Не подценяваме ли духовните последици от алкохолната зависимост

За вредата за здравето от прекаляването с алкохола се говори много, но не подценяваме ли духовните последствия от тази зависимост? По въпроса ви представяме мнението на няколко руски духовници. В България проблемът с алкохолната зависимост не е толкова мащабен, както в Русия, но данните далеч не са толкова успокоителни. Според статистика от 2016 г. около 7% от българите са развили някаква степен на алкохолна зависимост. Това означава, че около 300 хиляди имат проблем с алкохола, но едва 2% от тях търсят изход от ситуацията и се обръщат за помощ към специалист…

Свещ. Валерий Духанин: „Истинското приобщаване към Царството Божие започва именно от трезвостта“

Пиянството е смъртен грях, дори бих казал смъртоносен, убийствен. Да си припомним разказа за подвижника, който бил изкушаван дълго време от бяс, след това бесът му предложил: „Ще те оставя на мира, само направи поне един от тези грехове: убийство, блуд или пиянство”. Подвижникът си помислил: „Да убия човек е страшно, защото е голямо зло; да извърша блудство е срамно, защото така ще загубя целомъдрието си. Изглежда, обаче, да се напие човек не е голям грях, защото като се наспи, скоро изтрезнява. Ще отида да се напия, за да не ме изкушава повече бесът”.

Подвижникът отишъл в града и се напил. Но веднага се разговорил с безсрамна жена и паднал в грях с нея. А после дошъл мъжът на тази жена и съгрешилият подвижник го убил. Така пиянството ни въвлича във всички останали грехове.

В някакъв смисъл зависимостта към алкохола е израз на цялата човешка греховност. Защото всеки грях, всяка греховна страст опиянява душата, лишава я от трезвост, тя губи контрол над себе си, започва да прави това, което би било немислимо за човек в трезво състояние. Опияненият от страст човек е способен на убийство, грабеж, блудство; разрушава всичко около себе си и погубва собствената си душа. Затова алкохолното опиянение е в някакъв смисъл нагледен образ и символ на греховността на цялото човечество.

Свикнали сме да виждаме около себе си пияни хора, техния асоциален начин на живот. Знае се, че алкохолът поражда много тежка зависимост, че това води до съсипване на здравето, загуба на работата, разрушаване на семейството. Но хората са свикнали с пиянството и го приемат като нещо естествено за нашия свят. Както са привикнали с непочистените улици, с пътнотранспортните произшествия, с битовите скандали и свади. Алкохолната зависимост вече се приема като обикновен, незначителен грях.

Но ако виждахме всеки ден как някой се обесва или си реже вените, нямаше ли да се ужасим, нямаше ли да извика у нас дълбоко възмущение това, че хората сами се погубват. Пиянството е бавно самоубийство, то лишава човека от живот – както от временния живот в тяло, така и от вечния живот в Царството Небесно. И само майчиното сърце изпитва безмерна болка заради пиещия син, само жената няма да си намери място заради пристрастието на мъжа към виното, само децата ще скърбят и ще се измъчват, когато виждат алкохолизираните си родители.

Снизходителното отношение към пиянството започва от това, че ние вече не си представяме празника без алкохол. Радостта като че ли не е радост без алкохол, посрещането на приятел не се възприема като тържество, ако приятелите не изпият по едно заедно. Алкохолът създава илюзия за радост и сякаш намалява стреса, помага да се отпуснем. Но ако имахме поне капка научна любознателност, щяхме да знаем, че опиянението е резултат от отравяне на организма с етилов спирт. Алкохолът уврежда мозъка, но за нас е по-важно, за съжаление, че той създава усещане за блаженство.

Трудно е да се променят вече наложили се традиции. Практически е невъзможно да се борим с приетите от народи обичаи. Но всеки християнин може поне себе си да запита: лично на мен това необходимо ли ми е? Защо да се тровя, да съсипвам здравето си, да лишавам душата си от чистота и трезвост. Защото ако по думите на апостол Павел пияниците няма да наследят Царството Божие (вж. 1 Кор. 6:9-10), то истинският път към Бога, истинското приобщаване към Божието Царство започва именно от трезвостта.

Свещ. Лев Аршакян: „Пиянството помрачава най-ценното в човека – Божия образ“

Пиянството е една от най-силните примамки на злите сили, която улавя душите на хората. То има най-тежки последици, защото помрачава най-ценното в човека – Божия образ. Човек става буквално безобразен; и не само по отношение на външния вид, въпреки че знаем до каква степен могат да се изоставят хората, пленени от тази страст. Но най-страшното е, че човек губи един от най-важните Божии дарове – разсъдъка си, умението да разсъждава. Умът се помрачава и човек попада под властта на демоничните сили.

