци и фалшивите светци са най-големите ни вътрешни врагове. Книгите на отците си стоят на рафтовете, изпълнявайки горчивото пророчество за това, че Православието ще бъде някога поместено в книжки и турено върху рафтове. Така че – протегнете ръце, лентяи и бездарници, към вашите рафтове с книги, и вместо да пулите във футболни мачове и сериали, прочетете тази вечер поне десет страници от Златоуст или Василий. Тогава и празният патос ще намалее, и сериозният подход към живота ще се засили. Тогава фразата «Отците са рекли» или ще престане да излита от празнословни уста, или ще добие благородна значимост.
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
Мир всем братя!
Ако някой твърди, че светите наши отци, не са казали за нещо, тогава умолявам го да го представи!
Умолявам го да каже, кое е това?
При възможност да го определи точно!
Мнението ми е, че са казали за абсолютно всичко! Искам да проверя по скоро моето мнение. По Бог ли е, или има нещо за което хората знаят, че светите отци не са казали и всъщност аз се лъжа.
Ето възможност да говорим по същество!
Пак ви умолявам, ако има нещо определете го точно!
Благодаря ви предварително от сърце!
[u][b]“Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?“[/b][/u] (Яков. 3, 11)
Съблазнен съм. Предишният превод бе за схиигум. Фамар и чудесата на преп. Серафим Саровски и веднага диаметрално противоположна публикация. Сама по себе си темата – въпрос е за обсъждане, макар и да се долавя демагогичност с нейната поява тук „ни в клин, ни в ръкав“.
Ако по съдържанието на статията, за която г-н Андрей Романов си е направил труд да преведе, може и трябва да се дискутира, струва ми се, че снимката граничи с лукавост. Ако не се лъжа, това е фотография на парализирания схиамантрит Мелхиседек от Псково-Печерския манастир.
Ако се лъжа, моите извинения. Ако не се лъжа, грехът е непростим, защото би бил тенденциозна бесовщина.
[b]Статията е излишна[/b]. Никой не чете Библията в Бг., а ако някой се е зачел в Отците, ще да са единични случаи. В Бг. няма старци и духовни авторитети. [b]В този контекст, статията е неоправдана провокация[/b].
„Искаш ли да се перчиш с отците – чети ги. Прочети пет-шест тома на Златоуст, па тогава кажи: «Златоуст е казал…» Питат ли те: «Къде го е казал?» – ще отговориш: «Във Второто слово за Анна». И всичко е ясно. Човекът познава темата. Може да се говори с него. Има полза от спора с него. А не да гъгнем: «Отците, отците…». …Време е да се научим да четем отците не по някакви евтини цитатници, а по фундаментално издадени трудове с коментари и критически апарат.“
Първо е редно да се изпълни ето това, а после да се задават въпроси като тези, които задавате. А да не кажа 100% от нас постъпват точно по начина описан по-горе. И понеже почти всичики чули, но не прочели мислят по схемата, че св. отци са казали всичко се търкаляме по една измислена плоскост, че уж знаем св. отци, че занем казаното от тях, че сме наясно със всичко. Като сме толкова наясно, защо духовния ни живот не върви?
[quote name=“prokimen“]струва ми се, че снимката граничи с лукавост. Ако не се лъжа, това е фотография на парализирания схиамантрит Мелхиседек от Псково-Печерския манастир[/quote]
Не знаех това. Ще сменя снимката.
[quote name=“prokimen“][b]Статията е излишна[/b]. Никой не чете Библията в Бг., а ако някой се е зачел в Отците, ще да са единични случаи. В Бг. няма старци и духовни авторитети. [b]В този контекст, статията е неоправдана провокация[/b].[/quote]
Никой не ги чете, но всички ги споменават за щяло и нещяло. Именно това и казва авторът, прочетете го внимателно. Той не спори с Отците, а изобличава нашия мързел и невежество.
