Свети Йоан Максимович – велик молитвеник и чудотворец на нашето време

Архиепископ Йоан Максимович е роден на 4 юни 1896 г. в Южна Русия, село Адамовка, Харковска губерния. При светото си кръщение бил наречен Михаил, в чест на свети архангел Михаил. Още в детските си години се отличавал с дълбока религиозност, стоял нощем на молитва, усърдно събирал икони и църковни книги. Най-много от всичко обичал да чете житията на светиите. Малкият Михаил обикнал светиите от цялото си сърце, бил пропит от техния дух и започнал да живее като тях. Светият и праведен живот на детето направили силно впечатление на неговата френска гувернантка и тя приела Православие.

В годините след болшевишката революция, Михаил бил в Белград, където постъпил в богословския факултет на местния университет. През 1926 година той бил постриган от митрополит Антоний (Храповицки) за монах с името Йоан, в чест на своя далечен родственик светител Йоан (Максимович) Тоболски. По това време епископ Николай (Велимирович), Охридски архиепископ, сръбският Златоуст, дал такава оценка на младия йеромонах: «Ако искате да видите жив светец, идете в Битоля при отец Йоан».

Отец Йоан се молил постоянно, постел, всеки ден служил Божествена Литургия и се причастявал. Той бил изключителен аскет – от деня на монашеското си пострижение не спял в легло. Понякога го намирали задрямал пред иконите. Вдъхновявал своето паство с високите християнски идеали, защото хората виждали колко необикновен е техният пастир. Неговата кротост и смирение напомняли за това, което разказват жити- ята на великите пустинници и аскети. Отец Йоан бил рядък молитвеник. Той така се потапял в текстовете на молитвите, сякаш беседвал с Господ, с Пресвета Богородица, ангелите и светиите. Евангелските събития разказвал така, сякаш се случват сега, пред очите му. Често служел бос.

През 1934 година йеромонах Йоан бил възведен в сан архиепископ, след което бил отправен в Шанхай, където по това време имало голяма руска диаспора. По думите на митрополит Антоний, архиепископ Йоан бил “огледало на аскетическа твърдост и строгост в нашето време на всеобщо духовно разслабление”. Младият владика обичал да посещава болните и вършел това ежедневно, като ги изповядвал и причастявал. Ако състоянието на болния било тежко, Владиката идвал при него по-често и дълго се молел при неговата постеля. Известни са многобройни случаи на изцеления по молитвите на светител Йоан Максимович.

С идването на комунистите в Китай, руснаците отново трябвало да бягат, главно през Филипините. През 1949 година на остров Тубабао, в лагера на международната организация на бежанците живеели повече от пет хиляди руснаци, преселници от Китай. Отровът се намирал на пътя на сезонните тайфуни, които преминават над този сектор на Тихия океан. В течение на 27 месеца от съществуването на лагера, той само веднъж е бил заплашван от ураган, но и тогава стихията изненадващо изменя посоката си и отминава острова. Когато един руснак споделил пред местните жители за страха си от тайфуните, те го успокоили, че няма за какво да се притеснява, защото “вашият светец благославя лагера ви всяка нощ в четирите посоки”.

Когато лагерът бил вече евакуиран, страшна буря връхлетява острова и съборила всички постройки.

Руснаците, които се намирали в разсеяние, виждали в лицето на Владика Йоан силен ходатай пред Бога. Свети Йоан се грижел истински за своето паство и правел за него дори невъзможното. Той сам пътувал до Вашингтон, за да договори преселването на бедните свои пасоми в Америка. По неговите молитви се извършило чудо – дори в американките закони били внесени поправки и по-голямата част от лагера на остров Тубабао – над 3000 души получили политическо убежище в САЩ, а останалите – в Австралия.

