Изгубеният рай
Адам. Думата означава просто човек. Староеврейският текст на книгата Битие гласи буквално: „Бог създаде адама по свой образ… мъжко и женско ги създаде” (Битие 1:27). Разказите за Адам и Ева и за Едемската градина (еден означава „наслада”) стоят в началото на юдейските и християнските Писания и откакто са написани, върху тях винаги са размишлявали тълкуватели на Писанието. Те са доказателство, че въпросите, които ни вълнуват сега, са основополагащите въпроси.
В средата на XIX век, когато археолозите открили древновавилонския разказ за сътворението, това първоначално предизвикало уплаха. Тази история приличала на историята в Битие, така че как биха могли вавилонците да я знаят? Нима писателят на Битие е заимствал истории от друга култура? Да не би Библията да не е единствена по рода си? По-внимателно проучване обаче показало, че привидно подобните истории казват две твърде различни неща относно човешкото естество и мястото на човека в света.
Изводите, които следват от разказите в Битие, често се приемат дори от онези, които биха отрекли да имат каквито и да било библейски познания. Защо хората на Запад мислят, че светът би трябвало да е добро и приятно място за живеене? Може би защото е останал някакъв дълбок спомен за библейската история и думите „И видя Бог всичко което направи; и, ето, беше твърде добро” (Битие 1:31)? Има ли спомен от Изгубения рай?
Библията започва с разказа за Сътворението. Това е библейската дума за околна среда, думата, която използваме сега; която всички употребяваме. Но околна среда може да означава, че ние, човешките същества, се намираме в центъра и всичко се случва около нас. Библейската идея за Сътворение постоянно ни напомня за Твореца, а в Библията действието на сътворяването се отнася единствено за Бога. Специалният глагол, използван в библейските истории – „бара“, никога не се употребява за човешка дейност. Бог твори.
По-късно предание отбелязва, че и храмът в Йерусалим, и скинията, която Мойсей построил в пустинята, са олицетворявали творението. Скинията е изградена като изпълнение на Господнята заповед към Мойсей: „Направете ми светилище, за да „обитавам” (в гръцкия превод е „да се виждам“) посред вас” (Изход 25:8).
Тогава в своето място за поклонение те припознават, че Създателят е този, който е в сърцевината на творението, не човекът. Както се разказва по-късно, Адам е бил първият първосвещеник в този храм и грижата за творението е била неговата литургия. Тази дума, „литургия”, първоначално е значела обществена служба, извършвана за господар или за държавата, но в случая със свещениците тя означавала тяхната служба към Бога. Храмът бил цялото творение, а според по-сетнешни тълкуватели творението било храмът.
Староеврейският разказвач също така е заявил, че Адам е направен по образ (целем) и подобие (демут) Божии. Смайващо изказване, като се има предвид втората от десетте заповеди: „Не си прави кумир (песел) и никакво изображение (темуна) на онова, що е горе на небето, що е долу на земята…” (Изход 20:4). При все че във втората заповед се употребяват различни староеврейски думи за образ и подобие, те са се схващали като равнозначни. По какъв начин тогава Адам би могъл да е сътворен по Божия образ и по Негово подобие?
Правени са безброй опити да се обяснят тези думи, не само защото тълкувателят се е опитвал да осмисли Писанието, но защото това са били предпоставките, от които се е пристъпвало към същинския въпрос. Какво е различното при човешките същества? Някои съвременни изследователи смятат, че думата, употребена за Адам като „образ”, е била такава, която не се свързвала с идолопоклонство и затова не би била оскърбителна. Това може би е вярно. Но все пак ранните юдейски учители се безпокоели за думата „образ” и когато еврейските Писания се превеждали на арамейски (таргумите), те внимавали да избегнат каквото и да било внушение, че човешкият облик е Божието подобие.
Филон, бележит еврейски философ, който живее през първото столетие след Христа и е силно повлиян от гръцките идеи, твърди, че образът Божи бил човешкият ум, доколкото той е способен да разбира Божиите неща. Учителите на Източната църква правели разлика между образа, „който показва разумност и свобода”, и подобието, което означава „уподобяване на Бога в добродетелите, доколкото това е възможно за човека” (св. Йоан Дамаскин). Чрез свободен избор човекът е способен да взима добри решения и така да се приближава към Богоподобието.
Често обаче хората са изтъквали загатването за особеното положение на човека, вместо да се опитват да го определят съвсем тясно. Р. Акиба, юдейски учител, който живее през ранния II век след Христа, поучава така: „Възлюбен е човекът, защото той беше сътворен по образа; а още по-голяма е любовта, която го известява, че е създаден по образа” (Мишна, Пиркей Авот 3:15). Христовата притча за „овцете“ и „козите“ в Съдния ден се е превърнала в основа на християнското учение за отговорност към ближния. Когато Царят разделя овцете от козите и въвежда благословените в Царството Си, Той им казва, че са били щедри към Него и са Му помогнали. Благословените са изненадани, тъй като никога не са виждали Господ да се нуждае от нещо и не знаят да са Му помагали: „Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме?”. Иисусовият отговор към тях се основава на идеята, че човекът е сътворен по Божия образ: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Матей 25:31-46). Забележете, че въпросът, който се задава при Страшния съд, не е свързан с вяра, освен тази – да се припознава, че Божият образ трябва да се вижда във всяко човешко същество.
На Адам му бе дадено също така и господство – „над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:28). Господство. Толкова много е изписано за тази дума, особено след една статия, отпечатана в САЩ през 1967 г., в която се твърдеше, че християнството е отговорно за сегашната екологична криза. Според влиятелната статия на Лин Уайт „Историческите корени на нашата екологична криза” (сп. Science, бр. 155 от 10 март 1967 г., стр. 1203-1207) християнството учело, че Божията воля за човека била да използва природата за свои собствени цели. Той пише за „християнската надменност към природата” и вижда корена на бедствието в Адамовото „господство”. Това сложи началото на голямо разискване. Вярно е, че някои протестанти (калвинисти) са проповядвали, че „Бог е наредил всичко за наша облага и спасение…” и че Адам бил създаден последен от всички, когато всичко вече било приготвено за него (Калвин, Институти 1:14:22), но да се внушава, че цялата користна употреба и алчност са свойствени изключително за протестантството, не беше точно.
Докато разискванията набираха скорост, доводите се разшириха във връзка с тезите на М. Вебер и Р. Х. Тоуни, че протестантската трудова етика била главният виновник за користната употреба и разрушаването на земята. По-старото християнско разбиране, че Божият образ е бил Адамовата душа или неговата разумност, бе изоставено и се твърдеше, че Божият образ означавал Адамовото господство над природата. В първоначалния разказ, спомняте си, се говори само за Адамовото господство над тварите. Е, има, разбира се, връзка между Божия образ и господството, но господството не е защото Адам е по образ Божий. Връзката е в следствието: тъй като Адам е сътворен по Божия образ, той е годен да господарува.
Няколко души, който не са библейски изследователи, но при все това са писали по тази тема, са се повлияли от едно мнение, що се отнася до значението на староеврейските думи. Да господаруваш – рада, казват те, е силен термин, както и кабаш – да обладаеш, „дума, която другаде се употребява за подчиняването на завладяна територия, и тя определено включва силово отношение”. „Това е много ярък израз за човешката нагласа към природата и внушава, че той вижда себе си като притежаващ абсолютна власт” (Дж. Блек, The Dominion of Man, Единбург, 1970 г., стр. 37). Но това ли означават тези думи? Адамовото господство над животните не му е позволявало да ги използва за храна; било му е позволено да яде само растения – зърнени храни и плодове (Битие 1:29). Глаголът „господарувам” може да означава просто да упражнявам мирна власт. Соломон „господаруваше” над обширни земи и навсякъде около него имаше мир (3 Царства 4:24). „Обладавам” на староеврейски е дума, която съдържа в смисъла си „завързване” или „обуздаване”, така че Адам да обладае земята вероятно е означавало не повече от това да направи почвата плодотворна.
