50 послания за духа от Майка Гавриила
На днешния ден се навършват 26 години от кончината на Майка Гавриила (1897-1992) – безсребреница и православна мисионерка на нашето съвремие, отдала живота си на грижата за болните и страдащите в Индия, Африка и къде ли не още по света.
В памет на така обичната от поколения християни гръцка монахиня ви представяме откъс от книгата „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“. Освен изумителната историята на нейния живот, разговори с нейни духовни чада, в книгата са включени и 400 нейни мъдри мисли – духовни послания към вярващите. Тук публикуваме едва 50 от тях…
„Винаги, когато бяхме край нашата духовна майка, държахме очите си и ушите си отворени, защото не знаехме кога ще чуем някое от забележителните ѝ слова. Тя си говореше по обикновени делнични въпроси и изведнъж пред очите ни засияваше бисер на мъдростта или пък лумваше светлина и пронизваше заспалите ни умове. Носехме в джоба си бележник, в случай че това стане. И щом тя не ни гледаше, когато трябваше да вдигне телефона или да отиде в килията си, нахвърляхме набързо мъдрите думи ѝ. По-дръзките дори си носеха джобен магнетофон.
Всички събирахме този скъпоценен нектар и от време на време си разменяхме записки. „Чуй това, фантастично е… Ето последното, което изрече!“ От тези скришно направени бележки и някои други записи през годините сме събрали близо четиристотин нейни слова. Навярно те ще бъдат оценени по-добре, ако се четат едно по едно…
1. Всяко място може да стане място на Възкресението, ако смирението Христово стане наш начин на живот.
2. Можеш да спиш, стига да си в състояние на трезвение.
3. Има такива, които будуват заради неколцина, и такива, които будуват заради всички.
4. Православната духовност е познание, придобито през страданието, а не толкова чрез учене.
5. Не си пожелавайте много неща, били те достижими или недостижими. Вместо това се погрижете да се освети малкото, което имате.
6. Да се научиш как да обичаш Бога – това е истинското образование.
7. Няма нищо по-евтино от парите.
8. По-добре пъкъл в този свят, отколкото в другия.
9. Не е по-важно това, което казваме, а онова, което живеем. Не е това, което вършим, а онова, което сме.
10. Слагам си расото и не проговарям, докато не ме помолят. Расото говори.
11. Ако изпитваш любов към целия свят, тогава целият свят е прекрасен.
12. Някой беше казал, че християнин е онзи, който пречиства любовта и освещава работата.
13. Човек иска свободата си. Защо? За да бъде роб на собствените си страсти.
14. Събрания: когато хора, които нищо не могат да направят, се събират, за да направят извода, че нищо не може да се направи.
15. Нашата цел трябва да бъде да имаме Утешителя в сърцето си дори когато имаме… Рушителя в главата си.
16. Ставаме отражение на небето, като изречем „Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“.
17. Онзи, който обича, не го осъзнава, както не осъзнава собственото си дишане.
18. Когато се отворят врати на небето, отварят се и на земята.
19. Когато умът ни не се отвлича от светски работи и остава в единение с Бога, тогава дори изреченото от нас „Добър ден“ става благословение.
20. Като отговаряме с „не“ и отказваме, ние се отказваме от предназначението си.
21. Трябва да „не съществуваме“ в присъствието на другия, който е Божият „образ и подобие“.
22. При първите стъпки в живота си имаме нужда от някого, когото обичаме. Напреднем ли, Единственият, Бог, дотолкова ни изпълва със Своята Любов и Радост, че вече не се нуждаем от никого. В началото обаче душата не знае кого обича и си мисли, че е този или онзи човек.
23. Много пъти онова, което Бог очаква от нас, е по-скоро намерението, отколкото самото действие. Достатъчна Му е готовността ни да следваме Неговата повеля.
24. Иисус Христос ни е дал златната среда: и самички, и с другите.
25. Когато Бог ни е създал, Той ни е дал живот и ни е вдъхнал Своя Дух. Този Дух е любовта. Когато любовта ни напусне, ставаме мъртви като трупове. Вече не сме живи.
