Слово за свинете

GadarinЕвангелският епизод за гадаринския бесноват се съдържа в три Евангелия и се чете три пъти в годината. Две от четенията са по време на светата Литургия, следователно то е от първостепенна важност за Църквата. Нека го прочетем заедно.

Четивото започва така: „И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.“ (Лука 8,26). „Гадаринската страна“ е местност около град Гадара. Днес за този град разказват само обширните развалини Ум-Кейс, принадлежащи на древната Гадара. До Гадара се намира град Гергеса, споменат от свети апостол и евангелист Матей в същата история за бесноватия (Мат. 8,28). Останките на Гергеса са още по-красиви и многобройни. Руините на три храма, двата величествени мраморни амфитеатъра и множеството колони и до днес говорят за богатството на тези градове. Повечето от тези сгради са построени след римското завоевание през 63 година, но и по време на проповедта на Христос те са процъфтявали.

Гробниците на Гадарин, в които се е криел бесноватият, са пещери, изсечени във варовиков грунд. Малцината съвременни жители на Ум-Кейс и до днес го използват за нуждите си. Гадара е на разстояние 15 километра от Генисаретското езеро, затова и съществуват хипотези, че библейският Гадарин е съвсем друг град. Трудно е да се каже дали това е вярно, но в Евангелието се говори не за “град Гадарин“, а за „Гадаринска страна“, което може да означава предградие, но може да указва и само посока. Още повече, че самото Евангелие говори, че човекът е гонен от бесове в „пустинята“ (ср. Лука 8,29) – тоест в ненаселени пущинаци.

На кого приличат невярващите, щом дори бесовете се покланят на Бога?

Първото, което ни удивява в това повествование, е срещата на Христос с бесноватия. Обсебеният от бесове не е избягал в ужас от Господа, а щом го видял, се приближил и се поклонил (ср. Марк. 5,6). Творението с трепет се покланя на Твореца, даже такова творение, отпаднало от волята на Твореца… Тогава на кого приличат невярващите, щом дори бесовете се покланят на Бога?

„Иисус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ (Марк. 5, 9). „Легион“е римска бойна единица. Как мислите, колко войници са се числили в легиона? В различните времена, различно, но в новозаветните легионът обикновено е наброявал 5-6 хиляди пехотинци и няколко стотин кавалеристи. Внушително!!!

Често ни се случва преди да изядем излишно парче на масата, преди да осъдим някого или да направим нещо ненужно, да ни мине през ума: “Голяма работа, нищо страшно няма да се случи.” Оказва се обаче, че бездната на нашето падение няма край. Както безброй бесове могат да влязат в човешкото тяло, така и душата може да приеме безброй много грехове и да не се насити. Даже стомахът, напълнен без всякаква мярка се бунтува и изхвърля ненужното. Душата не го прави, ние самите трябва да се стремим да я прочистваме. Затова и Господ е сложил предел на нашето земно съществуване.

„И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната“ (Лука 8,31). Добре знаем как завършва всичко: наблизо пасяло голямо стадо свине, бесовете влезли в тях. Евангелист Марко даже съобщава броя им – около две хиляди (ср. Марк. 5,13). Виждаме, че твърдението за „легиона“ съвсем не е преувеличение. Бесовете влезли в свинете и като ненавиждащи с люта ненавист всичко живо, ги удавили в езерото. Можем да си представим какво биха направили нечистите сили с човешкия род, ако Господ не ги възпираше.

Оттук започва най-интересното. Пастирите, видели случилото се изтичали в града и разказали на всички. „И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.“ (Лука 8, 37).

Удивително явление! Току-що е извършено велико чудо: страшният и неукротим бесноват, който плашел целия град, е изцелен. Той седи, гледа смислено и отговаря на въпроси. До него се намира явно неземен Човек, който го е излекувал, за Него гадаринците вече са чували. И те Го молят да си тръгне от техния град!

Какво става? Нима няма повече болни, разслабени, прокажени, на които е нужен лечител за телесата им, нима няма повече митари и грешници? Или може би всичко се свежда до свинете?