Много често, след като дойдат на себе си след алкохолно опиянение или отравяне, хората в ужас недоумяват: как съм могъл да направя такова нещо. Познавам много семейства, които носят най-тежък кръст заради пиянството на свой близък. Страдат децата, родителите, страдат и онези, които са уловени от тази бесовска примамка – алкохолизма. Тъй че: да, пиянството е смъртен грях, то се отнася към смъртния грях чревоугодие. Храната е необходима за организма. Но ние също знаем, че стремежът към насищане може да се превърне в смъртен грях, когато яденето стане смисъл на живота. Хората живеят, за да се хранят, преяждат, не спазват постите…

Обаче от друга страна, ние знаем, че „виното весели сърцето на човека” (ср. Пс. 103:15). Виното е онзи лековит сок от плода на лозата, който се претворява в Кръв Христова по време на Литургията. Същият апостол Павел, който казва, че пияниците няма да наследят Царството Божие, призовава Тимотей да пие не само вода, но и по малко вино за укрепване на здравето и за избавяне от немощи: „…не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания” (1 Тим. 5:23). А на Света гора се освещава дори и силната анасонова настойка. Затова трябва да подчертаем, че само по себе си виното не е зло. Ние не се обявяваме против виното, ние се страхуваме от пристрастяването, от страстта към виното. Ако човек премине определена граница, той попада в демоничен свят, бесовете го завладяват. На тези хора им е необходима помощта на Църквата, молитви и църковно покаяние, както и медицинска помощ и подкрепата на близките.

Но защо тогава имаме толкова снизходително отношение към пиянството, ще попитате вие. Според мен, преди всичко заради това, че онзи, който е в немощ, не може да осъжда друг немощен. Пиянството, колкото и да е странно, все пак не е най-страшният грях. Аз мисля, че е много по-страшно да си горд. Гордият човек, може би, външно изглежда по-привлекателно, съгласен съм, но душата му е в по-тежко положение, отколкото душата на каещия се алкохолик.

Затова трябва да се стараем да помагаме на тези хора. Има много така наречени битови алкохолици, които са свикнали да пият, да речем, веднъж седмично, но това засмуква. За съжаление, има много прекрасни талантливи личности, които в един момент се оказват напълно зависими от пиенето и просто загиват – духовно и физически. Затова трябва да вложим всички сили: църковни, семейни, обществени, за да не подминаваме тези хора, да не ги отписваме като аутсайдери. Трябва да осъзнаваме, че те са изпаднали в беда и да се научим да им помагаме. Затова от първостепенна важност е молитвата, покаянието, любовта и търпението на близките.

А онези, които са подвластни на тази страст, трябва просто да се откажат от пиенето, както диабетиците се отказват от сладкото, както хората, болни от нещо друго, се отказват от това, което най-много им вреди. Така и в този случай зависимите от алкохола трябва съзнателно да се откажат от тази отрова и осъзнато да участват в борбата за безсмъртните си души.

Прот. Протойерей Максим Козлов: „Нека да сме по-малко толерантни към прекаляването с алкохола“

Според преподобни Йоан Лествичник съществува само един смъртен грях – да съгрешава човек и да не се покайва. При това разкаянието се разбира не в смисъла на признаване на думи на своите грехове по време на изповед, а в смисъла на наша вътрешна промяна по отношение на греховната страст. Да осъзнаваш на теория, че не си добър човек, още не означава да се покайваш за греха си. Покаяние имаме, когато гледаме на греха си с ненавист и дистанция. Обаче, като имаме предвид горепосочената причина, трябва да знаем, че когато говорим за смъртни грехове и изброяваме едни или други грехове, ние говорим условно. Защото няма грях, за който човек да не може да се покае и да се изправи.

Но трябва да отбележим, че различните християнски народи се отнасят по различен начин към отделните пагубни страсти. Например в Гърция да срещнеш пиян свещеник е пълен абсурд. И ако, да речем, там видят някой отец пиян, го запрещават от свещенослужение или го лишават от сан. При това обаче свещеник, който пуши, за Гърция е съвсем обичайна гледка. При нас е обратното: хората ще се възмутят, ако видят свещеник с цигара или дори с лула. Но ако отецът си пийне, то ние ще се отнесем с пълно разбиране към това.

Можем да разсъждаваме и да посочваме различни причини, защо така се е получило, но все пак сме длъжни да превъзмогваме твърде толерантното си отношение към прекаляването с алкохола, защото е очевидно, че тази страст измъчва огромен брой наши сънародници, включително дори и църковни хора. И прекалено снизходителното отношение към нея, както и към всяка друга страст, пречи на нейното изкореняване. Вътрешното съгласие с това, че макар да не е добре да се прекалява с алкохола, все пак това е нещо поносимо, води до затвърждаването на същото това пиянство сред мнозина от нас. | www.pravoslavie.ru

 

Превод: Евгения Николчева

Коментари

коментара

Близки теми: