Неврозата – в търсене на духовните й корени
Омагьосаният кръг
Или друг омагьосан кръг: човек се чувства нищожен, никой не го брои за нищо. Впуска се да труп пари, имоти, престиж, власт, известност, за да си набави самочувствие, за да докаже на себе си и на света, че не е по-лош от другите, че дори е по-добър от тях. Но завоюваното не го прави по-спокоен, нито по-силен нищо, че се държи така самоуверено. Връхлитат го нови, още по-големи тревоги. Всъщност властта, притежанието са го направили още по-уязвим: ами ако загуби, това което с толкова усилия е придобил какво ще стане с него? Някой ще продължи ли да го цени или всички ще злорадстват, ще му се присмиват? Изобщо някой цени ли го заради него самия или всички му завиждат или се боят от него или се надяват да получат нещо от него? Пък и постигнал ли е изобщо нещо щом други притежават всичко, което толкова много иска , а все му се изплъзва…
Или по-простичък омагьосан кръг: пиеш, за да прогониш тревогите си и да си върнеш самочувствието, а после още повече се тревожиш, защото с пиенето съсипваш живота си, и още повече се презираш, защото си долен пияница…
Изобщо: животът на невротичната личност е живот в омагьосан кръг. Или може би спирала, която води все по надолу?
Като се замисля, май всички сме повече или по-малко невротици. Цялото ни общество е невротично. Хората са уплашени и раними и неистово се стремят да избягат от безпокойството и комплексите, които ги изпълват. И май зад повечето ни стремежи всъщност се крие не нещо друго, а стремежът ни към сигурност, към душевен покой, стремежът ни да опровергаем тревогата че нищо не сме, че нищо не струваме, че никой не го е грижа за нас. Като уплашени деца сме, като уплашени божии чеда сме, отдалечили се от дома на Отца си в усилието си да се еманципираме.
Какво е характерното за невротиците?
Трайно състояние на тревожност, комплекси, мнителност, раздразнителност… както и неистов стремеж да се избавят от тях и да постигнат спокойствие и добро самочувствие.
За да се справят с измъчващата ги тревожност, според специалистите, невротиците в един или друг случай избират един от следните пътища: стремят се да получат одобрение, любов, привързаност; стремят се да добият власт над другите или да притежават; стремят се да попаднат под покровителството и закрилата на силна личност или се самоизолират, за да предотвратят възможността от отхвърляне.
Къде тук е патологията?
В тревожността или в пътищата, които невротикът избира, за да се справи с нея?
За падналия човек всъщност е нормално да се чувства тревожен, незначителен, изоставен, уязвим в този враждебен, отдалечил се от Бога и доброто свят. Това е нормално следствие от първородния грях, от загубата на райското състояние на хармония със собствената ни същност, с Бога, с другия, със света; те са нормално състояние за отдалечилия се от Бога в далечна страна човек. Естествен за човека е и стремежът ни към сигурност и покой – какво по-нормално от това да търсим душевен мир!
Патологията, струва ми се не е и в пътищата, които избираме, за да се избавим от тревогата. Като божии творения, сътворени по божий образ и подобие, за нас е естествен стремежът към любов, към власт и към покорност.
Бог е Любов и е създал човека от любов поради изобилието от любов в Себе Си и за любов: за да се храни и насища от преизобилната Божия Любов и да отвръща на любовта на Онзи, Който пръв го възлюби, както и за да предава тази любов и на своите ближни и на по-нисшите твари, да освещава творението с грижата си за него. Така че: в самата природа на човека е да желае любов, да се стреми да я постига.
В природата на човека, чийто живот минава под покрова на Божия промисъл, е и да търси покой в себеподчинението на по-силна от него личност, в осланянето на някой, който го обича безусловно и се грижи да удовлетворява всички негови нужди.
