Небесни посещения
„Всички светци – пише св. Йоан Кронщадски – са наши по-големи братя в дома на Небесния ни Отец. Напуснали земята и отишли на небето, те са винаги с нас в Бога. (…) Те служат заедно с нас, пеят, говорят, поучават ни, помагат в различните ни изпитания и тъги. Обърнете се към тях, сякаш живеете под един покрив; славете ги, благодарете им, говорете с тях като с живи хора и така ще вярвате в Църквата.”
През годините тези „по-големи братя и сестри” в небесното Царство помагали много на платинските отци във времена на изкушения. Един такъв случай е следният:
През май 1981 г. в манастира дошъл смутен руснак, вероятно обладан от духове. Беглец от Съветския Съюз, този мъж дори убивал в миналото си. Пребит и наръган веднъж от хулигани афроамериканци, той втълпил в болното си съзнание, че черните хора са зла раса и че негов дълг било да ги премахне. Когато видял мулата Теофил в манастира по време на вечеря, той не спрял да се взира в него, а после отправил заплахи към о. Герман за момчето. Всички били поразени. По-късно, в мрака на нощта, мъжът бил видян да тича през манастира с нож. Отец Герман го спрял и строго му наредил да се върне в леглото си, а после разпоредил братята в манастира да заключат вратата на Теофил и да пазят момчето до сутринта.
Тогава в манастира имало и друг руснак на поклонение: простодушен, изстрадал и изключително добросърдечен мъж на име Григорий Карат. На следващата сутрин Григорий се събудил преди всички. Докато се приближавал към църквата, видял белобрад монах, който се разхождал и държал тънка пръчка. Когато о. Герман излязъл от килията си, за да започне богослужението, Григорий го попитал:
– Знаете ли, че имате гост?
– Не.
– Не чух да пристига кола, но наистина имате гост. Той е висок мъж, достолепен, но няма епископска панагия*. Носеше калимавка и влезе много сериозен през вратата в манастира. Държеше жезъл в едната си ръка и тънка пръчка в другата.
– Не зная кой би могъл да бъде – отвърнал о. Герман.
После Григорий завел о. Герман в църквата. В ъгъла, където била масата за панихиди, той посочил към един от портретите на починалите праведници.
– Този пристигна тази сутрин, сигурен съм – казал Григорий. – Кой е той?
– Ами това е игуменът Дамаскин – отговорил о. Герман. – Но той е починал преди сто години.
И наистина, точно тази година се навършвало столетие от смъртта на игумена Дамаскин.
Дамаскин бил сред най-влиятелните хора в хилядолетната история на Валаам. Братството на св. Герман, наречено от архиепископ Йоан „отражение на Валаам”, било свързано с него по много начини. Чрез този праведен игумен било съставено първото житие на монаха св. Герман, което довело до силна почит към светеца и последвалата му канонизация.
За платинските отци значението на посещението на игумена Дамаскин в манастира било ясно: Бог го изпратил да предотврати злите планове на лудия мъж, да укроти – с духовната си „пръчка” – сатанинските началства и власти (Кол. 2:15), които нарушили мира и хармонията в манастира. Същият ден мъжът бил отведен от о. Герман и от Григорий Карат, а с него отминала и опасността. Отците никога не забравили услугата, направена им от валаамския игумен, и след година издали брой на „Православно слово” с първото му житие на английски и с негова снимка на корицата в чест на стогодишнината от неговата смърт. [1]
Друго небесно посещение станало няколко месеца след това и е описано от гореспоменатия послушник Григорий:
„Докато живеех в манастира „Св. Герман Аляски” през февруари 1982 г., придружих йеромонах Серафим, блажена му памет, до Рединг, Калифорния, където изнесе лекция на зимното поклонничество на св. Герман Аляски и отслужи божествена литургия на следващия ден на празника Сретение Господне в енорийската мисия „Св. Богородица Застъпница за грешниците”.
Малко след литургията в деня на празника о. Серафим ме изпрати заедно с няколко братя да купим провизии и зеленчуци за манастира, като ми повери 150 долара. С пълна количка пред касата аз изведнъж осъзнах, че парите ги няма. Бях шокиран, почувствах се ужасно, че бях загубил парите, и се нахвърлих да обвинявам и осъждам всички на глас и наум. Обадихме се в църквата и о. Серафим ни каза да се върнем. Когато паркирахме на алеята, аз тръгнах към църквата и срещнах о. Серафим сам по средата на пътя, а той ми каза: „Парите са там – и посочи гърдите ми. – Архиепископ Йоан ми каза. Не се сети да се помолиш на него, нали?” Сигурен в себе си, аз се попипах по гърдите и едновременно с радост и срам намерих парите в джоб, за който бях сигурен, че съм претърсил. Уплашен, аз отвърнах, че наистина не се бях помолил на владиката Йоан. Отец Серафим после ме успокои и ми обясни, че след разговора по телефона той веднага отишъл в храма, в лявата страна на който има голям портрет на архиепископ Йоан заедно с митрата му и още няколко портрета и реликви, свързани с него и с живота му. Там помолил владиката Йоан да ни помогне да намерим парите. Архиепископ Йоан му казал, че парите са у мен в джоба ми (под носа ми!). Така със застъпничеството на Божиите праведници едно истинско изпитание и изкушение се превърна в откровение за светост и благодат” [2].
Това посещение, разбира се, било знак не само за небесна помощ, която светците ни оказват, но и за близката връзка на о. Серафим с другия свят. Следващият разказ на сина на Валентина Харви, Филип**, разкрива, че о. Серафим дори по време на земния си живот е предвкусил от райското блаженство, приготвено за него:
„Няколко години преди смъртта на о. Серафим служех в олтара с него (в църквата в Рединг). Не помня точната дата, но беше обикновено неделно бдение. Имаше съвсем малка група хора, които присъстваха. Освен мен, само майка ми и сестра ми бяха там. И някой от Платина беше четец. Беше тиха и спокойна служба.
По време на ирмоса [стиховете], които се четат на утренята, о. Серафим беше потънал в молитва. В един момент аз бях в олтара, а о. Серафим беше застанал пред светата трапеза. Потокът на четивото беше много успокоителен. Почувствах странно спокойствие и мир. Погледнах към о. Серафим, а лицето му сякаш слабо сияеше. Нищо притеснително, просто сияние. След службата и сестра ми, и майка ми споменаха колко спокойно, мирно и духовно е било богослужението.
Не бях осъзнал какво бях видял, докато не прочетох в „Малка руска филокалия” за св. Серафим Саровски. [3] Искрено вярвам, че о. Серафим беше благословен с божествена светлина” [4].
В православната вечерня Иисус Христос е наречен „Тиха Светлина”, а по време на бдението в този скромен „гараж-параклис” в Рединг на о. Серафим било дадено да Го преживее като такъв. Без да търси нищо впечатляващо, той получил съвършения вътрешен мир на Онзи, Който го повикал от света и казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава (Йоан 14:27).
Отец Герман разказва друг случай, когато нещо необичайно станало в олтара с о. Серафим. Това се случило в една неделна сутрин малко преди да почине. Отец Серафим се подготвял за божествената литургия в манастира, когато о. Герман слязъл от Валаамската си килия и влязъл в храма. Тъкмо приключвал шестия час, точно след който трябвало да започне литургията. Олтарната завеса зад царските двери била дръпната и о. Герман видял, че брат Дейвид служи като дякон на о. Серафим. За свое изумление той видял и гърба на още един помощник в олтара. Този човек, който служел, имал същия ръст като Дейвид. Косата му била дълга и руса и бил облечен в бели одежди (стихар) и син епитрахил (орар). Отец Герман виждал само гърба му и се зачудил кой може да е. Когато влязъл през южната врата на олтара, прошепнал на о. Серафим: „Кой е другият дякон?” Отец Серафим отрекъл да има друг, освен Дейвид.
„Сам огледах олтара – си спомня о. Герман – и не видях никого. Помислих, че вероятно е излязъл през северната врата на иконостаса, но от него нямаше и следа. И все пак аз ясно бях видял човек. Когато повторно влязох в олтара, сърцето ми изведнъж се препълни с благоговеен трепет и вътрешният ми глас ми каза: „Защо да не е бил ангел?” Никога преди, нито след това съм преживявал такова нямо страхопочитание. Чудни са делата Ти, Господи!”.
Бележки
1 Fr. Herman Podmoshensky, “Abbot Damascene of Valaam: Builder of Orthodox Sanctity”, OW, no.96 (1981), pp. 4-10.
2 Br. G[regory Eliel], “More Help from Archbishop John”, OW, no. 111 (1983), p. 128.
3 Little Russian Philokalia, vol. 1: St. Seraphim of Sarov, pp. 95-107.
4 FSR, Heavenly Realm, pp. 115-16.
* Панагия (букв. „всесвята”) тук се отнася за иконата на Богородица, носена от епископ.
* *Филип Блит по-късно бил ръкоположен за свещеник и служил в мисията в Рединг. Той почина на 5/18 декември 2002 г.
Превод от английски: Людмила Митева
Из книгата на йеромонах Дамаскин “Отец Серафим Роуз: живот и дело”, второ издание, ИК “Омофор” 2015