Че не са казали всичко св. отци е повече от ясно, защото не можеш да говориш за неща, които още не са били – пример, най-трудния НЗ текст е този на Апокалипсиса… от там тълкувания и тълкувания. И конкретно, какво казват св. отци за фотоните, за генното инженерство, за това, че ядрената флотилия на Русия носи името на св. Варвара, за киселинните дъждове и ледената щапка на полюсите… Всяко поколение си върви със светците, които живеят Преданието но и го оделотворяват творчески. А в творчеството винаги има елемент на новост. Само в Исляма има концепция, че Корана съдържа всичкото знание и дава отговори на всички въпроси, затова и един „мъдър“ халиф заповядва да се горят библиотеките. Каква полза от тях, щом Корана съдържа отговор на всичко? Но в момента ние православни се държат точно като ислямски фундаменталисти. Хем не четем, хем не знаем, но говорим. Всеки втори цитира св. Йоан Златоуст, но са единици, които са прочели и том от него. Как тогава знаете, какво са казали св. отци?
Добре де, къде са тия томове дето трябва да ги прочетем? Читави издания на светите отци на български няма! Тия, които Василий издава с логото на Зографския манастир са по-скоро вредни за четене с отвратителния си превод 🙁
Прокимен написа: „Статията е излишна. Никой не чете Библията в Бг., а ако някой се е зачел в Отците, ще да са единични случаи. В Бг. няма старци и духовни авторитети. В този контекст, статията е неоправдана провокация.“
Напротив, статията е много на място и много на време! Написана е точно, защото всички говорят, никой не чете, но всички знаят, включително в случая и вие 😉
Точно в момента в България има и старци и духовни авторитети, това че вие не ги познавате и не сте чували за тях си е ваш проблем. Но точно в момента в България има прозорлив старец, такъв, какъвто не е имало сигурно последните 50-60 години.
@ # 7
В тази си форма, статията е не само излишна, но и подвеждащо опасна. Аз не разбрах в какъв контекст е писана критичността и кого в крайна сметка визира – [b]християните, за които Отците са авторитет или Отците като хора на миналото и без стойност в настоящето?
[/b]
Защо християните, които живеят в нехристиянски държави, да нямат представа за греха и да не живеят според евангелските принципи? Къде е вината на Отците за нашия мързел, неграмотност и греховност?!
Не ви ли смущава писаното: „Струва ли си да търся буквални отговори при Василий? Не. Струва си да потърся метода, начина за решаване на проблемите“
Какво ще се търси в попските методи без Писанието?! Кошмарен абсурд!
Значи Отците и св. Василий Велики са виновни, че някой си не познава Евангелието и не живее по него.
В този абсурд ли виждате полезността на статията, а и какво разбирате под „отци“ – Св. Отци от 4-8 (9) векове или всички църковно-духовни писатели?
Благодаря за евентуалния изчерпателен отговор.
[quote] Точно в момента в България има и старци и духовни авторитети, това че вие не ги познавате и не сте чували за тях си е ваш проблем. Но точно в момента в България има прозорлив старец, такъв, какъвто не е имало сигурно последните 50-60 години.[/quote]
В кой манастир е споменатия от Вас прозорлив старец?
[quote name=“prokimen“] Аз не разбрах в какъв контекст е писана критичността и кого в крайна сметка визира – [b]християните, за които Отците са авторитет или Отците като хора на миналото и без стойност в настоящето?[/quote]
Онези християни, за които Отците са авторитет, или по-точно които сами се опитват да си докарат авторитет чрез постоянно повтаряне и плашене с мантрата „Отците, Отците…“, въпреки че всъщност нито ги познават, нито ги разбират. Такива има бол.
[quote name=“prokimen“]Какво ще се търси в попските методи без Писанието?! Кошмарен абсурд![/quote]
Какви са тези „попски методи“? 🙂 Става дума за начина на мислене на Отците, който трябва да се приложи творчески към нашето съвремие, в това число и към проблеми, несъществували по времето на Отците.
[quote name=“Gloria“]В кой манастир е споменатия от Вас прозорлив старец?[/quote]
Това е интересно и за мен.
Няма да кажа, но съм сигурен, че когато имате нужда или действително е назряла необходимостта да се срещнете с него, сами ще разберете.Не ми се сърдете, че не казвам, но стареца е в разклатено здраве, а манастира е пълен с посетители.