Днес тенденцията е вместо господство да се използва думата стопанисване. Адам е бил поставен в Градината – и тук староеврейските думи са много интересни – Адам е бил поставен в Градината, за да я обслужва (‘абад) и да я опазва или съхранява (шамар, Битие 2:15). Адам е бил служителят на градината, а работата му там е била неговата „литургия”. Думите са взаимозаменяеми. Длъжността му е била да опазва и съхранява, затова и думата стопанисване е по-сполучлива от господство.
Като позволим на Писанието да тълкува Писанието, виждаме от Псалом 8 що за човек бе поставен да владее над земните твари. „Що е човек?”, пита псалмопевецът. Човекът, който бе направен почти като ангелите и му бе дадено господство над тварите. Това е Човекът, който пръв погледна нагоре към звездите и осъзна колко е дребен в сравнение със славата на небесата. Това е Човекът, който знае своето място в творението. И затова псалмопевецът казва: „Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, що е човек? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите… поставил си го владетел над делата на Твоите ръце” (Псалом 8). Този Адам не е могъщ владетел, стъпкващ земята; той е царят пастир или градинарят.
Адам бил направен от пръст. Тогава Господ Бог дъхнал в него и той заживял. Това описание на сътворяването на първия човек е добро онагледяване на разликата между библейското повествувание и вавилонския разказ за сътворението, който е предизвикал такова безпокойство. Вавилонската версия също така описва как първият човек бил направен от пръст, но това била пръст, слепена с кръвта на сразен бог, наречен Кингу (Вавилонски епос за сътворението 6:22). Това е много различно от казването, че пръстта е била преобразена от дъха на Живия Бог. Вавилонската митология не е намерила за нужно да обяснява злините в човешкия живот, тъй като човеците били изначално обречени. Библейският разказ разкрива еврейското учение за естеството на Адам, че той е бил много повече от някакво си тяло, образувано от пръстта. (Земя и Адам са сродни думи на староеврейски.) У него имало нещо от Живия Бог и затова той бил свръзката между Твореца и тварите. При такова прекрасно начало как всичко се е объркало толкова?
Проблемът бил познанието. Познаването на доброто и злото от забраненото дърво. Едемската градина била пълна с дървета, но разказвачът назовава само две – дървото за познаване на доброто и злото, дървото на живота – и само едното от тях било забранено, дървото за познаване на доброто и злото. В други подобни митове се говори само за едно дърво, затова смятаме, че това е моментът, който трябва да се проучи. Защо две дървета? Онези, които първи чуели тази история, са щели вече да знаят, че дървото на живота е било също така и източникът на познание, така че защо разказвачът описва две дървета, и двете от които източници на познание, но едното забранено? Дървото на живота не било забранено на Адам, преди той да избере да яде от другото дърво. Адам не можел да яде и от двете дървета.
Дървото на познанието не се появява никъде другаде в Библията, но дървото на живота се описва на други места като Мъдрост (Притчи 3:18). Във видението на книгата Откровение, плодът на дървото на живота е обещано като награда за верните, а има и други древни текстове в еврейското предание, които описват прекрасното благовоние от дървото на живота и как плодът му един ден ще се даде на праведните (1 Енох 25). Плодът е описан като „седморно поучение относно творението Му” (1 Енох 93:10). Дървото на живота било източник на познание за творението, то било изворът на живота, а както ще видим, то е било и източникът на изцеление и обнова.
Понякога се е твърдяло, че разказът за Адам и забраненото дърво показва, че библейското предание не искало човеците да имат познание. Историята за Адам тогава би била еврейската версия на Прометеевия мит, при която Адам се мъчи да отмъкне тайни от един ревностен Бог. Това тълкуване не е правилно. Посланието е далеч по-сложно. Плодовете от дървото на живота давали „седморно поучение относно творението”, а писанията на еврейските мъдреци са пълни със списъци, които може да се разглеждат като обобщения на научното познание на своето време: „ширината и дължината на земята и как бе основана, както и броят на звездите и къде се намират те” (1 Енох 93:13–14). Оцелели са подробни астрономически текстове. Разказът за двете дървета разглежда проблема за познанието с оглед източника на познанието, отношението към притежаването му и как се е използвало.