26. Един християнин трябва да благоговее пред тайнството на битието у всекиго и във всичко.
27. За да достигнеш състоянието на несъществуване, обичай, обичай и пак обичай, дордето напълно се отъждествиш с другия, който и да е той в случая. Тогава, в края на деня може да се запиташ: има ли нещо, което искам? Не. Има ли нещо, което желая? Не. Има ли нещо, което ми липсва? Не… Ами това е!
28. Духовно напредналият човек е онзи, който е достигнал състояние на „несъществуване“ и дълбоко е разбрал, че каквото и да му се случи, то е или по Божия воля, или по Божие допущение.
29. Истинският вътрешен напредък започва само когато човек престане да чете всичко, освен Евангелието. Единствено тогава той, в единение с Бога чрез Иисусовата молитва, може да чуе Божията воля.
30. Никога не пожелавай нищо, освен волята Божия и приемай с любов всички изпитания, които може да се изпречат на пътя ти.
31. Никога не отъждествявай един човек с лошия начин, по който се държи с тебе, а виждай Христос в сърцето му.
32. Никога не питай: „Защо ми се случи това?“. Когато видиш някой да страда от гангрена или рак, или слепота, никога не казвай: „Защо е станало така с него?“. Вместо това се
моли на Бога да ти даде да прозреш отвъд… Тогава, подобно на ангелите, ти ще виждаш нещата такива, каквито са: всичко според Божия промисъл. Всичко.
33. Един мъдрец е казал: „Ако ще живееш само за себе си, по-добре да не си се раждал“.
34. Ако искаме да сме добри монаси, трябва във всеки миг да отдаваме на Бога предимство и първенство над монашеството. Иначе ще се провалим.
35. Един минувач срещнал шестима опечалени мъже и ги попитал: „Откъде идвате и защо сте толкова тъжни?“. Те му отговорили: „Току-що погребахме любовта“. Това са тъй наречените „романтични“ хора, които никога не са почувствали, че Бог е любов – вечна, безсмъртна, божествена…
36. Най-слабото място на един човек е в многото говорене и обсъждане…
37. Да бъдеш кротък, значи никога да нямаш гузна съвест.
38. Когато през ума ти минат мисли да съдиш някого, помоли се на Бога да отнеме тези мисли веднага, та да обикнеш този човек тъй, както Той го обича. Тогава Бог ще ти помогне
да видиш собствените си грешки. Ако Иисус Христос беше видим, щеше ли да имаш такива мисли?
39. Ако не харесваш някого, мисли си, че виждаш Иисус Христос в този човек. Тогава няма да посмееш да изречеш и една осъдителна дума.
40. Трябва да обичаме хората и да ги приемем в сърцата си, както Бог ни ги представя. Тъй ни е наредено от Самия Господ и от Православното предание.
41. Никой не бива да става слуга на друг човек. Ние сме слуги на Бога. „Защото вие сте скъпо купени“, казва апостолът (1 Кор. 6:20). Следователно не бива да има раболепие в човешките отношения.
42. Онова, което казваме, остава във вечността.
43. Само когато се усъвършенстваш в любовта, тогава можеш да постигнеш състояние на безстрастие.
44. Само онези, които действат без любов, срещат несгоди.
45. Способността за съждение е вродена на човека. Осъждането и укоряването се пораждат от злоба. Разсъдливостта е дар от Бога и трябва да се молим за нея. Тя е съществена за сигурността и напредъка ни.
46. Животът на Църквата се простира отвъд нравствения ред и религиозния дълг. Той е възлизане от нравственост към духовност.
47. Нерешителният човек не участва в живота.
48. Когато трябва да ни се помогне, Бог ще ни изпрати някого. Всички ние сме спътници.
49. Божият глас е в мълчанието.
50. Онзи, който живее в миналото, е като мъртвец. Онзи, който живее в бъдещето във въображението си, е лекомислен, защото бъдещето принадлежи на Бога. Радостта Христова се намира само в настоящето, във вечното Божие присъствие.“