Прокимен, вие привнасяте тези в текста на автора и съответно ги тълкувате, а там всичко е просто казано. Текстът е и към миряни и към клир, факт е, че не познаваме, не четем, а и май няма откъде на български да ги прочетем св. отци. За сметка на това, всеки вади от тук от там някакви цитати, често без сам да разбира текста и контекста им. А що се отнася до опита, съгласете се, че св. отци говорят от езика и опита на епохата си, за нас контекста е неясен, съответно, казаното от тях сами не можем да приложим. Често, те говорят от презумцията на нещо общоизвестно и практикувано в тяхното време, до което ние днес сме изгубили пътя. Фактът, че едно е да се чете за Умната молитва, а нещо съвсем различно правилно да се практикува. Точно самоделието без необходимия наставник е довело голяма част от днешното християнство да бъде с шизофренични отклонения – това за опита.
Мир всем братя!
Св. Отци ни казват всичко, що се отнася до постигането на нашата цел! Ето нашата цел:
„И тъй, бъдете съвършени,
както е съвършен и Небесният ваш Отец“.(Мат. 5:48)
Св.Отци казват как да вървим по пътя на усъвършенстването, в когото по благодат се водим, а Не за отнасящото се до множеството НЕ спасителни пътища!
Светската мъдрост (бозон Хигс) е пара, несъществена пред премъдростта Божия! Отците не са журналисти говорещи за „киселини дъждове“ и „ледени шапки“, а „интервюирали“ Св.Дух и ни предоставят спасителните за душите ни отговори.
Има ли такъв липсващ отговор? Ако има, тогава по пътя на спасението ни, има и безизходица.Обаче до днес нямало такава; сега ли се появи?
Не върви духовният ни живот, защото искаме да разберем и Св.Писание и Светите Отци чрез разума си.
Само изчиствайки сърцето си за да се всели в нас Небесният Цар, Духът на Истината, ще осъзнаем, чрез Него предоставената Истина Божия! Амин!
[quote name=“andrey“]Онези християни, за които Отците са авторитет, или по-точно които сами се опитват да си докарат авторитет чрез постоянно повтаряне и плашене с мантрата „Отците, Отците…“, въпреки че всъщност нито ги познават, нито ги разбират. Такива има бол.[/quote]
🙂 Благодаря Ви. Началото сякаш това визира и в този смисъл, критичността би била оправдана, че в 21 век нямаме елементарни познания нито на Писанието, нито на вярата си, нито на Св. Отци.
В края на статията акцентът на критичността е изместен върху Отците. [b]Това прави добрия замисъл в духовен „миш-маш“ без евангелска сол[/b].
Съвремието на Отците и това на нас трябва да се съобразяват с [b]Евангелието[/b], а не с духа на времето. Вместо отецът да търси осъвременени методи, можеше да се възползва от каноничното право и принципа на т.н. „икономия“ без да си въобразява, че е по-мъдър от св. Василий Велики. Този момент издава някакъв друг, замаскиран енорийски конфликт.
[quote name=“уважаемия анонимен“]. Фактът, че едно е да се чете за Умната молитва, а нещо съвсем различно правилно да се практикува. Точно самоделието без необходимия наставник е довело голяма част от днешното християнство да бъде с шизофренични отклонения – това за опита.[/quote]
Приемам тези факти без никакво възражение.
Колкото до стареца Ви, заинтригован съм и имам някои предположения да е някъде из „западаните покрайнини и ширини“. За момента в България няма старци, макар един единствен архимандрит, достатъчно начетен в светоотеческата книжнина да се ползва със старческо уважение. Лично аз го уважавам, но съм смутен, че в неговите вилаети не се служи редовно литургия, а мястото сугубо задължава! Колкото до прозорливостта като явление (без да визирам стареца Ви), то знайно е от Св. Отци, че не всякога е благодатен дар от Бога. В Новия Завет имаме подобен случай. Затова е нужно да изследваме духовете!
Поздрави и спасявайте се в Господа!
Грешите, точно в момента в България има старец, при това толкова благодатен и прозорлив, че си е истинско събитие в частност за България, но и за православния свят като цяло. Не е богослов, няма богословско образование и не е свързан със Св. гора. За сметка на това Господ му е дал дар апостолски и от прост рибар , в случая градинар го е направил избран съсъд.
Пропуснах да добавая – за да не се правят аналогии с други духовници, не е от западните покрайнини, а живее сам в малък, скромен манастир в централната част на страната.