През 1951 година архиепископ Йоан бил назначен за управляващ архиерей в Западноевропейския Екзархат на Руската Православна църква зад граница. В Европа, а след това и в Сан Франциско от 1962 година, неговата мисионерска деятелност, основана на непрестанна молитва и чистота на православното учение, принесла обилни плодове.

Славата на Владиката се разпространявала както сред православните, така и сред другите християнски и нехристиянски изповедания. В една католическа църква в Париж, местният свещеник се опитвал да вдъхнови младежите с думите: “Вие търсите доказателства и казвате, че днес няма нито чудеса, нито светци. Защо да ви давам доказателства на теория, когато можете да видите с очите си по улиците на Париж да върви свети Йоан Босия?” Хората знаели за Владика Йоан в целия свят и го почитали много високо. В Париж диспечерът на железопътната гара, който очаквал идването му, задържал влака да не отпътува без “руския Архиепископ”. В много европейски болници знаели за този Епископ, който може да дойде и да се моли за умиращия през цялата нощ. Молели го да се помоли до леглото на тежко болния – независимо дали той е католик, протестант, православен или с друго изповедание, защото, когато се молел Владика Йоан, Бог бил милостив.

В парижката болница лежала болната Александра и предали на архиепископ Йоан за нея. Той изпратил бележка, че ще я посети и ще я причасти. Александра се намирала в общата палата, където имало около 50 души и тя си мислела какво ли ще кажат френските дами, щом видят православния епископ, облечен в износеното си избеляло расо, при това бос… Когато свети Йоан дошъл, французойката на близкото легло й казала: “Колко сте щастлива, че имате такъв духовник! Моята сестра живее във Версай и когато децата се разболеят, тя ги гони на улицата вън, откъдето често минава архиепископ Йоан и го моли да ги благослови. След като получат неговото благословение, те веднага се поправят. Ние го наричаме светец.”

Децата, въпреки обичайната строгост на Владиката, му били абсолютно предани. Съществуват много трогателни истории за това, как блажения Йоан по непостижим начин знаел къде има болно дете и по всяко време – денем или нощем, идвал да го утеши или изцели. Владиката получавал откровения от Бога и спасявал много хора от предстоящи беди, а понякога се явявал на тези, за които бил особено необходим, макар да бил много далеч в този момент и физически такова преместване да било невъзможно.

Владика Йоан предвидил своята кончина. На втори юли 1966 година, по време на архипастирското си посещение в Сиатъл с чудотворната Курско-Коренна икона на Божията Майка, на 70 години, пред най-голямата светиня на Руската Задгранична църква отминал при Господа великият праведник.

Скръб изпълнила сърцата на много хора по целия свят. След смъртта на Владиката, един холандски православен свещеник със съкрушение писал: “ Вече нямам и никога няма да имам духовен отец, който да ми се обади в полунощ и да ми каже: “Сега иди да спиш. Ще получиш това, за което се молиш.”

Погребалната служба продължила четири дни. Епископите, които водели службата, не можели да сдържат риданията си, сълзите блестели по лицата им, светели безчислените свещи около гроба. Но Владиката не оставил своите чеда скърбящи. Скоро около гроба му започнали да се случват чудеса и вече за всички било ясно, че не присъстват на погребение, а на откриване на мощите на нов светец. Безчислените чудеса и свидетелствата за неговата молитвена помощ във всякакви житейки обстоятелства около гроба на Владика Йоан Максимович, както и по всички краища на света, убеждават църковните власти да съберат всички документи и да разкрият гроба на Владиката.

Така 28 години след кончината му, архиепископ Йоан Максимович, Шанхайски и Сан-Франциски е канонизиран за светец. Неговите нетленни мощи почиват в катедралния храм “Света Богородица – Всех Скорбящих радост” в Сан Франциско и са извор на благодатна помощ и изцеления. Времето е показало, че свети Йоан е бърз застъпник и помощник на всички, които се намират в скърби и му се молят с вяра и надежда. Светителю отче Йоане, вселенски чудотворче, моли се за нас!