Православната духовност и съвременния човек


Негово Високопреосвещенство митрополит Йеротей Влахос от Еладската православна църква бе гост на Седмицата на православната книга в гр. Варна. Настоящият текст представя част от неговата лекция, изнесена на 17 май 2006 пред участниците във форума.

Православната духовност не е нещо теоретично, не е една морална система, не е нещо, което се разпределя между Бог и човек. Душата на църквата това е Светият Дух. Този, който носи в себе си Светия Дух изразява тази православна духовност и всичко, което говори, пише или върши, е израз на православната духовност. Има един основен момент: това е общението на човек с троичния Бог, със Светия дух, а като израз на това са и неговите постъпки.

Основните въпроси, които занимават човека, това са екзистенциалните проблеми. Имам предвид въпросите на битието: какво всъщност е животът и какво смъртта. Това са въпроси, които задават много хора, особено младите днес:

Защо живея, защо съм се появил на този свят без да ме питат, какъв е смисълът на моя живот, защо съществувам, какво е смъртта, защо да умираме, защо човек да страда и да го боли, какво се случва след смъртта, защо има толкова болка в света, защо човек, идвайки на света, се сблъсква с такъв проблем, какъвто е войната например, защо един да онеправдава другия, защо да не съществува любов, какво е свободата и защо я нямам, достатъчно ли е просто да живея в една свободна страна, или свободата е нещо по-широко и по-дълбоко?

Това са основните проблеми на битието и Църквата дава отговори на тези въпроси. В действителност тя подарява един живот, чрез който преодоляваме тези проблеми. Да опишем следната картина: на един човек му се дава жилище, да го наречем затвор, и му се казва: имаш право да украсиш този затвор, имаш правото вътре в затвора да се бориш, да изнасяш речи… Всичко това действително е добре, но желанието на човека е да излезе от този затвор. Всъщност свободата не е да избираш между няколко действия. Свободата е: как ще се освободя от тези окови и ще победя смъртта. Така че Православната църква не само предлага едно учение, но предоставя и опита за преодоляване на тези проблеми. Извежда човека от „затвора” на чувствата и на материалните неща. Но можем да имаме една външна свобода и в същото време да сме подчинени и поробени от страстите си. Това е в основата на православната психотерапия: да ни освободи от това робство и след този акт човек да е свободен да живее във всяка една точка на света и да чувства свобода даже в ада.

Разликата между Църква и религия е голяма. Някога Маркс е казвал, че религията е опиум за народа. Смятам, че действително е така. Действително религията приспива народа; имам предвид източната религия, будистката, източните традиции. В религията има две основни неща: от една страна, на човек се казва – „потърпи и там ще живееш по-добре”; от друга му се казва – „ето, давам ти бог и чрез него да разрешаваш своите проблеми”. Но Православната църква не говори само по тези въпроси. Тя се стреми да освободи човека, затова Църквата може да се разбира повече като семейство: без да пренася спасението на човек в бъдеще, а цели човек в сегашния момент да живее свободно.

Думата Църква в гръцкия език има значението на среща, среща на хора. В древногръцкия език тази дума означава и среща на хора или събиране на хора. Така че говорим за една среща на хора, които с любов решават проблемите си. Има схващане, че Бог живее на небето и е много сърдит на хората; прокрадват се съмнения, че между човек и Бог е изправена стена, а религията се опитва да помогне за прехвърлянето на тази стена и да направи така, че да умилостиви Бога. Не! Точно обратното, ние учим, че Бог не е сърдит. Не е възможно Той да мрази своите деца. Майката, каквото и да направи нейното дете, продължава да го обича. Даже ако това дете стане престъпник и отиде в затвора, тя продължава да го обича. Възможно ли е Бог да постъпи различно? Възможно ли е да създаде хората и след това да не ги обича или да ни се сърди. Господ обича както праведниците, така и грешниците, затова слезе на земята и се превърна в човек и така показа своята любов към човека, беше разпнат и възкръсна, за да възсъедини човека със Себе си.

Свети Йоан Златоуст използва един много хубав пример: това е образът на жената-проститутка. Христос слезе на земята и отиде в нейния дом. Всъщност тази проститутка беше цялото човечество, и й предложи да стане Негова жена. Тя му отвърнала: „не е възможно, аз не мога да направя това, ти си чист, а аз съм омърсена”. А Той отново й казва: „ела при мен да станеш моя жена и ще ти дам каквото имам”.

Това е Църквата. Тя събужда човека, обича го, дава му смисъл в живота, помага му да бъде свободен, да има любов към Бога и към човека и да не чувства, че Бог му е сърдит. Например будизмът учи, че всеки живот е една болка; човек вярва в прераждането и това го кара да не се връща обратно в живота, затова използва йогата като средство, за да стигне до нирвана и да преодолее това прераждане. По този начин човек се затваря в себе си, съсредоточава се в себе си, отделя се от близостта, от любимите си хора, а така дава основание на всеки диктатор да властва. Това е опиумът за народите. Това не се случва в Православната църква. Маркс е познавал християнството в Западна Европа, което е свързано повече с метафизиката. Ако той беше познал Православната църква, той не би говорил по подобен начин. Важно е да кажем, че западното общество обръща внимание повече на индивидуализма, а в Далечния Изток живеят по законите на колективизма.

Всъщност на Запад личната свобода е в тежест на обществената, а на Изток се акцентира на колективната свобода и така се изгубва човекът. Ние в православната традиция възсъединяваме човека с обществото, това е църквата – любов към Бог и към човек.

Семейството е основна клетка на обществения и църковен живот, така както в човешкото тяло съществува отделната клетка и всяка клетка е длъжна да функционира правилно, да произвежда нужните протеини, за да живее цялото тяло. Но и тялото трябва да е в такова състояние, че да може да помага на отделната клетка. Действително в наши времена семейството преживява големи трудности. Това е така, защото хората живеят повече чрез страстите и гледат на семейството без усещането за Бог. Семейството е въз основа на Църквата и Христос.

По време на изпълнение на тайнството брак мъжът и жената се възсъединяват помежду си, но това единство е нужно да бъде и продължавано. Ако един от двамата живее семейно без връзка с Бога, по индивидуален начин, то тази клетка се мъчи, мъчи и тялото. По време на ритуала се изпълнява така нареченото хоро на Исаия. Най-отпред е свещеникът с евангелието в ръка, след него – мъжът и жената. И това е предизвестие за по-нататъшния път. Членовете на семейството са подлагани на влияния типични за обществото, но е необходимо да има вяра в Бога и много голямо търпение.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...