[quote name=“До анонимен“]Грешите, точно в момента в България има старец,… [/quote]
[b]Богу нашему слава, чест и поклонение[/b]! Можем само да се радваме, ако въпросното лице приведе повече души до Горния Иерусалим.
Искам да повярвам на свидетелството Ви, че Бог е утаил от любознателните ни погледи духовни светилници. Да даде Бог щото „птичката“ да свие гнездо и отгледа духовни пилци, за да се усети благоуханието на духовната пролет.
На свой ред и аз съм изненадан, че Вие сте нямали съприкосновение с последните духоносни великани на духа в последните 50-60 години (тези, преди Вашия старец). За една от въпросните личности може да се каже, че беше жив светец, а прозорливостта й беше прикрита и целенасочена да предпази от грях.
Спасявайте се в Господа!
Този материал ме подтикна да попитам, надявайки се, че тук някой ще знае, къде св. Йоан Златоуст е казал, че ако някой богохулства на площада, някой трябва да му удари плесница; или нещо подобно на това, защото ми се иска да си проверя наистина какво точно е казал.
Господ Иисус Христос не е казал всичко (има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, че и цял свят не би побрал написаните книги), светите Апостоли не са казали всичко, а как може да се допуска и да се твърди, че светите Отци са казали всичко?! Самото допускане на подобна мисъл създава огромен проблем, защото отрича всякаква идея за развитие и усъвършенстване и обрича всичко на застиналост, бездействие, инертност, фарисейско буквоядство и цитатничество!
Уважаеми г-н p_stefanos, радвайте се, Христос воскресе, така че пътят на спасението и на вашата душа е отворен!
Aко Спасителят е изцерил 10000 проказени, не е необходимо да се пише 10000 пъти, че го е направил. Достатъчно за нашето спасение е да се каже веднъж, че и проказени е изцерил.
Не само е казано всичко относно пътя на съвершенството, но дори „…Синът Божи, Единородният, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщнен с Отца, чрез Когото всичко е станало;“ значи, всъщност Самото съвършенство Божие, „… заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек;“
В Пресъщното и Преблагото лице на нашия Господ и Бог, Спасителя Иисуса Христа се олицетворява Самото съвършенство Божие!
Продължавате ли да смятате, че има какво да се доусъвършенства?
Всичко е казано, но не всички са го осъзнали със сърце!
Мир всем!
@ Василиос
„Мир вам/Мир всем“ е власт и право на свещенството! С в е щ е н и ч е с к о благословение!
Нека бъдем внимателни.
Мила Евтимия, благодаря ти че прочете отговора който дадох в помощ на уважаемия г-н p_stefanos.
Всички, включително ти, на всяка Св.Литургия казваме: „мир (подразбира се)…и духови твоему.“ Значи, имаме власт и право да пожелаваме мир Божий на духа на един наш брат в Христа.
Точно това правим на Св. Литургия, и то го правим И НИЕ към свещеника.
Това че свещеникът казва „мир всем“ -множествено число- е само и само защото ние (миряните) сме много и не е подобаващо да казва „мир на тебе и на тебе и на тебе…“ А ние казваме абсолютно същото , но в единствено число „мир… и духови твоему“, защото той е един.
Значи, правя точно това което и ти (и правилно) правиш на всяка Св. Литургия, а вместо да казвам на всеки един коментатор по отделно „мир на тебе…p_stefanos и на тебе..Евтимия, и…“,събирам всичко и казвам „мир на вас“
…на всички вас, на всеки по отделно, и всички заедно и става „мир всем“.
Толкова е просто и православно!
Към Вера Б.
Попитахте: къде св. Йоан Златоуст е казал, че ако някой богохулства на площада, някой трябва да му удари плесница…?“ Текстът е наречен „Слово на св. Йоан Златоуст: за това как следва да постъпваме с кощунниците“. Можете да го прочетете на руски тук: http://www.pravoslavie.ru/put/1862.htm.
„Отците много неща са казали. Но всичко (!) те не са могли да кажат, а и не са имали право! Всичко, което са казали, трябва да се опознае, но прилагането му може да стане само в зависимост от конкретните условия“. – Подкрепям!!!