Монахът Махмуд откри чудесата на иконите
Покръстеният мюсюлманин от Гигинци не смее да се прибере в родината. Ликовете на светците могат да спасят сестрите в Либия, твърди арабинът.
Игуменът дядо Евгени държи под око новия послушник, който изостави исляма и стана християнин
"Всеки ден се моля за сестрите ни", признава Христо, който от година вече е с български паспорт и преживява съдбата на медиците като на свои съграждани. "Господ ще ги избави, защото са невинни. Има виновни за трагедията на либийските деца, но съм категорично убеден, че това не са българките. От сутрин до вечер съм пред иконите. От седем години нося непрекъснато в себе си лика на Пресвета Богордица и парченце памук. Той е непрекъснато влажен. Вече седем години не изсъхва. Това не е ли чудо? Абсолютно вярвам в иконите!", каза новопокръстеният християнин.
50-годишният Уалид Махмуд дошъл в България, за да учи стоматология. После решил да остане по-дълго и започнал да си изкарва хляба с каквато работа му попадне. Живял е в софийското село Мрамор. Нямал статут на бежанец и затова не можел да упражнява професията, по която се е дипломирал. Съдбата му се преобръща след запознанството с отец Живко от черквата "Покров Богородичен" в столицата. Той отворил вратите на вярата пред чужденеца. Последвалото приятелство довело през 2000 г. до покръстването на Уалид и черкуването му като православен християнин. От около година той изучава църковните книги и се подготвя за монах под наставничеството на игумена на черногорския манастир край Гигинци дядо Евгени.
Той и монасите го приемат без предубеждения. Христо е един от нас. Ревностен е към християнските ценности, хвалят го монасите.
"Моля ви, не ме снимайте! Разберете ме, семейството ми ще има големи неприятности", примоли се Христо веднага след като видя фотоапарата. Няколко дни му бяха нужни, за да приеме присъствието на репортер в Светата обител и да реши да завърже разговор. И това стана след обещание да няма въпроси за семейството и личния му живот. Опасенията на бившия мюсюлманин са основателни. В родината му го чака смъртна присъда. Там изменниците на вярата ги бесят по крановете, а близките им се подлагат на репресия. "Не се страхувам за себе си, а за тях! Там няма кой да ги защити", обяснява Христо, а очите му се насълзяват.