За човека, впрочем, е естествен и стремежът към власт, господство и обладаване (притежаване). Бог при самото сътворяване на човека му поверява да господства над творението, да обладае земята. От там е и този стремеж да завоюваме социални позиции, територии, богатства, нечии сърца.
Но когато Бог казва “господствайте и обладайте” има предвид “обичайте и се грижете”, така, както Той господства над творението, обграждайки щедро с топла грижа и любов всяко цвете, всяко птиче, неизпускайки от внимание както необятните галактики, така и нуждите на всяко живо същество. Така и ние трябва да обладаваме обичайки и да властваме грижейки се и в голямото и в малкото.
Патология за душата са всички изкривявания и сенки получени в следствие на греха. Те са причина за страданията ни в това число и за тревожността и комплексите, които ни измъчват.
Греховете в нас ни отдалечават от Божията благодат и ни карат да се чувстваме тревожни, изоставени и от там – враждебни… Пътят да се избавим от този душевен смут, който е само симптом за боледуването на душата ни, а не сам по себе си болест, е да изкореним греха, който помрачава душата ни и съсипва отношенията ни: тщеславието, гордостта, маловерието, завистта, мнителността…
Интересно е, че в страданието си човек се впуска да търси избавление и душевен покой в посока на търсене на любов, власт или подчинено положение. Сякаш инстинктивно се стреми да постигне изначалното си отвъдгреховно райско състояние: покорен на Божията воля, пребъдващ постоянно в любов със своя Създател, с човека до себе си и с по-нисшите твари, над които Бог го е поставил за грижовен господар и повелител.
Но ако се впуснем да търсим любов, власт и покорност, водени от егоистични подбуди, от усилието си да разрешим собствените си вътрешни конфликти и емоционални проблеми, те няма да ни носят удовлетворение, а още повече страдание и поводи да се чувстваме неудачници, още повече поводи за безпокойство. Опитаме ли да ги използваме като средство, любовта, властта и покорството ще правят още по-нещастни и нас и хората с които се обвързваме. Волно или неволно ще причиняваме страдания на хората,над които добиваме власт: те ще се чувстват подтиснати, недооценени, унизени, комплекси рани, неспокойни… ще ни мразят, ще ни отбягват и ще се боят от нас; Хората с които ще установяваме по-близки отношения, ще страдат от дефицит на ответност от наша страна, поради преднамерената ни сдържаност и притворство, ще страдат от несигурност поради уклончивостта в изразяване на чувствата и поради изменчивостта на отношението ни, ще страдат от чувството, че са използвани да задоволяват емоционалните ни нужди, без да се интересуваме от техните потребности. Онези пък, чиято закрила и покровителство ще търси невротичната личност, ще се чувстват манипулирани, тази натрапчива близост ще ги задушава, защото привързаността на невротика е като привързаността на плевел или кърлеж.
Любовта, властта и послушанието са дар
Дар, който получаваме, без преднамерено да сме го искали, едва в хода на освобождаването ни от егоизма, гордостта, тщеславието, завистта, маловерието и другите грехове, които помрачават в една или друга степен душата ни. Едва освобождавайки се от греховете си, а оттам и от вътрешната си тревожност и комплекси, можем истински да обичаме и това да носи радост и сигурност и на нас и на възлюбените ни; можем истински да обладаваме и всички и всичко над което Бог разпростре владичеството ни да възраства под топлите лъчи на грижите ни; можем и истински да се подчиняваме на по-висшестоящите в йерархията на властта или на чувствата ни, без да губим своята идентичност и лично достойнство, без да сме в тежест на никого.
Трагедията е, че църквата е пълна с невротици. Има ги доста в православието, но особено много в разните секти. Невротик свещеник или, пази Боже, невротик владика предават своята трескавост и комплекси на околните и ги докарват до постоянно стресово състояние. Невротичността често се изразява в есхатологични настроения, в истерично търсене на „врага“, в гонене на химери като уж родения вече Антихрист, а чрез това подсъзнателно се прави опит за самодоказване и самоутвърждаване.