Успоредно с историята за дървото на познанието и змията, която съблазнила Ева със своите обещания, е съществувала историята за падналите ангели. До началото на новата ера тази история се е използвала, за да се обясни произходът на злото и как творението се е развалило. Двеста ангели, могъщи същества, които знаели всичките тайни на творението, се разбунтували срещу Всевишния и донесли познанието си на земята. Те съблазнили човешки жени и разкрили знанията си като част от бунта. Приликите с историята за Едем са ясни. Ева била съблазнена от лукавия с предложението за познание, а това било част от един по-голям бунт.
Знанието, което донесли ангелите, било включено в списък и включвало металообработка, за да се правят оръжия, познанията по медицина и астрология, всъщност познанието от онова време и тъкмо това знание, изтръгнато от своя първоизточник, „причинѝ голямо кръвопролитие на земята”. Накрая поразената земя изревала до небето (1 Енох 8) и архангелите били изпратени да унищожат злото и да излекуват земята от последиците на злоупотребата с ангелското познание. Това е най-старата версия на историята за падналите ангели, както е разказана в Книга на Енох. Забележителна е, тъй като разказвачите, живели в бронзовата епоха, са осъзнали, че развалата на творението, дори както те са я изпитали, е била причинена от злоупотребата с познанието. Онези, които избрали дървото на живота, също придобили познание, но те го придобили като Мъдрост. И така, когато разказвачите говорели за Едемската градина, те описвали не едно, а две дървета, и знаели, че Адам и Ева са избрали погрешното дърво. Когато яли от забранения плод, очите им се отворили, а онова, което действително научили, е, че били смъртни и щели да умрат.
Имало е безчет тълкувания на тази история, всичките засягащи ролята на човешките същества и тяхното отношение към познанието, въздействието му върху собствения им живот и съдбините на творението, което е било оставено на тяхната грижа. Проблемът и въпросите остават: естеството на човешките същества, как те придобиват и използват познанията си и какво въздействие има това върху света, в който живеят.
Адам и Ева трябвало да напуснат Градината и се озовали на място, обрасло с тръни и бодили, където земята била прокълната и където единствените изгледи за бъдещето били да се върнат в пръстта, от която са били направени. „Пръст си и при пръстта ще се върнеш”. Едемската образност и разказите за Адам продължили да заемат средищно място в разискванията. Пророк Исая е описал как Едем ще бъде възстановен. Вече няма да има болка, нито разруха, вълкът ще обитава заедно с агнето, а леопардът с малкото дете – но само когато цялата земя се изпълни с познание за Господа. Човекът, който ще възстанови Едем, ще бъде помазан, което е библейският символ за дарбата на Мъдростта, тъй като благовонното миро за помазване е извлечено от дървото на живота и по този начин умът му ще се преобрази. Той ще вижда с миропомазани очи и ще чува с миропомазани уши, поради което отсъжданията му ще бъдат различни. Те ще са мъдри. Тогава и само тогава Раят ще бъде възстановен (Исаия 11).
Съществуват много други разкази за Едем, извън онези в книгата Битие. В един от тях се разправя как когато Адам и Ева напуснали Градината, уститите на всички други твари се затворили и те вече не можели да говорят с човеците (Книга Юбилеи 3:28). В друга история се разказва, че когато човешката двойка напуснала Градината, на нея ѝ било позволено да вземе със себе си семена, така че да може да си отглежда храна, а също така и семената на дъхавите растения, за да си прави тамян, та да има благовонието на рая в поклонението си (Животът на Адам и Ева 43, с успоредица в Откровение от Мойсей 29). В книга Откровение в края на своето видение Йоан вижда реката с водата на живота да извира от Божия престол. Вижда дървото на живота да расте в тези води „и листата на дървото са за изцеление на народите” (Откровение 22:2).
В християнското предание дървото на живота често е било представяно като кръста, а кръстът – като дървото на живота. В църквата, където ще се съберем в неделя, в апсидата има прекрасна мозайка с Преображението, в която планината е изобразена като райско място: растенията, дърветата, цветята и птиците. В средата, олицетворяващ Христос, се намира кръстът, който замества дървото на живота. Преображението ни предоставя поглед към райското състояние, към което се завръщаме. | Orthodoxeurope.org
Превод от английски: Константин Петров
