Как да живеем в Содом?
Худ. Даниел Ван Хейл, Лот и семейството му напускат Содом
Какво да се лъжем: страх ни е от много неща – от бедност, престъпници, болести, катастрофи, края на света… При това мащабите на нашите страхове далеч не съответстват на мащаба на онова, от което се страхуваме. И често забравяме, че съвършената любов прогонва страха (1 Йоан. 4:18). С други думи, забравяме, че Господ е с нас; в храма пеем: С нами Бог! Или: Господ е просвещение мое и Спасител мой — от кого ще се уплаша?, а в живота се боим от всичко, за което можем да се досетим.
Е, честно казано, наистина има от какво да се боим. От вечната погибел дори трябва да се страхуваме — и да се каем за греховете си; но това не е „онзи“ страх, този страх е спасителен. С края на света е по-инак — без страх, разбира се, тук няма как да се мине, но той се лекува от радостното очакване на Второто пришествие на Господа, а не от трескави търсения на съмнителни източници, съдържащи уж информация за сроковете и знаменията. Катастрофите — какво да ги правим, те не са в наша власт, в това число и — уви! — причинените от човешка ръка, а да не говорим за предизвиканите от терористи, но с тяхната евентуална възможност е по-полезно просто да се примирим, за да не умираме десетки пъти със страшна смърт във въображението си. Нищо хубаво няма и в болестите (да твърдиш, че те са духовно полезни, можеш само ако става дума за собствените ти болести, а не за болестите на ближния). Бедността също може да бъде относителна: на милиардера, например, ще му бъде мъчно и обидно да се преквалифицира в обикновен милионер. Всеки с проблемите си, както се казва.
Навярно най-тягостен, най-ирационален е съвсем разумният страх от престъпници. Проблемът не е в това, че всеки от нас може да бъде оскърбен, лишен от имущество, осакатен и по най-мъчителен начин убит… Да, това наистина е страшно. Но още по-страшно е това, че криминалният свят е обгърнат от смрадта на нечестието, и ние не само се страхуваме за себе си и за близките си, но и потреперваме от онази ужасяваща бездна на порока, до която рискуваме да се докоснем и за която знаем, че тя съществува и се разпространява в света. И самото това нечестие, дори ако то не ни заплашва лично с криминална заплаха, ни хвърля в ужас.
И се появява въпросът: как да живеем в Содом? И този въпрос става страшен още и поради това, че Божият гняв може да погуби Содом. А ние живеем в него…
Разгърнат, поучителен и утешителен отговор на този въпрос можем да намерим във Второто съборно послание на апостол Петър. Добре би било да се наместим по-удобно и да го прочетем внимателно от началото до края.
Апостолът говори и за хората, отдадени на порока, и за отпадналите от вярата, и за лъжепророците, и за Деня Господен, когато ще загине този свят, и за това, че ние, вярващите в Христа, очакваме ново небе и нова земя, на които ще обитава правда (2 Петр. 3:12). И трябва да мислим за това как да се явим пред Бога неосквернени и непорочни в мир (3:14). А Божието дълготерпение е безценен шанс за нас, казва апостол Павел (срв. Рим. 2:4): Господ не иска да погинем, Той търпеливо чака кога най-после ще се покаем.
Затова нашата работа в този развратен свят е да се пазим чисти. И да помним, че праведникът върши нещо много важно в света: спасява народа си от гибел. Но не с пропаганда и агитация, не с обвинения, а със самия факт на своето съществуване.
Ако се обърнем към трагичната история на Содом, и по-точно към предисторията на неговата гибел (Бит. 18:20-33), ще видим, че Господ е бил склонен да го помилва по молбата на един праведник — Авраам. Епизодът с Авраамовото „пазарене“ е един от най-драматичните в Стария Завет. Господ се съгласява да пощади града, ако намери в него 50 праведници (число, предложено от Авраам). След това Авраам моли за пощада за Содом, дори ако праведниците са само 45… 30… 20… 10. И Господ всеки път се съгласява. Но дори и десет не се намират!
Връщайки се към заглавието, ще кажем, че в Содом може да се живее — но така, че да си останеш чист, да останеш праведник. А за това ти трябва известно спокойствие на духа, което съвсем не е лесно да се придобие. Ето и апостол Петър, говорейки за единственото изключение при гибелта на Содом, посочва, че Господ е избавил праведния Лот, уморен от живота си сред своите неистово развратени съграждани (защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно се измъчваше поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше — 2 Петр. 2:7-8), защото Господ знае как да избавя благочестивите от изкушения. Каква неочаквана и хубава дума е „уморен“! Не възмутен, не озлобен, дори не развълнуван е бил Лот в Содом, а уморен, — разбира се, от постоянното напрежение, предизвикано именно от необходимостта да не се възмущава, озлобява, дразни, с две думи — да не се потапя в бездната на страстите.
А ако се замислим, и на Бога не Му е лесно с хората… Но колко кротък и дълготърпелив е Той към нас! | Foma.ru
Превод: Андрей Романов
