Основни аспекти на православната антропология



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. Отликата на човека от всички земни твари и наличието на изначална божественост у него е способността му за словесност. Всичко на Земята, в това число и богопредствата и службата и обръщението към Бога става чрез словесността. Тя значи познание на български език, както се превежда гръцката дума логос и фактически нищо, дори нумерологията и гадаенето по матириални форми на досега ни със света не може да се осъществи без словесността. Словесността описва и идеята за Духа, като нещо, което е присъщо на човека и на явленията от видимия и невидимия свят според православния символ на вярата и така може да поражда модели на описание и въобржаеми и реални светове, в които да преминава битието на човечеството. Фактически словото е и храната, и опиума, в който пребивават хората, особено българите. За съжаление БПЦ не цени словото и така показва неуважение към човека и към Твореца, защото БПЦ и нейните поддръжници наливат ресурс в материята, а не в словесността, която както се вижда е преводна.

  2. tanya каза:

    Много добра статия, която показва едни от основните характеристики на православната християнска антропология, която сама по себе си е продължение на учението на св.отци за човека и неговото назначение в света. Една от най-важните задачи на пр.богословие е да изгражда антропология, която да обхваща библейското, светоотеческото учение за човека и най-ценното от това, което философията е създала през всички векове от своята история. Разбира се всеки, който се занимава с антропологични въпроси не може да не вземе под внимание възгледите на Платон и Аристотел. Светите отци са разработвали своите идеи, ползвайки се от антично-философското и антропологическо наследство. православната антропология със своите здрави основи и възгледи за човека, би могла да се противопостави на религиозните заблуди и учения за човека.

  3. tanya каза:

    Бих искала да добавя, че не малко изследвания в областта на православната антропология имат и български богослови, като например през последното десетилетие, такива се проф.Димитър Киров и проф.Анатолий Хубанчев,както и философът Ина Мерджанова и други. За който се интересува, разбира се.

  4. Опиумът на религията според Маркс се състои в откъсването на човека от земните неща и обръщането му към една мистична метафизика, която го напомпва с емоция и отвлеченост. За да може човекът да осъществи връзката между земното и небесното той трябва да е наясно какво има и на двете места. Ако погледът е втренчен в небесното, както ни карат да правим „духовниците“, обещавайки награда на верните на небесата, докато те си живеят живота на земята, то тогава християнинът става будист.Затова е добре да има земни познания и да получава достоверно знание за небесата от хора,които реално имат досег с божественото и ангелите,а не такива,които по силата на мистиката на ръкополагането и ритуалът на тайнствата ни се представят като Божии угодници и посредници,за което получават добри ресурси от страна на наивниците, а българинът е смесица от селски наивник и градски тарикат, напомпан с „национална“ метафизична грандомания без ангажимент към ближния и БПЦ хитро ласкае неговата културна същност.

  5. tanya каза:

    Възпитаниците на комунистическият режим, често си служеха с великата мисъл на Маркс, когато се опитваха да дадат определение за това, какво е религията, а именно, че „религията била опиум за народа“.Някои дори не признаваха философия без Ленин, Маркс и Енгелс.Други, все още ги цитират като велики философи, въпреки,че те нямат нищо общо с истинската наука философия.Безогледно ограбиха християнското учение,неговите принципни постулати и ги развяха като лозунги, за да могат да обяснят ,оправдаят и доразвият неправдоподобните си учения. Ние обаче, бяхме свидетели докъде доведоха светът със своята философия.Материализмът на Маркс дори допринесе за това, много хора да се обърнат към християнството, като учение за живота и човека,което не обещава фалшиво равенство и социални благини, а живот достоен в Христа.

  6. Ф.Николов каза:

    Пълни глупости! Изтокът и България могат само да се молят да имат (поне) такива философи като Енгелс и Маркс. Разбира се в по-голямата си част те са утописти, но което е по-важно да се отбележи, почти изцяло техният утопизъм почива на християнски инстинкти; тази първосигнална ненавист към „класата” и разглеждането на обществото през социално-търговска призма на развитие е опит да се придаде „земно” оправдание на всички сдържани, но дълбоко желани християнски постановки. Това обаче, което на запад е само мнение или служи да изрази определена позиция в определен контекст, на изток се превръща в религия, в алфата и омегата на целия човешки живот, затова споменаването на Ленин редом с Маркс и Енгелс е кощунство. Така комунистите се опитват напразно да достигнат някакво дори и средно ниво на философска мисъл, но напразно, те не познават нищо друго освен депотизъм в социално-политическите отношения, и оттам придават на всяка социална мисъл екстремистки конотации.

  7. Ф.Николов каза:

    Няма „фалшиво равенство”, всяка ценност се определя чрез разделяне и обособяване; и това, че Маркс прехвърля християнските упования на земята, с това просто разкрива несъстоятелността на тази мисъл. Християните както и всички утописти отричат обособената ценност, те си въобразяват, че свързаността между хората в обществото определя някаква обща, математически сумарна ценност произтичаща от равенството в ума и желанията. Те, както всички утописти не разбират, че ценноста не е целесъобразността на мнозинството, че тя само по опосредствен начин може да се отнася към него; но всички тези желателости, които побеждават в крайна сметка произтичат от „равенството в греха” и „еднаквостта пред бога” отнесени към всичко и всеки, така и всяка ценност като изключение и превъзходство се унищожава от сумарната (общностна), средно-плебейска християнска желателност. Побеждава робът, който единствено с идеята за „равенство“ може да се почувства велик.

  8. tanya каза:

    В еврейските енциклопедии отломката на равини Карл Маркс или както е еврейското му име Мордохай Леви е регистриран като ярък антисемит,ненавиждащ евреите.Схванали престъплението си след Възкресението на Сина човешки, евреите залагат на борбата с Истинния Бог и последователите му православни християни. Чрез силата на Закона вече две хилядолетия се стремят към господство и омаловажаване на християнството.

  9. tanya каза:

    Не напразно атаката към християнството е най-силна откъм страна на самите евреи.Унищожаването на цвета на нацията в православна Русия бе провъзгласено „велика революция“.Раждането на комунизма от евреина Маркс,двете най-чудовищни войни, масовият робски труд в Източният блок и физическото унищожаване на палестинския семитски народ – ето една от последиците наедна многовековна мечта.

  10. ivan ivanov ivanov каза:

    Един въпрос във вразка с споменатите „кожени ризи“ : Каква е разликата между бъдещото духовно тяло след възкресението и една ерес , чието име не си спомням , но се споменава в Бориловия синодик и според бележките се състояла в проповядането на възкресение с друго тяло?

Споделете в социалните мрежи