Митрополит Иларион (Алфеев): Нашата първостепенна задача е да откриваме Христос на хората

– Владико, в предговора към своята книга за Ф. М. Достоевски Вие пишете за руския писател като за апостол и пророк. По Ваше мнение, в произведенията на Достоевски има ли нещо особено, което може да помогне на сближаването между православни и католици?

– Смятам, че ценността на Достоевски за нас, християните, е в това, че в своите произведения той постоянно се опитва да доведе читателя до Христа. Ще Ви дам пример. Неотдавна посетих един от московските университети. Бяха се събрали няколко стотици преподаватели и студенти. Аз попитах: „Кой от вас е чел Достоевски?“ Всички вдигнаха ръка. Тогава попитах: „А кой от вас е чел Евангелието?“ Около една четвърт от присъстващите вдигнаха ръка.

Много хора по света чуват за Русия, за Православието и руската култура от произведенията на Достоевски – той е преведен на всички езици, които имат писменост. Съзнателно или не, но Достоевски се е превърнал апостол на Христа. За Него той е свидетелствал даже в съветско време, когато в СССР беше забранена религиозната литература. А пророк можем да го наречем защото ни предупреди за идващите бедствия. Той е единственият културен деец, който прозря бесовската същност на социалистическата революционна идеология. Мнозина смятаха, че социализмът идва да смени капитализма. А Достоевски показа, че социализмът идва да смени християнството. Той разобличи антихристиянската и бесовска същност на тази идеология, която обеща на хората щастие без Бога. Достоевски ни учи, че е невъзможно да се построи щастие без Бога, а в лицето на Исус Христос той видя велик нравствен пример за цялото човечество.

В своите романи Достоевски се опитва да приближи читателя не просто към разбиране на учението на Христа, а към разбиране на Неговата личност. И го прави със своя неподражаем, присъщ само нему начин, създавайки образи на христоподобни герои – като княз Мишкин от романа „Идиот“, старецът Зосима и Альоша от „Братя Карамазови“, Тихон от „Бесове“ и, разбира се, Христос от „Великия инквизитор“.

– Тоест, именно такова обръщане към личността на Христос, към източниците на християнството, към епохата на неразделната Църква може да се превърне в своеобразна платформа за обединение на православните и католиците?

– Смятам, че най-важното и скъпоценно, което имаме, е самият Христос. Винаги подчертавам, че най-същественото в християнството е не учението на Христа, а личността на Христа. Христос ни е оставил не просто учение, не просто сбор от някакви заповеди – той ни е оставил Самия Себе си. Той присъства в Своята Църква. Той, както ние вярваме, е Извършителят на Евхаристията. Той ни поднася Самия Себе си в причастието с Тялото и Кръвта Христови.

Наскоро говорих за това на евхаристиен конгрес на Католическата църква в Будапеща. Православните и католиците не са обединени в Евхаристията, но те са единни в разбирането за Евхаристията. Преди всичко, в разбирането, че в евхаристийния хляб и вино след освещаването ние имаме реално, а не символично Тяло Христово и Кръв Христова.

– Изминаха пет години от историческата среща в Хавана на Римския Папа и Патриарха на Москва и цяла Русия. Наскоро кардинал Пиетро Паролин, отговаряйки на въпроси на журналисти, заяви, че на този етап няма условия за осъществяване на визита на Папа Франциск в Русия. Какво препятства осъществяването на такава визита или поне организиране на нова среща на Папата и Патриарха?

– Важно е да разделим двете теми: визитата на Папата в Русия и срещата между Папата и Патриарха. По отношение на първото, аз споделям мнението на кардинал Паролин, че условия за такава визита на този етап няма. Не мисля, че трябва да назова причините, поради които това не е възможно да се случи сега, те са добре известни и на двете страни. Днес такава визита не стои на дневен ред в нашите двустранни отношения.

Но това не означава, че не сме длъжни да развиваме тези отношения. Точно обратното, ние ги развиваме и нов импулс им придаде именно Хаванската среща на Папа Франциск и Патриарх Кирил. Тук стигам до отговора на въпроса, който сега се задава често: кога ще се състои следващата среща на Папата и Патриарха? Хаванската среща беше анонсирана седмица преди да се състои. Смятам, че и следващата среща, когато я подготвим, ще бъде обявена отново седмица преди това. Едва ли ще чуете за нея месец или няколко месеца по-рано.

– Тоест, можем да се надяваме, че срещата ще се състои, и че теоретично е възможна?

– Смятам, че ще се състои. Но, повтарям, няма да я обявяваме предварително. Винаги сме подчертавали, че за нас е важен не самият факт на срещата, а нейните резултати. Предишната среща, според нас, беше много плодотворна.

