Майка Гавриила за любовта, която е на кръста
(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)
М.Г.: Ние вярваме, че Евангелието казва следното. Първо, че Бог не оставя никой да бъде изкушаван повече, отколкото може да издържи. Второ, че Самият Христос издържа заедно с нас. Чувам някои хора да казват: „Ах, тя носи такъв кръст!“. Но не тя носи кръста: Онзи, Който понесе собствения Си Кръст, Той го носи вътре в душата ни. Колкото до нас самите, ние носим само малки „кръстчета“.
(Атина, 18.04.1985 г.)
М.Г.: Кръстът е символът на саможертвата за другите. Ето, това е. И все пак онзи, който обича и отдава себе си, за да помогне на другите, не усеща това като саможертва. Когато се дава любов, нея не човек я дава. Любовта Божия е тази, която се излива през сърцето на даващия. Той не я усеща като „саможертва“, защото не си дава сметка за нея. Усеща я като свое естествено състояние – без никаква промяна в неговия собствен живот или здраве. Напротив, той е в състояние на непрестанна радост, тъй като едновременно е дарител и получател на божествената любов и сила. Христос ни го е показал със Своя живот, със Своето учение, със Своята кръстна смърт и със Своето Възкресение. Затова и истинската любов винаги е на Кръста; но в същото време тя ликува в светлината на Възкресението…
(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)
Г.: А винаги ли стои на Кръста?
М.Г.: Винаги. Но човек не може да стои на Кръста без любов. Защото любовта съдържа в себе си семето на жертвата. Няма как да обичаме, докато не желаем да даваме. Не е ли така? И когато жертването се доведе до завършек, то се превръща в Кръст. Някой път личностите, на които даваш любовта си, може и да не я оценят, и тогава оставаш сам с Бога. Но все пак Бог си има Свои Си и винаги ще ги изпраща при тебе.
От мига, в който се доближиш до начина на живот, който Той иска да следваш, веднага Божии люде ще започнат да идват при тебе… Ами какво мога да кажа, наистина съм смаяна от това! Едно време трябваше да си избирам приятелите… Чудех се: „Този човек дали ще приляга на моя начин на живот, дали ще го е грижа за нещата, за които мен ме е грижа?“. И тъй нататък. Днес нямам нужда от такива мисли. Знам, че всеки, който дойде да ми пожелае „добро утро“, е изпратен от Бога – все едно е ангел в човешки образ. Бог избира кого да изпрати.
Из книгата “Майка Гавриила. Аскетика на любовта”, ИК “Омофор” 2015
