Любовта – ключът към безсмъртието
Поздравявайки се още с „Христос воскресе“, публикуваме този текст, който ни напомня да пазим пасхалната радост в сърцето по всяко време и навсякъде, и, отвъд суетата и грижите на ежедневието, да не забравяме, че сме предназначени и създадени за безсмъртие…
Скъперници на любов
Ние сме скъперници в любовта. Мъчно ни е да я даряваме на другите, но същевременно постоянно я изискваме от околните. Търсим любовта навсякъде, освен там, където можем да я намерим. А тя се таи в собствените ни сърца като в кристален съд.
Докато ние не отворим този съд и не плиснем съдържанието му навън, няма да се срещнем с любовта в живота си. Трябва да я търсим в себе си, а не в някой друг.
Колко смелчаги в различни времена са тръгвали да търсят любовта, колко пътища са извървели те, колко години са загубили, колко сражения са спечелили, но едва малцина са осъзнали в края на пътя, че любовта, онази любов, в търсене на която те са изразходили толкова сили като за най-голяма скъпоценност, всъщност се таи вътре във всеки от тях. И единственият начин да намерят това, което търсят, е да отворят своето плътно запечатано сърце.
Любовта се отзовава на любов
Любовта не познава отказ и поражение, в нея няма плитчини, тя като пълноводна река е винаги пълна, готова да напоява и успокоява.
Липсата на любов превръща живота ни в пустиня, в която няма нито растения, нито спасителна влага и сме заобиколени само от миражи. Погрешно ги приемаме за реалност, но това си е чиста илюзия – всичко е изгоряла земя.
Любовта търси различни начини и поводи да се прояви, но ние с нашето упорство и гордост всячески я спираме, заковаваме я с гвоздеи, не й позволяваме да се излее и да заговори с пълен глас. Не й разрешаваме да се изяви.
Ние сме скъперници в любовта. Нашето скъперничество се ражда от своеволието и себелюбието. Ако човек е уверен, че всички блага в живота му съществуват само благодарение на него и на неговите усилия, че целият свят се върти единствено и само около него и неговите интереси, ако човек възприема като нещо дължимо светлината на деня, пролетните галещи слънчеви лъчи, топлия вятър, заобикалящата ни красота, ако човек няма намерение да благодари за това, ако той иска да се справя сам, без ничия помощ, то неговото сърце неизбежно ще бъде сковано от скъперничество и алчност и злото ще измести напълно любовта в живота му.
Гласът й ще е едва доловим
Но любовта чака. Тя е дълготърпелива. Любовта всичко прощава. Тя е милостива. Любовта на всичко се радва. Тя не завижда и не се възгордява. Любовта вярва. Тя всичко покрива. Любовта никога не престава да чака и да се надява. Тя никога не умира.
И най-важното качество на любовта е, че тя прави безсмъртни тези, които обичаме. В любовта няма смърт. Всеки, когото истински сме обичали в миналото и сега, чрез силата на Божествената любов се единява с вечността. Душите на хората, които обичаме, са обезсмъртени чрез нашата любов. Докато гори любовта в сърцата ни – те са живи.
Любовта е единственият път към безсмъртие за живите и за покойниците. Тя разрушава всички времеви и пространствени прегради; за нея не съществуват ограничения във времето, не съществува минало и бъдеще, а само безусловна безкрайност. За любовта не съществуват ограничения и в пространството, тя преминава през вселени и обединява светове в безкрайност, безмерност, безграничност … Любовта никога не престава да бъде любов. Тя никога не предава. Никога не завършва своето шествие. Любовта е неизчерпаема, както е неизчерпаем Бог.
Човек се ражда за любов, но заради греховната си природа той се страхува от любовта, задушава я със страховете си, заглушава гласа й със себелюбие и високомерие. А любовта само плахо напомня за себе си.
Човек постоянно търси сили за живот. Търси ги къде ли не, но не черпи сили от главния извор, който ни е дарен от Господа при раждането ни, от непресъхващия извор на Божествена любов, който се намира в нашите души.
Докато човек не открие в себе си този извор и не започне да черпи от него жива вода, той не може да живее пълноценно, а само обречено ще вегетира.
Господ ни дава Своите целителни дарове – светото Причастие, сърдечната молитва, въздържанието заради Христа – за да преобразим душите си. Благодарение на тези дарове ние можем да очистим душите си от калта, която под дебел слой скрива вечния извор на живот. Тогава любовта ще възтържествува.
Животът се преобразява мигновено.
Всепобеждаващата любов се отразява във всичко, до което се докосне. Тя не се плаши нито от зло, нито от мръсотия, нито от мрак. Тя във всичко намира своето отражение.
Нещо повече, любовта се проявява в нашите немощи. Защото, едва усетили своята слабост, ние си спомняме за Твореца, за Извора на любовта, на надеждата и вярата, молим Го за помощ, поверяваме Му своя живот и своята душа.
Любовта винаги благодари
Това е нейно второ „аз”. Тя непрестанно прославя Създателя, тя живее от това.
Желая в тези светли Пасхални дни да успеем да направим всичко възможно, та най-сетне любовта да възтържествува в сърцата ни. Тогава смъртта ще бъде победена.
Това ще е най-големият подарък за близките и роднините ни, покойни и живи, които с нетърпение очакват това чудо. Чудото на вечния живот. На своето безсмъртие. | pravlife.org
Превод: Евгения Николчева