Иска ми се да отбележа няколко аспекта на предишната среща, които за нашата Църква имат особено значение. Преди всичко, за нас е много важно, че и Папата, и Патриархът потвърдиха своята съпричастност към защитата на правата на християните, подложени на гонения в Близкия Изток и в други региони. Разбира се, и Папата, и Патриархът говорят за това в своите изказвания, но е много важно, че подчертаха сериозността на проблема заедно.

На второ място, за нас беше много важно, че Папата и Патриархът съвместно заявиха, че унията не е път към единство. Ние възприемаме унията не като мост между християнския Изток и Запад, а като препятствие пред осъществяването на диалог. В заявленията на представителите на Гръко-Католическата Църква в Украйна много ясно виждаме това. И неслучайно украинските гръко-католици бяха много недоволни от състоялата се среща между Папата и Патриарха, и от думите, които чуха от тях.

В съвместното заявление, прието след срещата на Римския Папа Франциск и Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, бе обърнато внимание и на други много важни теми. Все още предстои много работа в тази посока, която беше зададена от Папата и Патриарха в Хавана.

Но животът не стои на едно място. Появяват се нови предизвикателства, които изискват нови срещи и съвместна работа.

– След срещата в Хавана Вие казахте, че въпреки че богословският диалог е изключително важен, на първо място е съработничеството по социалните въпроси. Заявление в този смисъл направи и Папа Франциск. Вие току що се завърнахте от първата част на срещата, предшестваща 26-та сесия на Конференцията на ООН по изменението на климата. Според Вас, екологичната проблематика би ли могла да бъде един от тези въпроси, по които сътрудничеството е необходимо на първо място?

– Безусловно, екологията е една от областите, в които сме длъжни да развиваме нашето сътрудничество. Всички заедно плуваме в една лодка. Имаме един общ дом. Ако ледовете се разтопят и започне затопляне в различни области, водата няма да пита православен ли си или католик – ще потънат и едните, и другите. А заедно с тях и мюсюлманите, и юдеите, и атеистите. Затова сме длъжни да обсъждаме проблема за изменението на климата, абстрахирайки се от нашите верски различия.

Някой ще попита: „Как можете вие да промените нещо?“ Ние самите, навярно, не можем. Но можем да апелираме към политическите и държавните лидери техните политически решения да отчитат предстоящата екологична катастрофа. Може би по този начин и със съвместни усилия бихме успели да я предотвратим.

– Скоро във Ватикана ще започне Синод на епископите. Във връзка с това Папа Франциск, много кардинали и епископи споделят, че християните отново са се оказали в езически свят и е нужно да се държим като апостоли, да се обръщаме към на практика езическа публика. Споделяте ли Вие подобно мнение?

– Смятам, че от една страна, живеем в епоха, когато пред нашата християнска мисия не възникват практически никакви препятствия, поне в териториите, които традиционно принадлежат към християнския културен ареал. Това се отнася за Русия и редица други страни, които едно време бяха част от Съветския Съюз.

Живяхме 70 години в ситуация, в която Църквата се намираше под фактическа забрана и не можеше да се занимава нито с мисионерска, нито с просветна, нито с благотворителна дейност. Но вече повече от 30 години, в постсъветското пространство, живеем при съвсем други условия, които бих нарекъл уникални.

От моите колеги от западните страни постоянно чувам за криза на вярата, за намаляване на числото на вярващите. Чувам, че се закриват храмове, препрофилират се в светски заведения или даже се продават за молитвени домове на други конфесии. У нас, слава Богу, нищо такова не се случва. Точно обратното, всяка година откриваме около хиляда нови храма. За последните 30 години сме открили почти хиляда нови манастира. У нас стотици и хиляди младежи изучават богословие.

Но това не означава, че толкова сме преуспели в мисионерското си дело, че можем да почиваме на лаврите си. Много е направено, но още повече предстои да се направи. Например, у нас в Русия много хора са кръстени в православната вяра, но почти не разбират какво е това православие. Мисля че, че в онази аудитория, за която разказах в началото на разговора, имаше около 90 % кръстени. Но само четвърт от тях, както се оказа, са чели Евангелието. А това означава, че ни предстои много просветителска работа. Хората, за които разказах, не са езичници. Те смятат себе си за православни християни, но ако не са чели Евангелието, значи става дума повече за номинално, отколкото за реално православие.

Да изцелим разрива между номиналното и реалното християнство – това е нашата основна задача днес. Да откриваме на хората Христа, да им показваме защо Той е важен за тях – това е нашият първостепенен и главен мисионерски дълг.

Източник: mospat.ru