Представете си, че отглеждате няколко прасенца за продажба. В Гадарин явно това са правили, евреите не ядат свинско, а по-голямата част от населението по бреговете на Генисаретското езеро е била юдейска. Очевидно е, че те са продавали свинското месо на езичниците, в частност на римляните. И така – отглеждате си вие няколко прасенца. Познавачите знаят, че печалбата в свиневъдството се появява, когато се отглеждат не по-малко от шест глави. Тоест, вие вече сте закупили шест малки прасенца, с голям труд сте ги отгледали и вече радостно пресмятате печалбата от продажбата им. Изведнъж се появява Някой, който изцелява лудия бездомник, но за сметка на вашите вече отгледани прасенца, които се оказват на дъното на езерото. Няма що – голямо „чудо“!

Има няколко тълкувания на тази притча, които коренно си противоречат. Например Блажени Йероним (Стридонски) пише: „Това, че те Го молят да напусне региона им, не е от гордост, както някои твърдят, а от смирение, понеже се смятат за недостойни за присъствието на Господа. Подобно на Петър, паднал в нозете на Спасителя по време на улова на риба: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ (Лука 5:8). Но в тази ситуация не можем да се съгласим с блажения Йероним: свети Петър е казал това, но е последвал Господа, разбирайки, че Той има думи за вечен живот (Йоан 6:68). Тук ние виждаме нещо различно. На нашата ситуация повече подхожда тълкуването на блажения Теофилакт Охридски: „Поразените от чудото жители на града излезли да посрещнат Иисус. Узнавайки подробностите, те още повече се уплашили. Затова и са молили Иисус да си тръгне. Те се страхували да не се случи нещо още по-лошо. Изгубвайки свинете и съжалявайки за загубата им те се отказали и от присъствието на Господа“.

Действително, ако Този Пророк, без да влиза в града нанася такива загуби, то какво ли ще се случи, ако влезе в самия град? Чудесен „пророк“! Толкова пари и усилия, изгубени напразно и защо? Заради изцеляването на един „маргинален елемент.“

Именно тази логика е била присъща на целия юдейски елит – те очаквали появата на земния цар със слава, който да върне могъществото на целия Израил и благосъстоянието на всеки израилтянин в частност. Само от такъв ъгъл можем да обясним тяхното странно поведение. Св. Йоан Златоуст пише: „А че жителите на този град са се намирали в състояние на безчувствие е видно от края на случилото се. Вместо да Му се поклонят и да се удивят на Неговото могъщество, те Го отпратили и Го помолили да напусне земите им“.

Самите ние често приличаме на неразумните и алчни гадарини

Този последен урок е най-важният в Евангелското четиво, защото много често ние се превръщаме в неразумни и алчни гадарини, без дори да го забелязваме, продължавайки да водим уж истински църковен живот.

Колко пъти Христос ни е посрещал със Своята благодат и колко пъти ние, като гадарините, сме Му казвали: „Не, Господи, днес не мога да Те приема. Днес ще гледам филм, ще отида на гости, ще обиколя магазините, или просто ще си почивам. Влез ми в положението, ела утре! Утре ще Ти прочета акатист, ще се помоля за болните си приятели, ще почета от Евангелието. А, утре е сряда, ще постя. Е, ако не се получи утре, ще го направя в петък, още по-добре в края на седмицата, тогава ще благодаря на Бога за благополучната седмица+. По този начин с всеки изминал ден все по-здраво ни засмуква блатото на суетата и духовната леност. Толкова са ни скъпи нашите прасенца, които отглеждаме с такава любов в сърцето си и така не ни се иска да се разделяме с тях, че сме готови да ги разменим с Божествената благодат.

Господ е въплъщение на смирението. Той ще ни послуша, както тогава е послушал евангелските свиневъди и ще си отиде от нашите ширини. Разбира се, след това от нашия собствен Гадарин ще останат само купчина жалки руини. | www.pravoslavie.ru

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Близки теми: