За свирката, рубинените капчици и иконата на Пресвета Богородица „Достойно есть“
Тези дни прочетох, че в един румънски манастир се е случило чудо — от иконата на Божията Майка „Достойно есть“ е започнало да тече миро. И си спомних нашата семейна история, свързана с тази икона. Разбира се, не с румънската, а с тази, която се намира в храма „Св. Архангел Михаил“ в Тропарьово. Историята може да ви се стори странна, неправдоподобна или просто съвсем обикновена – чисто съвпадение. Но на мен лично ми е много скъпа и искам да я споделя с вас.
Нашата по-голяма дъщеря Варвара беше на около четири години. Веднъж я заведох на вечерна служба…
Трябва да отбележим, че дъщеря ми е спокойно, съзерцателно и замислено дете. Нямам никакви проблеми да я водя в храма, за разлика от по-малките ми деца. Когато беше на две години заедно присъствахме на четенето на целия канон на св. Андрей Критски. Докато се молех, тя тихо си играеше с угарки от свещи, редейки ги в причудливи картинки. Тя можеше да стои дълго пред някоя икона и да я гледа внимателно и съсредоточено. Не зная дали си е мислела за нещо „високодуховно“ и дали въобще е мислела за нещо, но всички бабки наоколо едва не плачеха от умиление.
Подозирам, разбира се, че заради своя спокоен темперамент на Варя й бе безразлично къде ще стои спокойно и ще съзерцава околния свят. По същия начин тя може да гледа морето, патиците, пеперудите. По природа тя е чудачка и „философ“. И както при мен, периодите на „фанатизъм“ се сменят с религиозно безразличие и увлечение от нещо друго и обратно. В ранното си детство тя искаше да бъде ту монахиня, ту презвитера, ту военен летец.
А сега, като по-голяма тя предпочита да си играе с децата в църковния двор или въобще да не идва с мен. А след известно време, прочитайки житието на някой светец отново идва с мен на Литургия. Какво ще се случи по-нататък ще видим…
Но тогава, когато беше на четири и се намираше в един от „монашеските“ си периоди, тя бе впечатлена от иконата на Пресвета Богородица „Достойно есть“, която се намира в нашия храм, недалеч от входа му. Много деца я харесват – ярка, блестяща, въобще много красива. Аз също я харесвам. Варя влизаше в храма и първо се отправяше към иконата. Молеше ме да я вдигна и много старателно се кръстеше – за моя и на бабките радост.
В този ден, за който искам да ви разкажа, дъщеря ми веднага се отправи към иконата. Но не ме повика да я повдигна. Стоя повече от десет минути и тихичко нещо си говореше. Не се стърпях и пристъпих до нея. Чух, че Варвара моли Богородица за свирка. Стъписах се, но не казах нищо. Но веднага ме налегнаха лоши мисли: „Ето иска свирка, а Богородица откъде ще я вземе? Няма да я материализира. Аз, разбира се съм вярваща, но такива чудеса не стават всеки ден. И детето ще реши, че всичко е лъжа“. Накрая реших да купя свирка, все едно е от Св. Богородица. Щом се моли, значи много й се иска. Странното е, че изобщо не ми бе казала.
Бях изключително впечатлена и позвъних на нашия близък отец Анатолий, който някога благослови нашата венчавка и оттогава всячески се грижи за нашия духовен живот. „Какво да правя, да купя ли? А то детето ще се разочарова от вярата. Моли се на Богородица, а свирка няма.“ „Ти какво си въобразяваш! — скара ми се той. — Ще устройваш чудеса на детето. Тя не е говорила с теб, а се е молила на Богородица! И въобще що за малодушие?! И маловерие?!“. В края на краищата ме убеди.
След два дни пристигна кръстникът на Варя. Подаръкът за нея беше свирка. Да, изумителна свирка. Истинска, дървена, изрисувана по руски. Видял я на пазара и решил, че точно тази свирка ще купи и ще зарадва кръщелницата си. Дъщеря ми изобщо не беше удивена – та тя се е молила на Богородица за точно тази свирка. А кръстникът много се зарадва, че Божията майка именно чрез него е изпълнила молбата на детето. Отново позвъних на отец Анатолий и възторжено му разказах всичко.
Но историята не свърши тук. След като моите възторзи поутихнаха, Варя ми заяви, че пак се е помолила на Богородица „Достойно есть“ и я е помолила за рубинени капчици.
„Варя, а какво е това?“ – уплашено попитах. „Мамо, как може да не знаеш – рубинените капчици са просто рубинени капчици“.
„Е, най-накрая си намерихме майстора, – разстроих се сериозно. – Рубинените капчици не са свирчица. Добре, щом аз не разбирам какво е това, нека се оправя сама с Богородица“. И даже реших да не се обаждам на отец Анатолий. А и защо да го правя, да ми се смее. Така и така ми е ясно колко странно е всичко това.
Излязохме от храма и останахме на детската площадка в двора. И изведнъж писък: „Мамо, имам рубинени капчици!“ – дъщеря ми намери в пясъчника герданче от червени мъниста, все едно бяха истински рубини. Старо, мръсно, но въпреки всичко с „рубинени капчици“. Тогава реших, че или всички сме полудели, или…
За всеки случай дълго след това карах Варя да се моли пред иконата за моите „насъщни“ нужди: дом, кола и всичко такова, стандартния набор от нужди на такива „дълбоковярващи“ като мен. Разбира се, Св. Богородица не ги сметна за толкова насъщни като рубинените капчици и свирката, защото в пясъка не намерихме нито съкровище, нито ключове от автомобил. Наложи се да си ги заработим. И, слава Богу, че така се получи.
Да, всичко това може да ви се стори глупост, болезнена фантазия, съвпадение. Но все пак детската молитва (не конкретно тази на Варя, а на всички деца въобще) е някак си особена и твърде специална. Чиста и безхитростна, не като нашата. И нея Господ чува. А ако Варя не беше получила тези неща, възможно ли е нейната детска вяра да си остане същата. Самата Богородица е най-наясно и те тогава щяха да се оправят и сами. Отношенията на детето с Бога е друга и то достатъчно голяма тема.
Струва ми се, че от цялата случка аз също получих важен урок. Проумях своята глупост и маловерие и разбрах, че вместо да устройвам на децата чудеса, е по-добре по-сериозно да се занимавам със себе си и с хилавия си духовен живот. И въобще, чудесата не са главното, не са целта. Те са само тласък или нещо, поне за мен непонятно. Целта е работата над душата, съединението с Бога. Жалко, че често търсейки такова „вълшебно“ чудо си оставаме на същото място. Но все пак при нас то се случи. И от случилото се ни е топло и радостно. I www.pravmir.ru.
Превод: презвитера Жанета Дановска